Колективно договаряне за достоен труд: Документ за ориентация на ЕКП относно насърчаване на колективното договаряне и повишаване на възнагражденията в Европа

Колективно договаряне за достоен труд: Документ за ориентация на ЕКП относно насърчаване на колективното договаряне и повишаване на възнагражденията в Европа

Колективно договаряне за достоен труд: Документ за ориентация на ЕКП относно насърчаване на колективното договаряне и повишаване на възнагражденията в Европа

екп logo_etuc

Становището е прието на заседание на Изпълнителния комитет
(17-18 декември 2019 г.)

Обобщение

Работата все още е най-добрият начин да бъде избегната бедността, но това не е така за значителен брой работещи в Европа. Един на всеки десет от тях живее в домакинства, изложени на риск от бедност – обезпокоителен факт, който засяга 20 млн. и половина души.

Въпреки подобрените икономически резултати и нарастващата производителност, много работещи са свидетели как показателите на възнагражденията им, както и условията за наемане на работа са застрашени. Делът на заплатите в ЕС намалява от десетилетия без значителни признаци на възстановяване. От началото на икономическата и социална криза в почти всички страни членки има спад в обхвата на колективното договаряне. Днес в поне 14 страни-членки колективно договаряне обхваща по-малко от 50% за трудещите се, а само в седем от страните членки са повече от 80%. Освен това няколко от тях бяха привлекли вниманието с отрицателен процес на децентрализиране на механизмите за колективно договаряне.

Увеличения на трудовите възнаграждения са необходими, за да се осигури на работещите справедлив дял от богатството, за чието създаване те самите са спомогнали. Нужни са още за обезпечаване на минимални доходи, с цел намаляване неравенствата, както между държавите, така и вътре в самите тях. Не може да има някакъв път към икономическа справедливост, също както и честност на работното място без колективно договаряне. Липсва и социалната пазарна икономика, когато работещите не са оправомощени да се договарят за своя справедлив дял.

От макроикономическа гледна точка, прекомерно ниското равнище на заплатите в повечето страни-членки на ЕС, и нарастващите различия между държавите по отношение развитие на заплащането, както е и при отделните сектори в тях – често заплащането изостава от разходите за живот и производителността – потискат вътрешното търсене, допринасят за нарастващото неравенство и нелоялната конкуренция, което уврежда потенциала на вътрешния пазар за постигане на устойчив растеж. Както нееднократно беше изтъкнато от Европейската централна банка и Европейската комисия – възходящата конвергенция на заплатите е спешно необходима. Въпреки че увеличението на минималните работни заплати винаги може да бъде само първата стъпка за достигане на такава конвергенция, добре координираното отраслово колективно договаряне всъщност е единственият инструмент, способен да я постигне.

Основният инструмент за подобряване на заплатите и условията на труд, както и за справяне с неравенствата следва да бъде колективното договаряне, по-специално отрасловото такова. Въпреки това правото на работещите да организират и да се договарят колективно не се спазва в няколко страни-членки. В много страни от ЕС работещите все още са лишени от правото да се организират. На други места те са заплашени от репресивни мерки, когато се опитват да се организират и договарят колективно или пък работодателите на всяка цена отказват да се ангажират със синдикати.

Правен инструмент за гарантиране на правата за колективно договаряне при работещите ще направи повече за стимулиране на икономическия растеж и намаляване на неравенството, отколкото едно заслужено увеличение на  законоустановената минимална работна заплата. Справедливи минимални доходи ще бъдат създадени на пазарите на труда само с активно колективно договаряне, което повдига цялата структура на заплащането в страната-членка на ЕС, като това също вдига и минималната работна заплата. Поради това, Европейската конфедерация на профсъюзите подчертава необходимостта от действия от страна на Комисията – за насърчаване на правото на работещите да се организират, както и колективно договаряне като част от инициативата им за минимално трудово възнаграждение.

 Текущо състояние и необходимост от действия

Председателят на ЕК Ursula von der Leyen призна, че „все още е твърде трудно за трудолюбиви семейства да свързват двата края в Европа". В политическите директиви за следващата Европейска комисия тя заяви също, че „в рамките на първите 100 дни от моя мандат, ще предложа правен инструмент, който да гарантира, че всеки работещ в нашия Съюз има справедлива минимална работна заплата. Това би трябвало да позволи достоен живот, където и да работят. Минималните работни заплати следва да се определят в съответствие с националните традиции, чрез колективни трудови договори или правни разпоредби”.

