Становище на КТ "Подкрепа" относно: Постановление на Министерски съвет за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и обявената с Решение № 325 и Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. извънредна епидемична обстановка

Становище на КТ "Подкрепа" относно: Постановление на Министерски съвет за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и обявената с Решение № 325 и Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. извънредна епидемична обстановка

Становище на КТ “Подкрепа” относно: Постановление на Министерски съвет за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и обявената с Решение № 325 и Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. извънредна епидемична обстановка

Намеренията на правителството да приеме своеобразно продължаване на мярката „60/40“ бяха известни поне преди един месец. Имаше достатъчно време за подготовка на проекта на постановление, така че обсъждането да не се провежда в последния момент, заседанието на НСТС да е извънредно и да се пренебрегне дискусията в съответната комисия към тристранката. Поради това в становището на КТ „Подкрепа“ се налага да обърнем внимание на недомислици, които бихме могли да изчистим в комисията, за да може на заседанието на НСТС да обсъдим само замисъла и целите на постановлението, доколко те ще бъдат изпълнени и да не изпадаме в дребнотемия.

На пръв поглед, текстовете са много сходни с тези на ПМС 55. Но това е само на пръв поглед. Като цяло тук има съвсем друга философия. ПМС 55 имаше за цел, според правителството, да запазва заетост и доходи като се плаща за времето, през което даден работник не работи, така все едно е работил, като държава и работодатели си поделят в съотношение 60/40 разхода за това.

Проектът за ново ПМС променя изцяло тази философия, а на практика и целите. Според този проект, ще се плаща на работодателя, но вече за времето, през което тези хора работят, което си е в чист вид подпомагане на бизнеса, предрешено и представено като подпомагане запазването на заетостта. Поради тази причина пряка връзка между това ПМС и работниците няма. То си е в чист вид насочено пряко към бизнеса, който може да използва ситуацията, за да бъде благосклонен към работниците, но може и просто да реализира по-голяма печалба.

Проблемни текстове:

  1. По отношение на целите на проекта – в параграф 1 на проекта е записано, че това ПМС се приема на основание §6а от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Този нов §6а гласи:

„§ 6а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г.) През 2020 г. средства от фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване може да се разходват и за мерки, свързани със заетостта, при условия и по ред, определени от Министерския съвет”.

Предвид факта, че тези мерки се явяват пряко подпомагане на бизнеса, чрез поемане на част от възнагражденията за време, в което работникът работи, да се твърди, че това е „свързано със заетостта” е необосновано. В доклада, придружаващ проекта, се представят данни за ръста на безработица, като след това се обосновава, че този проект е „част от инвестициите за подобряване и трайно възстановяване на социално-икономическата среда…”, като целта е представена като запазване на заетостта след обявеното извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. Предложените от КТ „Подкрепа“ мерки (най-вече от нашите индустриални федерации) включваха подобно финансиране на бизнеса, но за разкриване на нови работни места, за които държавата да плаща за известен период от време цялото или част от възнагражденията. Това би адресирало наистина проблема с безработицата и би осигурило заетост. Настоящото предложение очевидно цели нещо друго.

  1. Заложените критерии са нерелевантни, дори да предположим, че целите са за запазване на заетост в работещи фирми, които изпитват трудност да запазят работниците си. В този смисъл, за да се подпомогне бизнесът срещу последиците от извънредното положение и извънредната обстановка, критерият следва да е един-единствен – намалял оборот.

Всъщност се въвеждат основно други критерии, които поставят работниците в 4 категории (петата са работещите в икономическа дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“). Тези 4 категории работници, за които ще се плаща на работодателите са:

  • работници, които са били преустановили работа.
  • работници, за които е било въведено непълно работно време по 138а, ал.2
  • работници, които са ползвали отпуск (тук се има предвид платен и неплатен) на основание на новия чл.173а, ал.2 от КТ;
  • работници, за които е подадено уведомление за масово уволнение, но не са били уволнени.

Така формулираните категории поставят няколко проблема. Първият е генерален, а следващите са конкретни и произтичат от формулировките на текстовете.

