Синдикалният отговор на Пътната карта за ЕС относно официална комуникация на тема "Укрепване ролята на частния сектор за постигане на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се страни"

Синдикалният отговор на Пътната карта за ЕС относно официална комуникация на тема “Укрепване ролята на частния сектор за постигане на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се страни”

Синдикалната мрежа за сътрудничество и развитие (TUDCN) представлява инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC/МКП), обединяваща национални синдикални организации, организации, работещи по въпросите на солидарността, регионални синдикати от Африка, Латинска Америка, Азиатско-тихоокеанския регион, секторни професионални федерации от Глобал юнион, Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/ЕКП) и синдикалния консултативен комитет към ОИСР, която в отговор на представената пътна карта, изготви следната позиция:

1. Ние сме сериозно загрижени от общата насока на пътната карта, която почти изцяло пренебрегва социалното измерение и принципите на устойчивото развитие. Докато пътната карта с право препраща към глобални предизвикателства, такива като младежката безработица, нестабилните цени на суровините, миграцията и изменението на климата, нищо в целите и (раздел Б.1) не посочва, че всеобщото уважение и изпълнението на основните стандарти на труд е също важно предизвикателство и трябва да бъде спазвано. В документа липсва каквото и да е позоваване на ролята на социалните партньори и това е в рязък контраст с политическите насоки, съдържащи се в "Програма за промяна" на ЕС, в която се посочва, че: "насърчаването на достойните условия на труд чрез създаване на работни места, гарантиране на правата на труд, на социалната защита и на социален диалог е от жизненоважно значение";

2. Изразяваме съжалението си, че синдикатите са игнорирани като специфични "заинтересовани страни и експерти", които трябва да бъдат консултирани. Това отново е в контраст с политиката на ЕС, а именно със съобщението "Основите на демокрацията и устойчивото развитие", в което се признава значението на социалния диалог за развитието на основните политически процеси. "Например, дейността на синдикалните и на работодателските организациите е неразривно свързана със социалния диалог ... относно политиките, засягащи пазара на труда";

3. Ние настояваме ЕК приоритетно да разработи и да приложи подход за упражняване на тези права и за развитие, съгласно "Програмата за промяна". В конкретния случай, това се отнася до подкрепата за частния сектор, като включва идентифициране на въздействията и последиците върху правата на населението (права на приносител) от частния сектор;

4. Ние считаме, че пътната карта едностранно се позовава на доброволните корпоративни принципи за социална отговорност и за "защита на околната среда, трудовите стандарти и правата на човека". Ние настояваме международно приетите мерки и задължителни стандарти на МОТ и Платформата за достоен труд да бъдат изрично включени като основни елементи на всяка една подкрепа за развитието на частния сектор;

5. Ние считаме, че не съществува автоматична причинно-следствена връзка между развитието на частния сектор и създаването на достойни условия на труд: по-специално, в мултинационалните предприятия, работещи в развиващите се страни, където дефицитът на трудови права служи като основен двигател за привличане на инвестиции от частния сектор, поради факта, че това предполага по-ниски разходи за труд за предприятието. Освен това, трябва да насочим специално внимание към предприятия, които работят в сивата икономика, приоритет да бъде гарантирането на икономическа, данъчна и трудова регулация на труда, а не да бъдат облекчавани условията за бизнеса чрез дерегулация.

6. Ние специално наблягаме, че пълното признаване на социалния диалог и социалните партньори (организациите на работниците и на работодателите) е важна основа за всеобхватност. Социалният диалог помага да се гарантира широка основа на демократична ангажираност за изпълнение на целите за икономическо и социално развитие, включително за спазване на основните трудови стандарти и за насърчаване на социалната справедливост. Чрез социалния диалог, представителите на работодателите и на работниците допринасят за формирането на ефективни стратегии за социално и икономическо развитие, като същевременно осигуряват ефективни средства за управление на конфликти и се допринасят за социалния мир. Социалните партньори заедно трябва да бъдат признати като активни участници в развитието на тези права;

7. Ние призоваваме за корпоративната отчетност. Многонационалните предприятия трябва да бъдат отговорни за дейностите си и трябва да насърчават и да се придържат към международните стандарти за прозрачност и отчетност. По-конкретно, многонационалните предприятия и техните партньори от частния сектор следва да спазват и прилагат принципите на МОТ и трудовите стандарти, въведени чрез Конвенциите на МОТ и подлежащи на наблюдение чрез системата на МОТ за надзор. Те трябва да се съобразят с всички международни рамкови споразумения и с Рамката на ООН "Защита, Уважение и Подкрепа", с Тристранната декларация на МОТ относно многонационалните предприятия и социалната политика, както и с Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

