Предложение на КТ "Подкрепа" за законодателна промяна в Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности

Предложение на КТ "Подкрепа" за законодателна промяна в Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности

Предложение на КТ “Подкрепа” за законодателна промяна в Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности

photo_orig_1420499

Законопроектът за изменение и допълнение на ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ И ДРУГИ ДЛЪЖНОСТИ /ЗПИЛЗВДДД/ съдържа една единствена разпоредба, с която се предлага да се допълни чл.2, ал.1 от Закона. Същността на предлаганата промяна е да се разшири кръгът на лицата, които са задължени да декларират своето имущество и доходи в публичния регистър, който се води от Сметната палата. Предлага се да бъде добавена нова т.39 към действащия чл.2, ал.1, с което да бъдат задължени „членовете на управителните органи на пенсионоосигурителните дружества и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване да декларират по съответния законов ред своите имущества и доходи.

/Освен в ЗПИЛЗВДДД систематичното място на предложената норма може да бъде и в Част втора „Допълнително социално осигуряване“ от Кодекса за социално осигуряване./

МОТИВИ:

ЗПИЛЗВДДД е един от антикорупционните закони, целящи осигуряването на публично достъпна информация, касаеща имуществото и доходите на определена категория лица. С него се осъществява превенция чрез прозрачност на тези, които взимат крайните решения, водещи по своето естество до засягане правата на гражданите на Република България.

Заложената в закона прозрачност има за своето основно предназначение да „освети“ лицата, носещи отговорност за редица важни решения в сферата на държавно управление. В тази връзка се предлага да се разшири кръгът на лицата, попадащи в обхвата на закона с „членовете на управителните органи на пенсионноосигурителните дружества“, като по този начин не се нарушава духът на закона и фокусът се запазва върху високите етажи на властта.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява от частни пенсионноосигурителни дружества чрез управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове. В универсален пенсионен фонд са осигурени задължително всички работещи, родени след 31.12.1959 г., а в професионален – всички работници, полагащи труд от І и ІІ категория, независимо от възрастта им. Осигуряването и в двата фонда е задължително.

Приоритетна задача на дружество е да инвестира постъпленията от осигурителните вноски. Кодексът за социално осигуряване изрично регламентира финансовите инструменти, в които се влагат средства на пенсионния фонд, като се предвиждат и количествени ограничения за инвестиции във всеки от тях и ограничения на инвестициите в един емитент.

С цел адекватна защита на интересите на осигурените лица в закона са заложени конкретни забрани и ограничения, обвързващи се с предотвратяването на конфликти на интереси при инвестиране на финансовите средства на пенсионния фонд.

Обществената потребност, довела до предложения законопроект, е необходимостта осигурените лица да знаят тези, които управляват пенсионните им фондове с какви пари разполагат.

Според изискванията на закона вноската за пенсия се поема в определено съотношение между работник и работодател, като държавата е най-големият работодател. Именно за това става въпрос за публичен ресурс, постъпващ в частните фондове от парите за вноски. Законодателната логика, предвидила подаването на декларация от органите на управление на Националния осигурителен институт е продиктувана от факта, че парите от осигурителни вноски на работниците и служителите са публични. Аналогично подобно задължение би следвало да съществува и по отношение на управляващите пенсионните дружества и фондове, защото именно там по силата на допълнителното задължително пенсионно осигуряване постъпват парите на осигурените. Тогава съвсем резонно се поставя въпросът защо органите на управление на Националния осигурителен институт а в частните пенсионни дружества и фондове, управляващи същия публичен ресурс, но в по-малка степен, подобно деклариране на доходи и имущества не съществува. Предлаганото законодателно допълнение е абсолютно наложително, защото за осигурените е необходимо да знаят дали публично изнесените прекомерно високи заплати и  разходи за управление на управляващите дружествата не е за сметка на по-ниска доходност на очакваните пенсии.

Гражданският контрол чрез прозрачност на доходите и имуществата на предлаганите лица, акцентира върху тези, които инвестират постъпленията от осигурителни вноски. Правото на информираност е международно право, признато от правото ценнност, признато от международните институции, признато и на ниво Съвета на Европа. За осигурените български граждани не е без значение кой управлява парите по пенсионните им фондове, какви доходи получават разполагащите с парите им за пенсия.

За бъдещите пенсионери истинският избор е изборът на по-добре управляван фонд, на пенсионен продукт, на инвестиционен портфейл, и не на последно място на лицата, на които е възложено управлението на целия процес. Приемането на предложеното законодателно допълнение е оправдано, тъй като чрез гласуване и вземане на решения в тези органи лицата с вота си пряко решават въпроси за инвестирането на средствата от осигурителни вноски. Именно затова публичното деклариране на имотното състояние на ръководните кадри на дружеството ще води до възможността осигурените да получат необходимата отчетност, на направят информиран избор, както и да участват в активно и адекватно в обществените процеси, касаещи осигуряването. Една от целите на законодателната промяна е възможността бъдещите пенсионери, запознати с имуществото на управляващите пенсионните фондове, да могат чрез медиите и различни други форуми да отправят въпроси към визираните лица относно произхода на средствата им. Посредством това не само за осигурените, но и за цялото общество ще стане ясно дали лицата, вземащи решения в пенсионния фонд са зависими или независими в своите решения от други фактори.

Не трябва да  се пренебрегва и другият ефект, до който осветляването на доходите безспорно ще доведе – а именно - превенция за корупция. Прозрачността на данните е част от прокламираната в Конституцията свобода на изразяване и на правото да се получава и разпространява информация – чл.39-чл.41. Като обобщение на казаното може да се направи изводът, че основен мотив за публичността на декларациите за имущество на заемащите ръководни позиции в пенсионните дружества е правото на информиран избор, правото на достъп до информация, правото на свободен дебат, т.е. на широк диапазон от положителни ценности, гарантирани от законодателството на осигурените в частните пенсионни фондове.

Осветляването на имущественото състояние на управителните органи на дружествата ще пресече и спекулациите в публичното пространство, толкова зачестили в последно време, относно прекомерно високите и неприлични по размер имущества на лицата, на които е поверено управлението на пенсионните дружества.

Close