Изпълнителният комитет на IndustriAll Europe прие Декларация относно необходимостта за приоритетно справяне с неравенствата

Изпълнителният комитет на IndustriAll Europe прие Декларация относно необходимостта за приоритетно справяне с неравенствата

Изпълнителният комитет на IndustriAll Europe прие Декларация относно необходимостта за приоритетно справяне с неравенствата

35066193_2039564989451659_4498897054793203712_n

От началото на кризата неравенствата в Европа нараснаха. Неравенствата в доходите между отделните страни нараснаха, увеличи се разликата между най-богатите и най-бедните, както и неравенството между висококвалифицираните работници, които заемат най-добрите работни места и тези, които са с несигурна работа. Увеличи се и разликата между онези, които се възползват от възможностите на технологичната революция и онези, които вероятно ще бъдат изключени от тях. Нарастването на неравенствата засяга най-вече жените и младите, увеличавайки бедността сред тях и все повече изключвайки ги от пазара на труда. Това неравномерно разпределение на богатството се осъществява преди всичко там, където се създава богатството: вътре в компаниите.

Настоящата икономическа система води до тежки негативни последици. Тя позволява на богатото малцинство да натрупва пари, докато по-голямата част от работниците не получават достатъчно средства, за да могат да постигнат приличен стандарт на живот.

Социално-икономическите различия между отделните държави-членки, между регионите (север, юг, изток и запад) и между Еврозоната и нейната периферия също се увеличават. Настоящата политика на Европейския съюз не е инструмент за сближаване, който да подкрепя растежа, социалното сближаване и да бъде от полза за всички граждани и работници. Това подкопава доверието в Европейския съюз и в способността му да осигури по-добро бъдеще на всички свои граждани и на техните семейства. Разрастващите се неравенства принудиха и продължават да принуждават милиони (особено млади) хора от Южна и Източна Европа да напускат страната си в търсене на по-добър живот. Това изтичане на мозъци допълнително задълбочава икономическите и социални дисбаланси между държавите от ЕС, защото обезсилва националните им пазари на труда, като също лишава съответните страни от възможността да си възвърнат разходите, направени за инвестиции в обучение и образование на младежите, които емигрират.

Разрушаването на пазарите на труда, атаките срещу колективното договаряне, срещу системите за социална защита, срещу синдикалните права и водената политика на вътрешна девалвация на заплатите, както и доминирането на неолибералното мислене – всички тези фактори са виновни за тази ситуация. Това се засилва от политиките на многонационалните компании, които настояват за повишена специализация на местните предприятия, но не използват адекватно значителния резерв на производителността в тези страни, за да увеличат инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, в обучение и образование. В допълнение широкомащабната приватизация, съчетана с нарастващото неравенство на доходите, продължава да подхранва нарастващите неравенства.

Социалната фрагментация и социалният дъмпинг в Европа са най-големите предизвикателства пред нас. Те са хранителната среда, в която процъфтяват популизма и крайната десница. Европейският съюз трябва да направи повече, за да подкрепи устойчивия приобщаващ растеж и възходящото социално и икономическо сближаване. Ние трябва да укрепим солидарността и преразпределението на богатството в Европейския съюз. Необходимо е да се създават повече работни места и то по-добри работни места, условията на живот и труд трябва да се подобрят и социалната защита трябва да се засили.

Социалният диалог и колективното договаряне между автономните партньори са от съществено значение за гарантиране на справедливо разпределение на заплатите, добри работни условия и равно третиране на работниците. За индустрията в Европа, увеличаването на силата на автономното договаряне е предпоставка за постигането на това.

