Становище на ЕКП- Насоки за нова европейска рамка по въпросите за информация, консултиране и правата на представителство в бордовете на управление

Становище на ЕКП- Насоки за нова европейска рамка по въпросите за информация, консултиране и правата на представителство в бордовете на управление

Становище на ЕКП- Насоки за нова европейска рамка по въпросите за информация, консултиране и правата на представителство в бордовете на управление

п

Прието на извънредната среща на Изпълнителния комитет на ЕКП на 13 април 2016г в Хага и тази на 9-ти юни 2016г. в Брюксел

Обстоятелства

На конгресът на ЕКП в Атина се реши, че Секретариатът на ЕКП ще започне задълбочено да се занимава с въпросите за представителство на работещите на ниво управление на фирмите. Няколко експертни групи разгледаха по-специално възможностите за изготвяне на проект за директива за Устав на Европейското дружество, за да се гарантира, че директивата изпълнява целта си и предоставя различни възможности за разширяване на представителството на равнище управление в Европа. На базата на консенсус, през октомври 2014г ЕКП прие резолюция, в която заяви искането си за приемане на директива за преосмисляне на съществуващите норми и изготвяне на нова правна рамка за участието на работещите в различните видове предприятия в Европа. Като се основава на съществуващото законодателство на ЕС, директивата следва да определи високи стандарти за информиране и консултиране и да въведе амбициозни минимални стандарти за представителството на работниците на равнище управление.

Тази резолюция е друга важна стъпка за европейското синдикално движение. За първи път призоваваме за общи условия на равнопоставеност по отношение на правата на работниците на представителство в бордовете  на управление. В резолюцията обаче се подчертава необходимостта да бъдат зачетени националните традиции. Не се цели намеса в ситуации от чисто национален характер, а да се предложи устойчива визия за дружественото право на ЕС. Когато бизнесът желае да разчита на възможностите, предлагани от европейското дружествено право, той трябва едновременно да се придържа към споделените европейски ценности. Новата рамка ще се превърне в единствен източник за позоваване на информация, консултации и представителството на равнище управление за всички форми на дружества в Европа (като SE, SCE). То ще се прилага и за дружества, които желаят да използват инструменти на ЕС в областта на дружественото право, които дават възможност за фирмена мобилност, като например трансгранични сливания, трансгранични разделяния или трансгранични прехвърляния на офиси.

Изготвянето на инструмент, който се прилага по отношение на европейското дружествено право, без да се засягат националните традиции, е деликатна задача. Необходима е клауза за не регресия. Секретариатът на ЕКП проведе мащабна работа за трансформиране на общото искане от 2014 г. в конкретни предложения, най-вече на експертната работна среща за участието на работниците на 18 и 19 февруари и допълнителното заседание на 19 май 2016 г.

Основната причина за изготвянето на директивата- какъв би бил приносът на работническото представителство в управлението на предприятията?

Стратегията на ЕКП за защита на това предложение е да демонстрира положителното му въздействие върху дългосрочния интерес на компаниите от ЕС в Европа. Искаме да обърнем внимание на показателите, които показват, че компаниите с работническо представителство на равнище управление (WBLR) имат по-добри икономически резултати, а също стъпват на по-високо стъпало в социалните и екологическите си съображения от компаниите, които нямат участие на работниците в борда.

Повече демокрация на работното място-това искат обществото и работещите. Информирането, консултирането и WBLR във функционирането си са свързани в триъгълник. WBLR е допълнителен източник на влияние в основата на вземането на решения за компаниите.

WBLR може да бъде източник на надеждна и ранна информация и инструмент за по-добър достъп до управленски решения на ранен етап. Това означава, че следва да се разглежда като неразделна част от цялостната процедура за информиране и консултиране с оглед постигането на смислен социален диалог на работното място. От съществено значение е да се осигури безпроблемно съчетаване между всички нива на представителство на работниците и синдикатите.

Не на последно място, условията на равнопоставеност биха намалили пропуските и несъответствията в достиженията на правото на ЕС, намалявайки ползите от злоупотреби и заобикаляне на закона в националните стандарти. Наистина трябва да се подчертае, че традицията на WBLR съществува в 18 държави-членки и че 36% от европейската работна сила се възползва от участието в бордовете.

ЕКП ще се бори за правата информиране, консултиране и представителство в бордовете

Директивата следва да остави колкото е възможно повече пространство на преговори на транснационално дружество, за да могат страните да разработят процедура за информиране, консултиране и WBLR, която най-добре отговаря на техните нужди и традиции. Следователно ключови принципи следва да бъдат определени в задължителните стандарти и трябва да бъдат разработени амбициозни допълнителни изисквания. Тези изисквания ще се прилагат като резервни разпоредби при липса на споразумение или ако страните желаят това.

Конкретни искания са отправени относно следните основни въпроси:

По-силни права на информиране и консултиране

Директивата трябва да укрепи съществуващите минимални стандарти за създаването и функционирането на работнически съвет, който ще служи като дискусионен партньор на ръководството за участие на служителите в компанията. Базирайки се на/надграждайки съществуващото законодателство (e.g.: EWC Recast Directive, SE Directive), директивата следва да предостави решения за състава на Европейския работнически съвет, неговите правомощия и правила за функциониране, като същевременно защитава националните практики и по-високите нива на процедури за информиране и консултиране. Кръгът на компетентност на работните съвети може да се разшири , така че да включва решения за прибягване до външен труд (подизпълнители, агенции за временна заетост), защита на данните, екологични въпроси, въвеждане на нови технологии, големи заеми и т.н.

