Организационна стратегия на ЕКП /резолюция/

Организационна стратегия на ЕКП /резолюция/

Организационна стратегия на ЕКП /резолюция/

logo_etuc

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Европейското синдикално движение продължава бавно да бележи спад, като синдикалната плътност намалява от 44% през 1995 г. до 30% през 2012 г. (по средностатистически данни за 31 европейски държави), и от 42% до 34% за същия период сред ЕС15.

Средната възраст на синдикалните членове се е покачила във всички европейски страни (от 19-те, за които има представени данни)[1] от 2004 г. насам. До 2014 г. средната възраст на членовете в тези 19 държави варира между 45-53 години.

Въпреки че има значителни различия между отделните държави и синдикати е безспорно, че синдикалното членство се намира в ситуация на дългосрочен спад в рамките на Европа. По-голямата част от вече членуващите са по-близо до пенсиониране, отколкото до започване на работа. От друга страна - множество млади хора дори не знаят какво са профсъюзите и/или са възпрепятствани да се присъединят към тях, поради своя професионален статут.

Голям дял от секторите, в които синдикатите са силно застъпени, се намират в упадък. Синдикатите са изправени пред огромни трудности при набирането на нови членове в новите сектори, а също и при наличието на нарастващ брой работещи на нетипични трудови договори. Дори и в тези страни, в които някои синдикални организации са провели успешни инициативи за набиране и в които синдикалната плътност все още остава висока, общите тенденции са тревожни.

РОЛЯТА НА ЕКП И НЕЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

В документа „Ролята на ЕКП“, приет по време на Конгреса на 2 октомври 2015 г. бе постигнато съгласие, че: „Синдикалният растеж и повишаването на синдикалната плътност трябва да се превърнат в политически приоритет. Силната членска маса е предпоставка за по-мощно и представително синдикално движение. Ние отново трябва да постигнем растеж по отношение на членовете ни, по отношение на подобряване обхвата на договаряното от нас и по този начин исканията ни да придобият повече тежест. ЕКП би могла да бъде ангажирана в осигуряването на платформа за обмен и координация на националните кампании за организиране на настоящите и набиране на нови членове, а също така би и да оказва подкрепа в тази насока на членуващите организации, разглеждайки и споделяйки най-добрите и иновативни практики и инициативи. Добре е да бъде обсъдено и създаването на организационна работна група и регулярни специфични заседания по темата.“

По време на своето заседание на 28-29 октомври 2015 г. Изпълнителният комитет прие да бъде създаден специален Организационен комитет, съставен от национални и секторни организатори, номинирани от дъщерните структури на ЕКП. Планът за действие на ЕКП, одобрен от Изпълнителния комитет на 8-9 юни 2016 г. ангажира Организационния комитет да „подкрепя членуващите организации що се отнася до набирането на нови членове, а също и да отговори на нуждите им от обучение по тази тема.“

Организационният комитет на ЕКП проведе своето първо заседание на 10-12 май 2016 г. в Брюксел, с цел да бъде разяснено каква може да бъде неговата роля в подкрепа на националните и европейски структури, членуващи в ЕКП по отношение на набирането на членове (както и обмен на опит). В протокола от заседанието е отбелязано, че:

„С оглед на намаляващата и застаряваща членска маса, с оглед на липсата от набиране на млади членове (и липсата на информираност за дейността и съществуването на синдикатите), както и отчитайки трудовите тенденции, бе изразена дълбока загриженост към бъдещето на синдикатите.

Въпреки че някои синдикати говорят за организиране, други -  за развитие, всички те имат сериозен общ интерес за стимулиране на синдикално членство, а също споделят и общото схващане, че въпросът за намаляване на членската маса спешно изисква много по-сериозна дискусия и действия от страна на всички синдикати не само поотделно, но и колективно, както на национално, така и на европейско равнище, и на всички вертикални нива от членовете до синдикалните ръководства.“

Организационният комитет съветва, да бъдат подкрепени националното и европейското браншово и синдикално организиране и развитие като цяло, като Европейската конфедерация на профсъюзите (и Европейският синдикален институт) трябва да:

  • Гарантират, че синдикалното ръководство дава приоритет на организирането и набиране на нови членове.
  • Продължаване на заседанията на Комитета, с цел идентифициране на приоритети и потребности от научни изследвания, координация и проследяване, обменяне на практики и приоритизиране на въпроса в рамките на широката програма на ЕКП.
  • Провеждане на разширено европейско проучване на настоящата ситуация по отношение на: синдикалното членство и организиране, определяне на цели, ресурси и методи.
  • Разработване на онлайн платформа за нетуъркинг, обмен на информация и добри практики.
  • Провеждане на курсове на обучения за организатори със специални сесии по различните организационни цели/теми, както и разработване на наръчник за синдикални организатори и обменни организационни програми в стил „Еразмус“.
  • Промяна на комуникационните практики на ЕКП в посока употреба на по-опростен и лесен език и общи кампании.
  • Гарантиране на добра координация между инициативите на МКП, ЕКП и ETUF и насърчаване на двустранния обмен между ETUFs по отношение на организирането.

