Минималната работна заплата ще изложи работещите на риск от бедност в поне 17 европейски страни

Минималната работна заплата ще изложи работещите на риск от бедност в поне 17  европейски страни

Минималната работна заплата ще изложи работещите на риск от бедност в поне 17 европейски страни

EKP

Работещите, които ще получават законово установената  минимална заплата са изложени на риск от бедност в повечето държави-членки на ЕС - това показват последните официални данни. В двадесет и две държави-членки на ЕС, размерът на минимална заплата се установява чрез закон, като в повечето от тези страни той не успява да надвиши дори минималния праг за риск от  бедност – т.е. да достигне до 60% от средната заплата. Като в 10 държави-членки размерът на минималната работна заплата е с 50 или дори с повече процента по-нисък от националната средна заплата.

Това означава, че понастоящем милиони хора в Европа, въпреки че работят на пълен работен ден, не могат да си позволят приличен стандарт на живот. Страни като Испания, Чехия и Естония са с най-ниските равнища на законово установени минимални заплати в сравнение със средните доходи.

ЕКП отново  подчертава този факт във връзка с провежданите от Европейската комисия консултации  относно начините за изпълнение на поетия от Урсула фон дер Лайен ангажимент на работещите в ЕС да бъдат гарантирани справедливи минимални заплати.

По този повод Заместник генералния секретар на ЕКП Естер Линч заяви:

„Истинският смисъл на минималната заплата е да  установи разделителната линия между достойния живот и бедността. Фактът, че повечето установени чрез закон минимални заплати в ЕС са съзнателно определени под прага на бедност е скандален. Ако някой работи на пълен работен ден, то той не бива да бъде принуждаван да избира между това да се отоплява или да се храни. Европейската Комисия трябва да е наясно какво счита за справедлива законоустановена минимална заплата. Това със сигурност не може да бъде заплата под 60% от националната средна заплата, което е и прага за риск от бедност.

Необходимо е да бъде тестван този праг относно неговата адекватност спрямо реалните цени (потребителската кошница, съставена от жизнено необходими  стоки и услуги), същевременно той трябва да бъде определен между синдикатите и работодателите на национално ниво, така че минималните заплати да станат реални, достойни  заплати.  И това трябва да бъде съчетано с мерки за насърчаване на колективното договаряне, което е най-добрият начин за прекратяване на  ниския размер на заплатите, водещ до бедност.“

 

Close