Искане на КТ "Подкрепа" относно Изменение на Постановление № 325 на Министерския съвет от 26 ноември 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Искане на КТ "Подкрепа" относно Изменение на Постановление № 325 на Министерския съвет от 26 ноември 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Искане на КТ “Подкрепа” относно Изменение на Постановление № 325 на Министерския съвет от 26 ноември 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

На 26 ноември 2020 г. беше прието Постановление на Министерския съвет № 325, с което се регламентира изплащането на компенсации на работници и служители в неплатен отпуск, поради ограничаване на дейността на компаниите, в които работят, с акт на държавен орган. Причината за спешното приемане на това ПМС беше фактът, че правителството вече беше принудено да пристъпи отново към затваряне на училища, заведения за хранене и пр. и заетите в затворените фирми бяха заплашени от масови съкращения. Здравните ограничения бяха въведени със заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 и влязоха в сила от 27 ноември 2020 г.

При обсъждането на въпросното постановление в Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха дискутирани отделни аспекти от нормативния документ, които биха препятствали ефективното действие на мярката. Имаше и такива, които пораждат юридически неясноти. В дискусията с министър Сачева КТ „Подкрепа“ обърна внимание на двузначния запис в проекта на ПМС за характера на компенсацията – възнаграждение или социална помощ. Освобождаването на компенсациите от осигурителни вноски е регламентирано в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, което категорично определя компенсацията като възнаграждение. От друга страна, за да бъдат освободени от данък, в допълнителните разпоредби на ПМС 325 беше записано определение на „компенсации“, което поставя тези плащания в Закона за доходите на физическите лица в една група със социалните помощи. Тук бяха смесени две правни понятия, които носят съвсем различен смисъл и съответно пораждат различни задължения.

Спешното приемане на нормативни актове неизменно е свързано с допускането на пропуски в техния дизайн. Редом с останалите проблеми при реализирането на мярката и въпреки факта, че работниците в неплатен отпуск продължават да се водят осигурени лица, голяма част от тях ще останат без достъп до здравни грижи, тъй като дължат здравни осигуровки.

Трудовото и осигурително законодателство в България сочат, че при неплатен отпуск заетото лице е това, което дължи и следва да внася здравните си осигуровки за периода, в който е в неплатен отпуск. Тази регламентация е следствие на факта, че неплатеният отпуск се ползва само по инициатива на работника и неговото ползване не може да бъде наложено едностранно от работодателя. В случая „желанието“ на работника да излезе в неплатен отпуск не е доброволно и по неговата действителна воля, а е изразено по принуда и по обективни причини свързани със здравната криза, временно преустановяване дейността на работодателя и като алтернатива на угрозата от прекратяване на трудовото правоотношение.

При налагане на ограничения за дейността на сектора от страна на държавен орган вариантите са два:

- работодателят е длъжен да не допуска служителите си до работните им места (чл. 120в, ал. 2 от КТ) и да изплаща 100% от възнагражденията им (чл. 267а от КТ). На всички е ясно, че това ще доведе до вълна от съкращения, тъй като работодателите не искат, а дори и да искат, в много случаи, не биха могли да плащат за нещо, което не получават. Компенсациите, в този смисъл препятстват драстичното нарастване на броя на официално регистрираните безработни лица.
- работникът взима неплатен отпуск, който очевидно не е по негово желание, макар формално инициативата да е негова.

С оглед на така изложеното, на заседанието на НСТС министър Сачева заяви, че искането за неплатен отпуск не е най-съвършеното решение, но е единственото, с което не се налага да се правят законови промени. Така изразената позиция сочи недвусмислено за пълното осъзнаване от страна на правителството, че неплатеният отпуск в случая не е по желание на работника или служителя, а се налага неизбежно, поради така наложения дизайн на мярката за изплащане на компенсациите, заложена в ПМС 325, при който ползването на неплатен отпуск е обстоятелство sine qua non, без наличието на което мярката е недостъпна за адресатите й. В допълнение беше подчертано, че неплатеният отпуск до 60 дни за 2020 г. и 90 дни за 2021 г. се счита за трудов и осигурителен стаж, именно за да не се дължат и осигурителни плащания.

В чл.40, ал.1, т.1, буква ”б” от Закона за здравното осигуряване е визирано правилото, според което, по време на неплатен отпуск, здравноосигурителната вноска „е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой”. Условието здравноосигурителните вноски да се заплащат за сметка на работодателя в случаите на престой и производствена необходимост е „мъртъв” и неприложим от практическа гледна точка нормативен текст, доколкото работодателя не разполага с възможността едностранно да установява ползването на този вид отпуск. Ползването заявено от работника при условията на преустановена от работодателя дейност, както посочихме по-горе е само привидно „по желание” на работника, но юридическата последица от това е възникването на задължение за внасяне на здравноосигурителна вноска изцяло за сметка на работника.

