Инициативата относно трудовите възнаграждения е нужна още повече след коронавируса

Инициативата относно трудовите възнаграждения  е нужна още повече след коронавируса

Инициативата относно трудовите възнаграждения е нужна още повече след коронавируса

екп logo_etuc

Инициативата на Европейската комисия за справедливи минимални възнаграждения е необходима не само за отстраняване на щетите, причинени от икономическите политики на ЕС след икономическата криза през 2008 г., но и за справяне с последиците от кризата с коронавируса, заявява Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) в деня, в който Комисията започна с втората си консултация относно минималните заплати.

„Много работещи не бяха преодолели още последиците от икономиите в заплащането при предишната криза, преди новата криза да ни удари“, каза Esther Lynch, заместник-генерален секретар на ЕКП.

„Когато се кандидатира за мандата си, председателят на Европейската комисия – Ursula von der Leyen, се обвърза с обещание да гарантира, че всеки работещ в ЕС ще получи справедлива минимална заплата. Документът за консултация, публикуван днес, представлява крачка напред. Той признава необходимостта да се гарантира, че работещите могат да преговарят за справедливо възнаграждение чрез засилване на колективното договаряне, заедно с мерки, които биха могли да увеличат законово установените минимални заплати, както се изисква от Европейската конфедерация на профсъюзите. В същото време все още не е ясно как ЕК възнамерява да постигне тези цели.“

„Ще продължим да настояваме за ясен ангажимент от страна на Европейската комисия, за да гарантираме, че държавите-членки ще повишат законово установените минимални възнаграждения до ниво на заплащане, с което може да бъдат покрити базисните нужди. Това означава ниво, което е най-малко 60% от средната работна заплата и това е също така подходящо за потребителската кошница от стоки и услуги, договорени на национално ниво със синдикати и работодатели.

„Те също трябва да въведат действителни мерки в подкрепа на договарянето на възнагражденията между синдикати и работодатели, тъй като колективно договорените заплати са единственият начин да се поддържа един минимум, както и всички останали възнаграждения, справедливи за целия Европейски съюз. Един от начините за това би бил отказът за получаване на обезщетения, от договори за обществени поръчки и друго обществено финансиране за работодатели, които отказват да преговарят със синдикат.

„Основната липсваща съставна част е как да се намали неравенството при възнагражденията в цяла Европа, тъй като разликата в заплатите по линията Изток - Запад не може да продължава.“

Откакто пандемията с коронавируса удари Европа:

  • Почти 40% от работещите в ЕС казват, че в момента са в по-лошо положение от периода преди кризата, а повече от 40% заявяват същото в 13 страни-членки (Италия, Испания, Полша, Румъния, Португалия, Хърватия, България, Словения, Словакия, Гърция, Унгария, Кипър и Малта);
  • Под 50% само са тези работещи, които казват, че тяхното работно време е намаляло от началото на кризата насам и повече от 50% заявяват същото в 10 страни-членки (Италия, Испания, Франция, Полша, Румъния, Хърватия, България, Гърция, Кипър и Малта).

Изследванията показват, че между 2011 г. и 2018 г. Европейската комисия е направила 50 „специфични за страната препоръки“ върху потискането на растежа на заплатите и 38 такива заради намаляване сигурността на работното място и правата за договаряне на работниците.

„Тук става въпрос за коригиране на грешките от миналото“, каза Esther Lynch, „и да се уверим, че те няма да се повтарят след днешната криза. След коронавируса още повече е нужна една амбициозна и смела инициатива на Европейската комисия, за да изпълни обещанията си за справедливи минимални възнаграждения, и за подпомагане на колективното договаряне. Днешното съобщение ми дава надежда, че се движим в правилната посока, но са необходими много повече работа и яснота.“

 

Close