Становище на КТ "Подкрепа" относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност, № 954-01-37

Становище на КТ "Подкрепа" относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност, № 954-01-37

Становище на КТ “Подкрепа” относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност, № 954-01-37

С Т А Н О В И Щ Е

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност, № 954-01-37

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,

КТ „Подкрепа“ отдавна настоява за прилагане на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост. През 2016 г. сключихме споразумение с Националния браншови съюз на хлебари и сладкари да работим заедно за намаляване на ДДС за хляба на 5% и съответен ангажимент от страна на бизнес организацията крайната цена да бъде редуцирана. През 2017 г. КТ „Подкрепа“ се включи в официална гражданска инициатива с  две искания – необлагаем минимум и диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Събрахме и внесохме в Народното събрание над 30 000 подписа на български граждани в подкрепа на тези искания.

Тук отново ще маркираме основните аргументи „за“ тази мярка:

  1. Българската данъчна система е неевропейска. Тя натоварва най-уязвимите граждани и не спомага за намаляване на бедността, за което ежегодно ни сигнализира Европейската комисия.
  2. Европейската директива дава широки възможности за прилагане на диференцирани ставки ДДС и това се прави от почти всички страни. През януари 2018 г. Комисията публикува съобщение, с което анонсира промени в Директивата, с основен акцент „повече гъвкавост на ДДС ставките за държавите членки“[1].
  3. При нормално работещи контролни органи няма никакво съмнение, че крайната цена на продуктите ще намалее. Пазарът го предполага, тъй като ДДС е част от ценообразуването, а намаляването на разходите би трябвало да се отрази на крайната цена, както и тяхното повишаване. Известно е, че при всяко повишаване на цената на електричеството например бизнесът увеличава цената на стоките. При работещи държавни институции, обратното би трябвало да доведе до намаляването на цените. В случай, че се породят опити за създаване на картели, вярваме, че управляващите ще осъществят необходимия контрол.
  4. ДДС плащат включително работещите бедни, пенсионерите, социално слабите. Оставеният допълнителен разполагаем доход при тези групи ще бъде разходван веднага, което ще доведе до по-голямо потребление и по-високо производство. Примерите на противниците на диференцираното ДДС, в които се твърди, че ще облекчим потреблението на хляб от 10 лв. и френско сирене от 80 лв., са куриозни. Приходите от ДДС от такива, по същество луксозни, стоки са минимални, поради минималното им потребление.

По отношение на предложението за увеличаване на прага на оборота, над който регистрацията по ЗДДС е задължителна, от 50 000 на 100 000 лв. ще се въздържим от подкрепа.

Поради изложените аргументи, КТ „Подкрепа“ подкрепя обсъждания тук ЗИД на ЗДДС. Косвените данъци натоварват най-уязвимите слоеве от българското общество, а държавният бюджет разчита основно на приходи от непреки данъци. Подчертаваме, че това е само една от множеството необходими стъпки за нормализиране на данъчната система в България.

[1] https://ec.europa.eu/commission/news/more-flexibility-vat-rates-member-states-2018-jan-18_bg

С УВАЖЕНИЕ:

 

                          НЕЛИ ХРИСТОВА

                          КОНФЕДЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА КТ „ПОДКРЕПА“

Вижте становището ТУК.

 

Close