Временният организационен комитет ще се срещне отново през 2017 г. Към момента усилията са насочени към намиране на  финансиране за още една среща през 2016 г.

ЕКП не разполага с чудодейно решение и няма интерес от насърчаване на конкретен модел. Съществува голямо разнообразие от различни модели за привличане и задържане на синдикални членове из цяла Европа: всички те се различават и са разработени в зависимост от смисъла, целите или функция на синдикатите, на тяхната интеграция в областта на индустриалните отношения и институции, както и в зависимост от държавната подкрепа, с която разполагат. Фокусирането само върху един единствен подход за привличане и задържане на членове не би позволило каквото и да било съобразяване с националните и секторни контексти и традиции и изследването на други потенциални източници. Различните национални и секторни контексти изискват различни отговори на общите предизвикателства, свързани с наемането и задържането на членове. Националните синдикати са в състояние най-добре да определят подходящия начин на действие.

ЕКП не може и няма да определя националните стратегии за привличане и задържане на синдикални членове. Но от друга страна има за цел да насърчи и подкрепи синдикатите в разработването на такива стратегии и в прилагането им на практика. Всичко това може да се случи в партньорство с ETUI (който има безценна роля в научните изследвания и обучения), европейските федерации (някои, от които са ангажирани в организирането на дейности и обучения) и националните членуващи в ЕКП организации (посредстом временен организационен/изпълнителен комитет).

В същото време съвместни инициативи биха могли да бъдат инициирани в някои от вече договорените политически области/теми, като по този начин да се осъществи връзката между политиките и организационното въздействие. Подобни зони биха могли да бъдат:

  • Необходимостта от увеличение, от конвергенция на заплатите и от стимулиране изграждането на капацитет за социален диалог и колективно договаряне, трябва да бъдат използвани като основни инструменти за покачване на синдикалното членство. Организационните стратегии в тази област трябва да бъдат строго координирани с кампания на ЕКП за повишаване на заплатите.
  • В сферата на нетипичната, нестандартната и самостоятелната заетост могат да бъдат предприети организационни мерки, особено ако искаме да достигнем младите хора на пазара на труда.
  • В областта на синдикалните услуги, помощи и подобряване благосъстоянието на работещите и трансграничните услуги и членство.

Заедно можем да изиграем една конструктивна роля в насърчаването и (в някои области) подпомагането на националните синдикати да наемат и задържат достатъчно брой членове, за да бъдат в състояние и ефективност по отношение защитата на интересите на работниците сега и в бъдеще.

ПРЕДСТОЯЩИ ДЕЙСТВИЯ

Изпълнителният комитет:

  1. Изразява съгласие да провежда ежегодно дебати по темите на организирането, в сътрудничество с Организационния комитет, ETUI и с помощта на всякакви други изследвания, насочени към изследване на тенденциите за синдикално членство.
  2. Изисква от ЕКП и ETUI да изследват на възможностите за развитие на „инструмент за самооценка“ и стратегия за вземане на решения, с цел да бъдат помогнати националните членове да установят и проследяват собствените си стратегически организационни приоритети.
  3. Изисква от ETUI да предоставя годишна информация за тенденциите по отношение на членството в рамките на ЕС (включително какво е покритието, плътността и възрастовата структура).
  4. Приветства продължаващото участие на ETUI в различни изследователски и други проекти, свързани с темата за организиране, включително що се отнася до финализиране на текущия проект за картографиране на развитието на „организационен модел“ в цяла Европа, участие в изследвания относно отношението на младите хора към синдикатите, както и изследванията за определяне на възгледите и удовлетворението сред вече членуващите.
  5. Насърчава организациите-членки на ETUI и ЕКП да работят заедно с цел да се увеличат обученията на ETUI в тази област, включително по отношение на съставянето на Временен организационен комитет, който да идентифицира най-добрите начини, по които може да бъде отговорено на нуждите от обучение по темата.
  6. Насърчава Временния организационен комитет да анализира политическите области, изброени по-горе, както и да координира възможни организационни действия във връзка с тях.
  7. Призовава ЕКП, европейските федерации и МКП да работят заедно, за да се осигури необходимата синергия за организиране на различни дейности в Европа, за координиране на тези дейности, когато е необходимо, и възлага на Секретариата на ЕКП да насрочва инцидентни срещи, когато е нужно.
  8. Насърчава дъщерните структури и техните организатори да споделят добрите си практики, а също така подчертава, че страницата на ЕКП във Facebook и новите тримесечни „национални новини“ в регулярния бюлетин са сред инструментите, които могат да бъдат използвани за постигане на целта.

 

[1] Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания.

Close