Функционирането на работническия съвет може да се подобри, като се изисква повече от една среща годишно и създаването на специализирани комитети с помощта на експерти (например: икономически комитет).

Преди всичко има деликатен въпрос относно влизането в сила на акта. Информирането и консултирането са неразделна част от вземането на решения на всички нива: местни, национални и транснационални. Преди ръководството да вземе окончателно решение, транснационалният процес на информиране и консултиране трябва да бъде правилно проведен и завършен. Същевременно може да се очаква, че въвеждането на стандартите на WBLR ще помогне значително на работническите съвети да получат навременна и качествена информация.

Нови стандарти в представителството на работещите в бордовете

Директивата следва да въведе задължение за въвеждане на система за представителство на работещите в съвета. Това може да бъде и борда на директорите (за едностепенни системи) или надзорните съвети (за двустепенни системи). Настоящата директива няма за цел да регулира структурата на бордовете на дружествата.

Всеки представител на работниците в борда следва да бъде пълноправен член със същите права и задължения, както членовете, представляващи акционерите, включително правото на глас. Това означава, че представителите на работниците трябва да получат покана на заседанията на борда навреме и с необходимите документи. Те трябва да имат правото да обсъждат и задават въпроси индивидуално. Трябва да имат и индивидуално право да свикват извънредни заседания и да поискат включването на определени теми в дневния ред.

При пълното зачитане на различните корпоративни структури директивата би могла да съдържа неизчерпателен списък на темите, които следва да бъдат включени в дневния ред на съвета. Европейската конфедерация на профсъюзите също така трябва да бъде бдителна, че в придружаващите европейски инструменти за дружествено право, се въвеждат достатъчно разпоредби, които да принудят всички членове на борда да действат в дългосрочен план на интересите на дружеството.

Представителите на работещите, както в бордовете, така и в работническите съвети, трябва да се ползват със защита от уволнение и дискриминация. Трябва да им бъде гарантирано необходимото право на отсъствие от работа, когато се налага да изпълняват представителната си функция. Освен това трябва да им се осигури обучение.

Поверителността е тема, която трябва да бъде разгледана много внимателно. Твърде много теми днес се квалифицират като "поверителни" от ръководството. Това води до лоша или липса на информация на работнически съвети. Ето защо е от съществено значение директивата да се опита да определи разумно какво означава понятието за поверителност. Необходимо е да се установи деликатен баланс между, от една страна, необходимостта от спазване на поверителността и, от друга страна, създаването на представители на работниците като надеждни партньори. В противен случай, заседанията на борда могат да станат празни събития, като най-важните решения се обсъждат и вземат другаде.

Правилата за поверителност трябва да дават възможност за получане на необходимия поток от информация, като същевременно се спазват задълженията за поверителност. Същите правила за поверителност се прилагат и по отношение на представителите на работещите в бордовете, както и на представителите на акционерите. Не трябва да съществуват специални разпоредби относно ограничаването на поверителността, които да се прилагат единствено за представителите на работниците. Представителите в бродовете трябва да имат право да комуникират редовно с националните и с европейските представителни органи на работниците.

Има различни методи и традиции за избор или назначаване на членовете на WBLR. Независимо кой метод се прилага, той трябва да осигури истински европейски мандат, като гарантира, че процедурите за номиниране и подбор обхващат цялата европейска работна сила, включва прерогатив на синдикатите, подкрепяни от ETUF, и изключва всяка управленско вмешателство при избора на WBLR. Мандатът на WBLR е да защитава дългосрочните интереси на компанията като цяло, включително интересите на работната сила.

ЕКП ще предложи ескалаторен подход с по-малък дял от WBLR за малките предприятия и ще се увеличи до по-високи пропорции в зависимост от големината на компанията (както в монистичната, така и в дуалистичната система):

  • Малки предприятия с от 50 до 250 служители small companies with 50 to 250 employees (в рамките на дружеството и неговите преки или непреки дъщерни дружества) следва да имат малко пропорционална част в състава на WBLR (2 или 3 представители)
  • Компании с от 250 до 1000 служители (в рамките на дружеството и неговите преки или непреки дъщерни дружества)-1/3 от общия брой на членовете в представителното тяло
  • Големи компании с повече от 1000 служители (в рамките на дружеството и неговите преки или непреки дъщерни дружества) трябва да разполагат с паритет (половината места).

Директивата не следва да води до ситуация, при която представителите на работниците на борда нямат работнически съвети, на  които да докладват. Следователно трябва да се гарантира съгласуваност между, от една страна, правилата за определяне на броя на представителите на работниците и, от друга страна, праговете за създаване на работнически съвет. Праговете, съдържащи се в EWC Recast, не могат да служат за справка.

ЕКП смята, че равенството между половете и разнообразието в заседателната зала на компаниите е ключов демократичен принцип с положителни икономически ефекти. Принципът на равенството между половете обаче трябва да бъде отделен от този на различността: жените не са нито отделна група, нито малцинство, а са повече от половината световно население и поне 45% от европейската работна сила.

Следователно балансираното участие на жените и мъжете в органите за вземане на решения е не само въпрос на разнообразие или зачитане на различията, но и основен императив на принципите на демокрация и правата на човека, залегнали в Договорите на ЕС и в Хартата на основните права. Всеки пол трябва да бъде представен в съотношение от поне 40/60% в структурите за вземане на решения.

Close