Изказване на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов по време на международната конференция “Гласът за интеграция на Западните Балкани", която се проведе на 9 май 2018 г.

Изказване на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов по време на международната конференция “Гласът за интеграция на Западните Балкани", която се проведе на 9 май 2018 г.

Изказване на президента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов по време на международната конференция “Гласът за интеграция на Западните Балкани”, която се проведе на 9 май 2018 г.

32243667_10209887333454546_7847425877137686528_n

Както вече неколкократно бе подчертано от говорилите преди мен, Западните Балкани са без съмнение един от най-високите приоритети на България, като председател на Съвета на Европейския съюз и съвсем логичните очаквания са това да се даде нов импулс и нова динамика на развитието на страните от региона.

И така -  прожекторите вече са насочени към страните от Западните Балкани - за първи път /от 15 години насам/, след 6 февруари т.г. когато Европейската комисия даде публичност  на стратегия за Западните Балкани, целяща да даде нов тласък на перспективите за евроинтеграцията им, като провокира по-целеустремени реформи в  тях.

И сега в навечерието на Срещата на върха в София идната седмица, ние очакваме да се зададат политическите и практическите рамки на така заявената вече подкрепа на Европейския съюз. Същевременно, никой от нас не се заблуждава и няма прекомерни очаквания относно времевия хоризонт на пътя към европейското бъдеще на тези шест държави.

Защото трябва да ни води прагматичен реализъм, а не прекален оптимизъм, особено след речта на френския президент Макрон на 17 април пред ЕП в Страсбург, в която той каза, че няма да подкрепи ново разширяване, докато ЕС не бъде достатъчно консолидиран.

Нека не забравяме и другата голяма опасност, която може отново да отдалечи Западните Балкани от пътя им  към Обединена Европа – предстоящите точно след година общоевропейски избори за ЕП, над които тегне угрозата от нова, още по-силна политическа вълна евроскептицизъм и национализъм.

Но ние, като организации вече изминали този нелек пък на интеграция и реформи, трябва да бъдем откровени към своите събратя от тези страни, като им посочим предизвикателствата от наша гледна точка. А именно, че  този път няма да бъде нито лек, нито еднозначен  - той не е, и не следва да бъде самоцел, както някои биха го изтълкували, а по-скоро е от жизнен интерес за стабилизирането и развитието на региона ни, за всички граждани на Балканите и оттам в по-далечна перспектива за една по-стройна политическа кохезия на Обединена Европа.

Защото ние тук нямаме нужда от нови разделителни линии, а от изграждане на мостове - в прекия и преносния смисъл - от добра свързаност на региона - транспортна, енергийна, образователна, дигитална. В този смисъл, новите възможности за разширяване на сътрудничеството между страните ни са значителни - от изграждането на магистрали за свързване на инфраструктурите ни, до обща борба за повишаване на доходите и за подобряване на положението на младежите, на които принадлежи бъдещето и на Балканите, и в Европа. Защото само модерната инфраструктура на Балканите може да се превърне в "гръбначния стълб" на успешната европейска интеграция на региона.

Но изграждането на модерна инфраструктура и повишаването на доходите трябва да стават паралелно с развитието на модерното, демократично общество, и на неговите структури. В  това число и на организациите на работещите – които да водят борбата срещу ниските възнаграждения, високата безработица, трудовата миграция, неформалната икономика и забавения темп на социално сближаване със Западна Европа.  Т.е срещу разделена Европа !! За достоен труд и живот на гражданите от Западните Балкани!!?

В този смисъл, трябва много ясно да заявя, че според КТ "Подкрепа" – ЕС, следва да поеме по-ясен ангажимент за оказване на пряка и конкретна подкрепа на организациите на гражданското общество – и на синдикатите – за доизграждане и развитие на експертен капацитет за участие в индустриалните отношения и за по-ефективен социален диалог и партньорство.

Това, от което сега имаме нужда е да работим заедно, да поддържаме действащи мрежи за синдикално сътрудничество и обмен на практически опит, защото реалностите и предизвикателствата пред Западните Балкани са огромни: хронично високи равнища на безработица, опасно ширеща се бедност и несигурност, задълбочаващи се неравенства, слаби социални политики, назряваща латентна ксенофобия. Ако към това прибавим, защото тук сме си основно синдикалисти, критично ниските равнища на синдикализация и раздробеност на синдикалните движения, можем да добием реална представа за тежкия и дълъг път, които предстои за шестте държави.

И именно тук бих желал да припомня думите на Робер Шуман, един от бащите за ЕС, които днес звучат още по-актуално: „Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“.

За нас - солидарността винаги е била и ще бъде в пряка връзка с възможностите за колективната защита на фундаменталните права на всички хора, които се трудят – и в този смисъл ние ще положим усилия:

  • Да сме на разположение – с опит и капацитет - в рамките на нашите възможности да подпомогнем вас - нашите братски организации при отстояването и гарантирането на правата на работещите в региона.
  • на ниво ЕС/ЕКП, МКП, ЕИСК/ се ангажираме да подкрепяме участието на организациите от гражданското общество/синдикатите/ в процеса на законодателните, икономически и социални реформи които ви предстоят.

Пожелавам успешна и ползотворна работа на настоящия форум, Успех, по дългия и предизвикателен път, който ви престои! Ние сме готови да го извървим заедно с вас, нашите братски организации!

Close