От европейските институции и националните правителства, IndustriAll Europe индустрията изисква политики и мерки, сред които:

  • Укрепване на икономиката чрез стимулиране на частните и публичните инвестиции, подкрепа на иновациите и подобряване на системите за образованието и обучение.
  • Намаляване на негативните социални последици за работниците, засегнати от технологични трансформации и от прехода към екологична икономика с ниски въглеродни емисии.
  • Подпомагат за социалното сближаване и напредъка чрез подкрепа на приобщаващите пазари на труда, равно третиране на работниците и създаване на качествена заетост.
  • Укрепване на структурите за колективно договаряне, възстановяване там, където са били унищожени или където все още не съществуват, подкрепа за приемането на адекватен размер на минималната работна заплата, там където е необходимо. Създаване на условия за автономно колективно договаряне, въвеждане на механизми за разпростиране на колективните трудови договори, и насърчаване на мерките за изграждане на капацитет.
  • Укрепване и признаване на функциите, компетенциите и неотменимата роля на синдикалните организации и на техните избрани представители като участници в социалния диалог.
  • Продължаване на усилията за подобряване на условията на труд, за по-добро професионално здраве, с цел повишаване благополучието на работното място.
  • Всеобхватно и бързо изпълнение на принципите на Европейския стълб на социалните права като първа стъпка към споделения  просперитет.
  • И най-накрая да се сложи край на неглижирането на социалните цели чрез приемане на рестриктивни европейски фискални правила, които пречат на социалните инвестиции и легитимират намаляването на трудовите стандарти и лимитират увеличенията на заплатите, както и ограниченията за пенсионните и социалноосигурителните системи. Вместо ориентирана към конкуренцията линия, трябва да бъде прилагана активна европейска социална и икономическа политика, основана на увеличено вътрешно търсене чрез динамичен ръст на заплатите в съответствие с увеличението на производителността

IndustriAll Europe призовава асоциациите на работодателите и многонационалните компании:

  • Да не подкрепят социалния дъмпинг и да се стараят да не допускат дискриминация по отношение на заплатите.
  • Да поемат социална отговорност към работниците и местните структури в регионите, като във всички свои дейности и по веригата на принадената стойност, осигуряват подобрени условията на труд и по-високи заплати, съгласно исканията на синдикалните организации и на техните представители, а също и адекватно насочват своите ресурси за увеличаване на инвестициите си в дейности с висока добавена стойност и за развитие на компетенциите на работниците.
  • Подкрепят и активно се включват в социалния диалог и колективното договаряне на всички нива. По-специално, мулти-левел договарянето трябва да се превърне в приоритет, тъй като то е най-добрият начин да се гарантират справедливи и устойчиви условия, както за фирмите, така и за работниците.

Ние, организациите, членуващи в industriAll Europe заставаме заедно, за да се справим с неравенствата във всичките им измерения. По-конкретно, ние сме загрижени от нарастващите различия в заплащането, обстоятелство, което създава безпокойство сред работниците и гражданите. IndustriAll Europe от самото начало се включи в кампанията за повишаване на заплатите на ETUC и ще подкрепи предстоящото създаване на Алианс за възходяща конвергенцията на заплатите. Укрепването на капацитета за участие в колективните преговори е приоритет за нас. Увеличаването на членската ни маса е от решаващо значение за способността ни да действаме. Индустриалните синдикати в Европа ще продължат да увеличават усилията си за привличане на нови членове. И така ние ще изградим устойчива и силна синдикална сграда. Ние също така ще им трансграничната солидарност помежду си, за да се подкрепяме взаимно при колективните преговори.

Освен това е необходимо да се ангажират по-активно работодателите и компаниите за подкрепа на колективното договаряне на всички нива. Синдикалните организации, членуващи в IndustriAll се ангажират да настояват и принуждават асоциациите на работодателите, многонационалните и националните компании, и когато това е необходимо да подкрепят / да зачитат колективното договаряне на всички нива и във всички свои операции и дори по техните вериги на стойността.

Изпълнителният комитет ще отправи искане към Комитета за колективно договаряне и Комитета за социална политика да изготвят план за действие, определящ възможните конкретни действия, които да бъдат предприети.

12 юни 2018 г., гр. София

Close