Защо се обявяваме "за" Европейски минимален доход

Защо се обявяваме “за” Европейски минимален доход

Декларация на Жорж Дасис, председател на групата на работниците в Европейския икономически и социален комитет

Дълбоко съжалявам, че председателят на групата на работодателите на Европейския икономически и социален комитет е преценил за необходимо веднага след приемането от пленарната сесия на становището "Европейски минимален доход и показатели за бедност" да публикува като своя реакция Декларация, озаглавена "Да се справим с минималния доход? Да, но на национално равнище!".

Изказвам своето съжаление от това негово действие по две причини: от една страна, председателят на Групата на работодателите за втори път оспорва съдържанието на текст, който бе демократично одобрен от пленарната сесия - първото негово оспорване беше по повод социалното измерение на икономическия и паричен съюз. В допълнение, съжалявам не само за начина, по който се задълбочават тези различия в рамките на Комитета, но още повече за факта, че по този начин продължава задълбочаването в разделението на Европейския съюз, и то в момент когато той има най-малко нужда от това.

Ако гражданското общество и десетките милиони граждани, които членуват в различни синдикални организации или асоциации искат да бъде приет подобен задължителен европейски инструмент, ефектът, от който очевидно ще бъде съобразен със състоянието националните икономики /поради обстоятелството, че държавите-членки за съжаление са далеч от сближаване помежду си/, то това се случва поради следните причини:

- Днес е наложително да се предприемат мерки за онези хора, които в цяла Европа бяха тласнати към бедност поради извършените от шепа спекуланти престъпления и поради невъзможността на управляващите, заедно и обединени, да приемат и изпълняват ефективни и смели решения;
- Крайно време е Европейският съюз да бъде представен на гражданите в своята добра светлина като едно успешно начинание.

В крайна сметка, тези, които ни тласнаха към настоящото пълно отчаяние ще поставят в националните парламенти егоисти, национални екстремисти и дори може би хора, прикривали досега своите нацистки убеждения. Те може би горчиво ще съжаляват за своите действия, но ще бъде твърде късно.
Нека онези от нашите работодатели, които не гласуваха "за" становището се уверят, че синдикатите не мечтаят за повишаване на жизнените стандарти чрез обществено подпомагане: ние сме организации на работниците и това, което искаме е работа: достойни работни места в Европа, където компаниите ще наемат нашите младежи. Освен това, трябва да запомните, че бедните дори не разполагат със средства за закупуване на основни хранителни продукти, които се произвеждат също от нашите предприятия.

Дойде времето да си зададем тези въпроси и да погледнем на тях от по-широк мащаб.
Дали ние можем да продължим да гледаме как европейският проект се разпада, без да направим нищо?
Ще го положим ли заедно в гроб, ще го погребем ли с почести и медали за това, че той получи най-високото признание поради факта, че успя да спаси мира и икономиката, макар и в едно по-далечно време, за това че се утвърди като гарант и като надежда дори за граждани на страни, които все още не могат да бъдат част от него или ние ще имаме смелостта да му предадем човешки и социален смисъл, за да избегнем риска да се срамуваме от своите действия, тогава, когато те ще получат безпристрастната оценка на историята?
Може би все още имаме време да запазим мира на нашия континент, като направим така, че нашият Европейски съюз да отправя конкретни послания към своите граждани, а не да ги оставя да мислят, че той само наблюдава как непрекъснато расте броят на хората, принудени да живеят в недостойни и мизерни условия!

Брюксел, 13 декември 2013

Close