При тази ситуация, за хората на наемния труд, които по принуда ползват неплатен отпуск, за да запазят работните си места и които са принудени да заявят получаването на социалната компенсация от 24 лева дневно, остава горчивия привкус от усещането, че компенсацията на липсващия им доход е измамна и привидна. Това неприятно усещане вече се коментира все по-масово и се превръща в предмет на публичен обществен дебат в социалните мрежи и медиите, особено след като МТСП в информационните си материали напомни, че лицата ползващи неплатен отпуск са длъжни да внесат за своя сметка месечните си здравни вноски за да не изгубят здравноосигурителните си права и изрично посочи, че един от възможните източници на средства за това, са компенсаторните плащания по мярката „Запази ме”.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

КТ „Подкрепа“ смята, че в условия на здравна криза и пандемия, ограничаването на достъпа до здравни грижи е недопустимо, поради което настояваме здравните осигуровки за лицата, получили компенсации по ПМС 325 и ПМС 428, да бъдат изплатени за сметка на държавния бюджет. Разбира се, най-удачно би било да бъдат за сметка на средствата от ОП „Развитие на човешките ресурси“ през финансовия механизъм REACT-EU. Но, ако това не е възможно, следва да се поемат от държавния бюджет, тъй като ограниченията на дейността, довели до ползване на неплатен отпуск, са наложени от държавен орган.

Наясно сме, че размера на вноските, реда и условията за внасянето им са регламентирани със Закона за здравното осигуряване и промяната на тези текстове е в правомощията на законодателната, а не на изпълнителната власт. Считаме, обаче, че изцяло от компетентността на правителството е да използва и приложи всички възможности за отстраняване на този съществен пропуск и да неутрализира негативните му последици.

В този смисъл, Конфедерация на труда „Подкрепа” предлага незабавно, предвид напредналата процедура по прилагане на мярката, в ПМС 325 от 26 ноември 2020 г. да се направят изменения, целящи разрешаването на поставения проблем. Редът на изплащане на компенсациите по ПМС № 325 предвижда активното участие на работодателите в процедурата – те следва да информират работниците и служителите за възможността за компенсаторно плащане, те следва да приемат постъпилите от работниците декларации за получаване на компенсациите и пак те изготвят и подават изискуемата документация до териториалните поделения на Агенция по заетостта. Съгласно Закона за здравното осигуряване, в случаите на неплатен отпуск, здравноосигурителните вноски за сметка на осигуреното лице се внасят „чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася”, т.е. вноските постъпват в бюджета чрез работодателя. Следователно, при ползването на неплатен отпуск дължимите от работниците вноски за здравно осигуряване следва да се внесат от техния работодател, за когото ще възникне вземане за тези суми спрямо съответните работници.

Предвид това, Конфедерация на труда „Подкрепа” предлага в ПМС № 325 да се включат текстове, с които да се регламентира, че въз основа на получените от работодателите заявления и приложените към тях списъци и декларации, от държавния бюджет по сметките на работодателите ще бъдат преведени съответните дължими суми за здравноосигурителни вноски, които работодателите да преведат за сметка на работниците, ползвали неплатен отпуск и одобрени за ползватели на мярката „Запази ме”.

Към настоящия момент лицата, на които са били изплатени компенсации, са малко по-малко от 45 000. Месечният разход за здравно осигуряване би бил максимум 1 млн. лв., а реално и много по-малко, като се отчита факта, че в голяма част от случаите подпомогнатите са ползвали неплатен отпуск в определени дни от месеца, а не за пълен месец. Това е сума, която не може да затрудни стабилен бюджет като българския, особено с оглед на факта, че България е една от малкото държави в Европейския съюз, която поддържа нисък дълг като дял от БВП.

През последните месеци, постановления на Министерски съвет, Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и Кодексът на труда многократно бяха изменяни в спешен порядък, без необходимия анализ и експертни дискусии. Ситуацията е безпрецедентна и подобно бързане е разбираемо, макар че реализацията на някои предложения на социалните партньори, които биха могли да предотвратят законовите дефицити, беше отлагана многократно. Когато бъдат регистрирани значими пороци в нормативните актове обаче, следва те да бъдат поправяни възможно най-бързо. Усилията днес следва да бъдат насочени към намаляване, не към увеличаване на броя на здравно неосигурените български граждани.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

Close