В Европейската комисия са в ход дискусии, а комисар Schmit заяви, че – „Ще предложа правен инструмент, който да гарантира, че всеки работещ в нашия Съюз има справедлива минимална работна заплата. Не става въпрос за определянето на едно-единствено равнище на заплатите в ЕС и затова ще обърна особено внимание на социалните модели на различните страни членки. […] Тази рамка за минимални работни заплати по никакъв начин не […] ще постави под въпрос системата, основана на колективно договаряне, която предвижда добри заплати в държавите, в които се прилага и ние по никакъв начин няма да принудим тези страни да променят своята стара и много добре утвърдена традиция. Мисля, че няма да причиним безпокойство или да поставим тази система в затруднение, изграждайки такъв вид европейска рамка за минимални заплати. Трябва да запазим това, което работи добре. Не променяйте онова, което работи добре. Това е гаранция, която мога да ви дам”.

Председателят Ursula von der Leyen заяви, че тази правна инициатива ще бъде предложена до края на първите 100 дни. Очаква се, че Комисията ще разясни чрез съобщение намеренията си спрямо инициативата за минимално заплащане. Възможно е това изявление да предложи рамкова директива в съчетание с препоръка. Трябва да се отбележи, че са налице и други правни инструменти, като например решение от страна на Съвета.

Европейската конфедерация на профсъюзите трябва да се ангажира ясно и енергично в едно с Европейската комисия, за да има гаранции, че тяхната инициатива за минимална заплата допринася за постигането на следните цели и не пресича никоя от нашите „червени линии“. Трябва да бъдем активни, за да може да  гарантираме, че ще направим крачки напред и в същото време да отвърнем на удара в борбата срещу ограниченията на колективното договаряне, вече създадени от ЕС. Заедно с това ще търсим и гаранции срещу бъдещи очаквани или непланирани отрицателни последствия за работещите, техните съюзи и добре функциониращи системи за колективно договаряне.

 Цели в посока в насърчаване на колективното договаряне

Справедливи минимални възнаграждения могат да бъдат създавани само чрез пазарите на труда с ефективни системи за колективно договаряне, които осигуряват адекватно покритие. Причина за това е, че минималното заплащане е сравнявано със средната стойност на трудовите възнаграждения в националните икономики, така че увеличаването на всички заплати в една страна членка е от ключово значение за увеличението и на минималните работни заплати. Това е една от причините, поради които ЕКП подчертава необходимостта от действия на Комисията за насърчаване на колективното договаряне и по-специално в отрасловото колективно договаряне.

От страните-членки следва да се изисква, когато техният обхват на колективно договаряне е под 60-70% от работната сила, да предприемат положителни действия като се консултират със социалните партньори. Също и да насърчават колективното договаряне за привеждане равнището му до такива нива във възможно най-кратък срок.

Правният инструмент следва да гарантира, че страните-членки ще насърчават правилно и напълно колективното договаряне и по-специално отрасловото колективно договаряне включително, чрез:

  1. a) Наличие на необходимите институции в подкрепа на колективното договаряне, по-специално отрасловото такова; също както ресурси и правна подкрепа, особено за защита на работещите и техните съюзи;

б) Гаранции, че колективното договаряне е достъпно за всички отрасли на икономиката (включително публичния сектор) и за всички работещи, независимо от трудовия им статус; това означава, че нестандартните професии и самостоятелно заетите лица следва да имат достъп до синдикално представителство, колективно договаряне, колективни трудови споразумения и колективни искове;

в) Гаранции за пълното зачитане на правото за организиране на колективно договаряне, например чрез гарантиране правото на синдикатите да имат достъп до работното място, включително достъп през цифрови устройства, за да могат да се срещат с работната сила; също и да има защита за работещите и синдикатите от заплахи, репресивни мерки, преследване, уволнения и други действия, насочени срещу синдикалната дейност;

г) Борба с дъмпинга на колективно договаряне (например чрез/посредством споразумения с по-малко защити и по-слаби стандарти, подписани от „жълтите“ синдикати) и да се преодолеят ситуациите, при които работодателите от частния и публичния сектор отказват да признаят синдикатите и/или да сключват колективни трудови договори;

