Становище на Конфедерация на труда „Подкрепа“ относно Проект на Закон за социалните услуги

Становище на Конфедерация на труда „Подкрепа“ относно Проект на Закон за социалните услуги

Становище на Конфедерация на труда „Подкрепа“ относно Проект на Закон за социалните услуги

След детайлен преглед на проекта на Закон за социалните услуги, КТ „Подкрепа“ заявява, че не може да подкрепи нов закон, който за пореден път затвърждава дистанцирането на държавата и общините от нуждите на уязвимите български граждани. В този проектозакон са пренесени всички текстове от Закона за социалното подпомагане, които дават възможност на частни структури да „предоставят социални услуги“. Или както е записано в мотивите: „създава се първата възможност за частна инициатива в сектора“.

Как това ще реши основния проблем във въпросния сектор, посочен отново в мотивите, а именно трудностите при наемането на квалифицирани кадри в сектора на социалните услуги, включително и поради ниските възнаграждения, не става ясно. За сметка на това, като базово достижение на проектозакона се сочат шансовете за развиване на „публично-частно  партньорство“.

А трудностите са следните: социалните работници трябва да се грижат за социално слабите български граждани, но реално те са социално слаби. Заетите в Агенцията за социално подпомагане вероятно са не повече от 4000 и трябва да контактуват активно с всички нуждаещи   се български граждани на територията на страната. Ако сравняваме със средноевропейските нива, делът на българите, които живеят в тежки материални лишения, е най-висок, следователно работата на социалните работници е далеч по-интензивна. Същевременно активните регистрирани доставчици на социални услуги са над 1800. Колко служители имат те, не е ясно, но са няколко пъти повече от заетите в държавната структура. Месечната заплата на дългогодишен служител в дирекция „Социално подпомагане“ чисто е около 510 лв., процент прослужено време не получава. Това сочи само едно – готови сме да отпуснем милиони на частни структури, но не и да осигурим достойно заплащане на заетите в държавните институции!

Впрочем аутсорсингът е кодиран дори в дългогодишната промяната на терминологията. Вече няма „социални грижи“, има „социални услуги“. Нуждаещите не са „граждани“, а „клиенти“. Общественият ангажимент е заместен от бизнес терминология.

Друга „иновация“, която следва да се отбележи, е фактът, че резюмето на цялостна предварителна оценка е извършено с участието на „Лаборатория за публични политики“, Департамент Политически науки, Нов български университет. А лицето за контакт е социолог по професия. КТ „Подкрепа“ напомня, че общото между „социолог“ и „социален експерт“ стига само до първите срички, но по същество двете професии нямат нищо общо. Материята, която е в обхвата на Закона за социалните услуги, изисква наличието на специфични познания за сектора на социалните политики.

Приносът на въпросната „Лаборатория“ в изготвянето на документа се заключава в пропагандиране на правилността на политиката на по-широко прилагане на публично-частното партньорство в провежданата от държавата социална политика, без да се задълбочава в аргументи. Изготвени са три варианта на действие. При първия със запазване на съществуващата нормативна уредба, са описани правените до момента разходи за такива дейности – над 260 млн. лв. В третия вариант, който според лабораторията трябва да бъде избран, бюджет не е посочен. По-малко средства ли ще бъдат нужни, ако приватизираме изцяло социалните дейности? Неправителствените организации и фирми без пари ли ще работят? Няма ли да са им нужни средства за администриране на дейностите? На тези въпроси „Лабораторията“ не дава отговор, вероятно не разполага с финансисти и икономисти. КТ „Подкрепа“ настоява в оценката да бъде записан и хонорарът, който частната „Лаборатория“ на Нов български университет е получила за изготвянето на документа.

Плащаме на частни болници да ни лекуват. Плащаме на частни училища. Плащаме на частни структури да ни предоставят социални "услуги". Частни институти на частни университети ни пишат оценките на законите. Закони се пишат от частни адвокатски кантори. И постфактум регистрираме хора и цели семейства, които остават извън полезрението на обществените системи – български граждани в социална изолация при всички функциониращи и в момента частни доставчици на социални „услуги“.

КТ „Подкрепа“ настоява за изготвяне на реална проактивна социална политика. Настояваме всеки жилищен комплекс или квартал да разполага със социален работник, който да познава живота на местните граждани и те да познават него. Нуждаещите се не могат да знаят всички закони и наредби и възможностите, които те им предоставят. Социалният работник е компетентен и може да ги насочи. Но това не може да стане от бюрото в държавната институция или частната структура. Социалният работник не бива да чака да бъде потърсен, той трябва да бъде активната страната в тези отношения. А трудът му следва да бъде заплатен достойно.

Разбира се, КТ „Подкрепа“ приветства предоставянето на социални „услуги“ и от частни компании и организации. Ако са финансирани с частни, а не с държавни средства. Подкрепяме и включването на текстове, насочени срещу насилието и експлоатацията на деца, както и на други жертви на насилие. Намираме обаче за порочна философията, която е в сърцевината на законопроекта, поради което няма да подкрепим този проект на Закон за социалните услуги.

Виж становището тук.

Close