Становище на КТ "Подкрепа" относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители

Становище на КТ "Подкрепа" относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители

Становище на КТ “Подкрепа” относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители

КТ „Подкрепа“ намира направеното предложение за крайно неприемливо. С него не се постига официално обявената цел – изсветляване на сектора. Единственото, което получаваме, е тотално обезличаване на работника - той ще получава част от талонче по образец. По подразбиране тази хартийка няма да съдържа никакви лични данни. Единственото доказателство, че този човек е работил там, остава протоколът, изготвен от работодателя – без име, без лични данни, просто бройка. Социалните партньори никога не са договаряли работникът да се превърне в безлично число, в стадо.

Отново се предлагат промени, без да се направи анализ на свършеното до момента. КТ „Подкрепа“ за пореден път настоява такъв да бъде извършен, изпълнителната и законодателната власт да предоставят публично данни и сравнение за очаквания брой на обхванатите заети и реално заетите от началото на действието на въпросните договори. И до момента цари пълно незнание за възможностите, които дават не само еднодневните, но и другите видове договори по Кодекса на труда. Защото и преди 2015 г. Кодексът даваше възможност да се сключват подходящи за сектора договори за извършване на определена работа (чл. 68, ал. 1, т. 2). В действията на законотворците прозира прибързаност и хаотичност, две безспорни доказателства:

  • В новопредложения вариант на чл. 114а, ал. 4 е предвидено за еднодневните договори да не се прилага чл. 62, ал. 2 – този текст е отменен още през 2002 г.
  • Предложеният текст в чл. 114а, ал. 8, изречение второ гласи „Срокът и начинът за изплащането се уговарят по споразумение между страните.“ Същевременно в мотивите е посочено „Трудовото възнаграждение ще се изплаща ежедневно, в края на работния ден, срещу разписка.“ Ще се уговарят или ще се изплаща ежедневно? Как ще се уговарят – устно?

Още с въвеждането на еднодневните трудови договори законодателят наруши чл. 4, 6 и 7 от Кодекса на труда, като отне възможността на работниците да участват в синдикални организации, да изградят общо събрание, да участват в управлението на предприятието. Настоящият законопроект предвижда да не се уточнява дори продължителността, началото и края на работния ден.

Аргументът за намаляване на административната тежест е несъстоятелен, когато, поне привидната, цел е борбата с нерегламентирания труд и сивата икономика. Единствените данни, които трябва да попълват понастоящем работодателите са: дата, имена на работника, ЕГН, лична карта и адрес. Ако някой се затруднява с попълването дори на тези минимални данни, то проблемът не е административен, а образователен. КТ „Подкрепа“ подчертава, че не може да търсим осветляване, т.е. документиране, и същевременно да премахваме всякакви задължения за отчетност на дейността. Какво осветляване може да има без отчетност?!

КТ „Подкрепа“ предлага следните варианти, като настоява да се приеме първия от тях:

  • Отхвърляне на порочните еднодневни трудови договори, които не са трудови. При този вариант земеделските производители имат следните възможности:

а) да подписват договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда

б) да подкрепят прикаченото предложение на конфедерацията Агенцията по заетостта, чрез дирекции „Бюро по труда“ по места и със съдействието на трудовите медиатори, да посредничи между гражданите, склонни да полагат труд на полето, и земеделските производители. Така ще се премахне практиката работодателите да ползват услугите на „местни тартори“ за намиране на нужната работна ръка.

  • Да се проведе масивна информационна кампания за същността и възможностите на еднодневните трудови договори. Понастоящем дори университетски преподаватели с аграрна специалност не знаят, че хората не губят правото си да се регистрират в дирекции „Бюро по труда“, не губят и правото си на социални помощи. (Тези изключения бяха направени поради несигурната към момента заетост и минималното заплащане, което не гарантира и оцеляването на заетите, за които дори 43 лв. социална помощ са жизненоважни.) При тази ситуация не можем да очакваме, че земеделските производители с ограничен до никакъв административен капацитет и слабограмотните работници познават законодателството.

 

 

 

Close