д) Гарантиране, че страните-членки въвеждат изисквания за представителност/механизми за разпространение, само ако са предложени съвместно от социалните партньори;

е) Гарантиране на правилното прилагане на конвенциите на МОТ, Европейската социална харта и Европейската конвенция за правата на човека;

ж) Условието – обществените поръчки, финансирането, безвъзмездните средства, структурните фондове и плащания по ОСП (Общата селскостопанска политика) и т.н. да подпомагат колективното договаряне чрез следното изискване – при предложенията/определянето на условия да се зачита правото на работещите за колективно договаряне и пълното прилагане на колективните трудови споразумения;

з) Гарантиране на адекватни ресурси (национални и европейски), които са отделени за насърчаване и подпомагане на отрасловото колективно договаряне, включително чрез инициативи за изграждане на капацитет и обучение;

и) Осигуряване на ефективни и възпиращи санкции, така че работодателите да не нарушават правото на организиране и колективно договаряне;

й) Включване зачитането на правото за колективно договаряне като част от преразглеждането на Доклада за укрепване върховенството на закона, така че нарушенията на правото на организиране/колективно договаряне да водят до санкции по отношение на финансирането от ЕС;

к) Гаранции, че социалните партньори участват пълноценно в транспонирането и прилагането на правния инструмент на национално равнище и в мониторинга на неговата ефективност, включително при определянето на националните правни рамки за насърчаване на колективното договаряне, когато е по искане на социалните партньори;

л) Освен това, инициативата следва да предвижда обмен на практики и да определя репери – за насърчаване и измерване на възходящата конвергенция по отношение на цялостното покритие чрез колективни трудови споразумения.

 Цели за увеличаване на минималните трудови възнаграждения

Страните-членки следва да гарантират, че социалните партньори действително участват в определянето на законоустановеното минимално трудово възнаграждение;

Страните-членки следва да бъдат свободни да определят ставката на установената от тях минимална работна заплата, когато тя съществува. При всички случаи трябва да бъде установено, че най-ниската  минимална работна заплата според закона е достигнала бързо ниво от най-малко 60% от средната национална работна заплата при пълно работно време;

Законоустановените минимални работни заплати следва винаги да се увеличават постепенно и целевият праг от 60% от националната средна работна заплата следва да се тества за адекватността му при реални ценови условия чрез използването на подходящи референтни бюджетни методологии, установени след консултации със социалните партньори (напр. добре преценени потребителски кошници със стоки и услуги, които представляват жизнен стандарт за конкретна целева популация);

Законоустановените минимални работни заплати следва да покриват всички работещи и да премахват всички ставки под минималните (напр. изключване на хората, които работят надомна работа, както и работещите извън стандарта/самонаетите лица; лицата, упражняващи морски професии, дългосрочно безработните, работещите в неравностойно положение или по-ниските ставки за младите работещи).

Удръжките от законоустановената минимална заплата (напр. таксите, налагани за повредена стока, за закупуване на униформи или друго оборудване, необходимо за работа) трябва да бъдат забранени, а бакшишите и други допълнителни плащания, като например за извънреден труд, следва да бъдат изключени от изчисляването на задължителното минимално възнаграждение (те трябва да бъдат изплащани като тяхно допълнение).

Терминът „минимална заплата“ предполага, че работещият може да очаква минимална сума пари, които да бъдат печелени всяка седмица (или месец, или ден за конкретни категории). Все пак минималните работни възнаграждения често определят само минимална часова ставка и следователно не гарантират предоставянето на достатъчна седмична, месечна или годишна заплата. По този начин е необходим и напредък, за да се гарантира, че работещите имат достатъчно седмични/месечни/ (ежедневни, за конкретни категории) часове работа, за да могат да достигнат едно наистина достойно заплащане. Трябва да бъде взета под внимание и неадекватността на часовите минимални ставки като ефективен механизъм за осигуряване на достойно заплащане за тези, които са на краткосрочни или непълни работни седмици/трудови договори.

 „Червените линии“

Инициативите на ЕС и правните инструменти в областта на колективното договаряне и минималните работни заплати трябва да отчитат, че един подход няма да устрои всички. Те не трябва да целят хармонизиране или въвеждане на единна система от индустриални отношения или минимална работна заплата за целия ЕС. Начинът на изразяване ще бъде критичен и ЕКП ще устои на всеки инструмент, който би увредил съществуващите права за договаряне или подкопават колективните трудови споразумения и по-специално тези на отраслово равнище. Въздействието на предложенията ще бъде оценено срещу всяка национална система и ЕКП ще се противопостави активно на всеки инструмент, ако той окаже отрицателно въздействие върху синдикалните права, където и да е в ЕС.