8. Ние настояваме за прозрачност в дейността на корпорациите. Минималното условие за участие на частния сектор в развитието трябва да бъде, че той е заплатил своите фискални задължения. Компаниите трябва да докладват за своите финансови дейности, включително за данъчните операции и за процедурите по възлагане на обществени поръчки по страни. От една страна е налице нововъзникващ акцент върху значението на националното мобилизиране на ресурси като устойчив източник на финансиране за развитие. От друга страна, страните от ОИСР и частният сектор продължават да повтарят идеята на благоприятен бизнес климат, както например данъчните стимули, които предлагат. Недопустимо е да се откажем от дискусията за данъчните убежища, които са най-вече в страните от ОИСР, както и широко разпространената практика с укриване на данъчни задължения и избягване на данъци, изтичане на капитали и корупция. Укриването на данъци от мултинационални компании в развиващите се страни (около 125 млрд. евро/ година) представлява повече от официалната помощ за развитие на ЕК , която през 2012 г. прие План за действие за борба срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM 2012 - 722 окончателен), който план следва да гарантира съгласуваност на политиката по въпросите на прозрачността. Международната общност и ЕС като основен партньор в международното развитие следва да насърчават смислено международния контрол и правно обвързващите правила за борба с безнаказаността и незаконното корпоративно поведение;

9. Ние сме също загрижени и по повод безкритичната позиция за "смесване" на публичните и частните парични средства, осъществявана чрез държавни субсидии към частни предприятия и чрез "споразумения за споделяне на риска" - като публично-частното партньорство за финансиране на инфраструктура. Пътната карта не разглежда възможните рискове, свързани със "смесване" и по-специално с възможността за възникване на ситуации, при които печалбите се приватизират, а загубите се социализират. По този начин потенциалът на публичните финанси се превръща в нов инструмент за помощ и за държавна субсидия към европейски предприятия, действащи в развиващите се страни;

10. Много сериозна е подкрепата към публично-частните партньорства в развиващите се страни - за разлика от традиционните обществени поръчки и от финансирането на обществените услуги. На практика, ПЧП са се доказали като дефектен модел, който води до високи цени на обществените услуги и съществуват множество доказателства, които потвърждават това. За разлика от традиционните обществени поръчки, опитът в Европа показва, че ПЧП имат много скрити разходи;

11. Освен това, ние сме загрижени от необходимостта да се поддържа и да се засили ролята на публичната администрация и услугите в развиващите се страни, която се появява отнякъде в пътната карта, която съответно може да се интерпретира като политически ориентирана и неолиберална покана за намаляване ролята на държавата и за приватизация на публичните услуги и на администрацията. Мобилизирането на инвестиции от частния сектор за създаване на достойни работни места и за растеж в развиващите се страни по никакъв начин не би трябвало да заместват или да заплашват публично финансираните от правителството инвестиции в подкрепа на обществените услуги в развиващите се страни. Във времена на строги икономии, свързани със съкращения на персонал, съществува пряк риск всяко увеличение на подкрепата за развитието на частния сектор да доведе до лишения в други основни или традиционни сектори;

12. Приоритетната роля на държавата при разработване на политиката за развитие е основен принцип за ефективността на това развитие. Държавите трябва да бъдат подкрепени и насърчени чрез зачитане и чрез ползване на техните национални системи (включително за местни обществени поръчки). Демократичното и приобщаващо развитие трябва да бъдат подкрепени чрез социална интеграция и участие. Тук отново ролята на социалните партньори и на социалния диалог са от съществено значение за осигуряване на активното участие и ефективност при разработването и прилагането на стратегиите за икономическо и социално развитие;

13. Ние сме сериозно притеснени от подкрепата, която пътната карта предоставя за създаване на "съюзи за прилагане и приложение на отворени бизнес модели". Както видяхме в миналото тези модели всъщност облагодетелстват приватизационните процеси на публичните услуги (като например образованието и здравните услуги) и то без да се позовават на международните норми и конвенции и на основните трудови стандарти;

14. Правилно е, че пътната карта прави препратка към необходимостта от измерване на резултатите от въздействието на програмите за развитие на частния сектор. Ние също така подчертаваме факта, че частният сектор следва да докаже своя икономически, социален и екологичен принос към икономическия растеж и към създаването на обществена стойност за онези сегменти от обществото, които са най-засегнати от бедността. Този принцип е недостатъчно развит в пътната карта;

15. Като цяло частният сектор претендира да бъде основен участник в развитието и следователно трябва да се придържа към принципите за ефективност, включени в Споразумението за партньорство от Бусан. Ако частният сектор желае да бъде "партньор" в развитие, той трябва да работи съгласно програмата за ефективност, както бе определено в платформите от Париж, Акра и Бусан и най-вече да спазва изискванията за прозрачност, отчетност и оценка на въздействието;

16. Ние също сме загрижени от понятията за "ключовата роля" на частния сектор в "зелената икономика" и в "зеления растеж". Опитът при управлението на природните ресурси от корпорациите в развиващите се страни, както и корпоративен натиск, оказан по време на преговорите за Rio 20 плюс и за измененията в климата COP19 във Варшава ни правят скептични относно ефективната ангажираност на частния сектор по въпросите, свързани с устойчивостта на околната среда;

17. И накрая ние препоръчваме на ЕК да предвиди в бъдещата програма на ЕС "Глобални обществени блага и глобални предизвикателства" сериозна подкрепа за развитие и укрепване на капацитета на социалните партньори в интерес на укрепването на националните структури за социален диалог.

Close