Пандемията от COVID-19 засяга най-ниско платените при нарастващ спад на заплатите в 2/3 от страните по света

Пандемията от COVID-19 засяга най-ниско платените при нарастващ спад на заплатите в 2/3 от страните по света

Пандемията от COVID-19 засяга най-ниско платените при нарастващ спад на заплатите в 2/3 от страните по света

мот 2

Поради ограничаващо законодателство или неговото неспазване, 266 млн. души получават възнаграждение под минималната работна заплата, по-специално в сферите на селското стопанство и домашната помощ, разкрива нов доклад на Международната организация на труда (МОТ).

Докладът, който разглежда заплащането в световен мащаб за 2020/21 г., показва че не всички работещи са засегнати в еднаква степен от кризата. Въздействието върху жените е по-негативно, като при около 60% от тях се отчита намалено работно време за периода на пандемията. Според приблизителни оценки, базирани на извадка от 28 европейски държави, жените биха загубили 8,1% от заплатата си през второто тримесечие на 2020 г., спрямо 5,4 % при мъжете. Така именно жените са представени в по-високa степен сред работещите, които получават минимално възнаграждение или даже по-малко.

Кризата е засегнала сериозно и професиите с по-ниска квалификация, като в много страни се отчита намаляване в отработените часове, за разлика от това при лицата, заемащи позиции на ниво управление или специализирани работни места. Докладът посочва, че без субсидии за заплати 50% от най-нископлатените работници биха загубили приблизително 17,3% от заплатите си, което е много повече от очакваните 6,5% спад за всички работници. Субсидиите за заплати обаче компенсират 40 % от тази сума.

Докладът включва анализ на системите за минимално възнаграждение, които биха могли да играят важна роля за изграждане на едно устойчиво и справедливо възстановяване. Понастоящем минималните работни заплати са налични под някаква форма в 90% от страните членки на МОТ. В доклада също се посочва, че още преди началото на пандемията от COVID-19 15 % (266 млн. души) от всички работещи в света, печелят по-малко от почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателството, или поради това, че са били легално изключени от тези схеми.

В доклада се разглеждат и тенденциите при заплащането в 136 държави през четирите години, предхождащи пандемията. Така е установено, че растежът на реалните заплати в световен мащаб се варирал между 1,6% и 2,2%. Реалното заплащане се е увеличавало най-бързо в Азия и Тихоокеанския регион, както и в Източна Европа. Това е ставало много по-бавно в Северна Америка и в Северна, Южна и Западна Европа.

Констатациите на Международната организация на труда също така помагат да бъде развенчан митът, че наличието на минимални възнаграждения е в ущърб на икономическия растеж. Увеличаването на минималните заплати всъщност намалява неравенството в заплащането и доходите.

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП), заяви: „Този доклад излага на показ скандала със заплатите в глобален план, като някои държави дори имат минимална заплата, която е по-ниска от прага на бедността. В световната анкета на МКП през 2020 г. – 76% от хората не вярват, че минималното възнаграждение е достатъчно за достойно съществуване. Стотици милиони работещи живеят „на ръба“ и тяхното положение се е влошило дори само по време на кризата с Covid-19, докато от пандемията милиарди долари извличат техно-милиардери и печалбари. От решаващо значение е да се гарантира минимална заплата за всички работещи, за да могат те и техните семейства да живеят достойно.“

„Заплащане на нивото на жизнения минимум е не само изключително важно за работещите и техните семейства, но и в действителност това е инвестиция, която допринася за икономическата дейност, и намалява нуждата от подпомагане на доходите. Представата, че едно достойно минимално възнаграждение би било за сметка на работни места, е заблуда, която се поставя от десните икономисти – това мнение  трябва да бъде хвърлено в кошчето на историята. Минималното заплащане трябва да бъде основано на доказателства като се вземат предвид жизнените разходи на работещите и техните семейства, и това да бъде разработено заедно със социалните партньори. Тези минимални възнаграждения трябва да имат силата на закон и неспазването им трябва да бъде посрещнато със сериозни, възпиращи санкции“, каза още Шарън Бъроу.

Синдикатите провеждат съвместна кампания в Африка, Азия, Европа и Централна Америка, за да изискват справедливо и прилично заплащане – чрез следните регионални кампании:

  • 100% Африка: Достойнство, ценности и заплати
  • Премахване на разликите – достойно заплащане
  • ASEAN и инициативата +50 за хората и техните семейства
  • Справедливо заплащане в Източна Европа: за храна, за живот, за съществуване

Пълния доклад на МОТ може да намерите ТУК.

Close