Трудовите възнаграждения като основно правило, се договарят автономно от националните социални партньори, поради което не следва да се въвеждат минимални работни заплати в държави, в които социалните партньори не ги считат за необходимост.

При определянето на цели за подобряване на минималните работни заплати, правният инструмент трябва да отчита, че не всички страни-членки на ЕС имат нормирано от закона минимално трудово възнаграждение (шест от държавите нямат такова) и към никоя страна членка не следва да се изисква въвеждане на система за минимално заплащане. Също така, много страни-членки имат разнородни минимални трудови възнаграждения, например национална минимална работна заплата, определена по закон, заедно с най-високите минимални работни заплати по отрасли, определени чрез колективните трудови договори и е също толкова важно тези системи да бъдат защитени.

Всяка инициатива в тази област следва да гарантира пълноправното участие на социалните партньори. Не следва да има предписания относно това как следва да бъдат постигнати целите, по-скоро да бъде заявено, че колективното договаряне трябва да бъде гарантирано и че минималните работни заплати следва да се увеличат. Инструментът трябва да бъде ясен – целта не е да се направи колективното договаряне подчинено на правилата на ЕС, а по-скоро да се гарантира насърчаването и зачитането на колективното договаряне. Всички инициативи трябва да бъдат предприети при пълна консултация със социалните партньори и винаги трябва да укрепват и да не подкопават автономността на същите да преговарят, да сключват и да прилагат колективни трудови споразумения.

Правният инструмент не трябва да предоставя никаква възможност или средства на Комисията да прилага политики за строги икономии по отношение на минималните трудови възнаграждения или колективното договаряне, включително чрез задържане на минималните заплати или въвеждане на пречки пред колективното договаряне.

Ясно е, че инструментът на ЕС в тази област трябва да включва силна клауза за запазване равнището на защита, за да се гарантира, че този правен инструмент не може да бъде използван в никакъв случай за понижаване нивата на защита при колективно договаряне или минималните заплати.

В заключение, правната основа, избрана за инициативата, ще бъде от решаващо значение и е ясно, че тя трябва да бъде поставена твърдо в рамките на непрекъснатото подобряване на условията на живот и труд, както са определени в чл. 151 и чл. 153. Тази правна основа не трябва да се основава на логика на икономическото управление.

 Следващи стъпки относно инициативата, оповестена от председателя на ЕК

Европейската конфедерация на профсъюзите ще лобира пред Европейската комисия и другите институции, за да се гарантира, както че инициативата за минимални заплати включва мерки за насърчаване на колективното договаряне, така и че това е свързано с постигане на целите ни и зачитането на нашите  „червени линии“.

Европейската конфедерация на профсъюзите ще предприеме действия за осигуряване на подходяща консултация със социалните партньори в съответствие с чл. 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

По отношение на избора на правен инструмент несъмнено има ползи и недостатъци, свързани с директива или препоръка или дори други правни инструменти. Европейската конфедерация на профсъюзите ще трябва да направи оценка и да вземе решение относно правната форма на инструмента като се има предвид предложеното от Комисията съдържание и степента, в която тази форма съответства на целите и спазването на „червените линии“ на ЕКП. Европейската конфедерация на профсъюзите ще се ангажира активно за осигуряване на нашите цели/„червени линии“ и по-специално ще предложи „защитна стена“, за да се предпази от негативно въздействие и тълкуване.

Секретариатът редовно ще докладва на Изпълнителния комитет на ЕКП и ще информира Комитета за колективно договаряне и координация на заплатите за развоя на събитията. Секретариатът ще оценява предложенията, докато те се разработват и са обявявани в съответствие с целите и „червените линии“. Съответно Секретариатът ще отправя препоръки към Изпълнителния комитет за решения и подходящи действия.

От синдикатите се изисква да подкрепят постигането на целите чрез приемане на настоящия Документ за ориентация и активно насърчаване за зачитането на „червените линии“ от страна на синдикалните членове, както и от техните правителства чрез подкрепа на действията на ЕКП.

  

Close