Генералният: Ако критерий да се подпомогне бизнесът беше спад в оборота, то всеки работодател от разрешените икономически дейности, би могъл да иска и да получава средства за заплатите на своите работници и това би било логично. Сега този критерий отново съществува, но само като допълнително условие. Оказва се, че ако даден работодател, въпреки значителния спад в дейността вследствие от кризата, не е прибегнал до особените процедури (не е преустановявал работа на отделни работници, не е въвеждал непълно работно време и т.н.), то този работодател няма да има възможност да получи финансова подкрепа по това ПМС, а той може напълно сам и със собствени средства да е поел удара и да е задържал служителите си и да им е плащал пълните заплати. Въобще, посочването на тези категории работници като критерий за получаване на помощта, ще създаде объркване, защото те са били в съответната ситуация по време на извънредното положение или извънредната обстановка, а сега вече  не са, т.е. те вече работят. Следователно не би следвало наличието на тези работници, били в съответната извънредна процедура, да е критерият за отпускане на подпомагането. Това почти автоматично ограничава приложното поле само до онези, които са имали възможност да ползват 60/40 по ПМС 55, а това съвсем не означава, че заетостта при останалите, които не са ползвали тези способи, е гарантирана.

Конкретните проблеми:

  • По 1-ва категория работници (чл.1, ал.1, т.1) – точната формулировка гласи „не са допускани до работните им места на основание чл.120в от Кодекса на труда”. Чл.120в от КТ на практика предвижда две хипотези на преустановяване на работа. И в двете това се случва въз основа на заповед на работодателя, но при едната, тази заповед е издадена въз основа на заповед на държавен орган, който е забранил дейността, а във втората хипотеза, заповедта е издадена по преценка на самия работодател, без да има заповед на държавен орган. И в двата случая, ПМС 55 предвиждаше плащане на компенсации. В новия проект се предвижда, че компенсации се искат не за работници, които по времето на извънредните истории са били преустановили работа, а които не са били допускани до работните им места на основание чл.120в от КТ. Чл.120в от КТ в своята ал.2 изрично предвижда, че работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места, когато преустановяването на работа е вследствие на заповед на държавен орган. Работодателят няма такова задължение за недопускане в случаите, когато преустановяването на работа се дължи на заповед, издадена по негова лична преценка. Така формулирано, правилото ще бъде приложимо само към работодатели, преустановили работа, въз основа на заповед на министъра, т.е. хотелиерство и ресторантьорство, за които има създадени специални правила в това ПМС. Останалите биха били ограничени.

С други думи, критерият следва да е за работници, на които работата е била преустановена със заповед по чл.120в, а не които не са допускани до работните им места на основание чл.120в.

  • По 2-ра категория работници (чл.1, ал.1, т.2) – работили на непълно работно време, установено по чл.138а, ал.2 от Кодекса на труда. Изключва се хипотеза, при която непълното работно време е установено с оглед намаляване обема на работа при условията на чл.138а, ал.1 от КТ, които очевидно също са били затруднени от кризата, имали са намаляване обема на работа, но са спазили всички изисквания, заложени в ал.1, вместо да ги заобиколят през новата ал.2.

Този текст влиза и в принципно противоречие с предходната точка, в която, както подчертахме, на практика приложното поле на постановлението се ограничава само до фирмите, чиято работа е преустановена със заповед на държавен орган. Тук се позволява финансиране за работниците, които са работили на непълно работно време, установено по инициатива и преценка на работодателя.

  • По 3-та категория работници (чл.1, ал.1, т.3) – не става ясно, защо това е критерий за подпомагане. Няма и не е необходимо да има задължителна връзка между икономическото състояние на работодателя по време на извънредното положение/обстановка и правото на ползване на отпуск (платен или неплатен) по чл.173а, ал.2 от КТ.

С ал.2 на новия чл.173а се въведе едно ново право за работниците и служителите, които упражнявайки го биха могли, без да се нуждаят от разрешение от работодателя, да ползват платен или неплатен отпуск, ако попадат в някоя от изброените в текста уязвими групи. Логично, упражняването на това право зависи от работника и неговата преценка и това няма никаква връзка с наличието или липсата на икономически проблеми за работодателя. Следователно не става ясно, защо за тези работници работодателят ще бъде награждаван с подпомагане след кризата, чрез поемане на част от заплатите им. По този начин отново се получава противоречие с критериите по предходните точки.

  • По 4 категория работници (чл.1, ал.1, т.4) – в предходните точки се касае за компенсации, отпуснати за точно определени по индивидуализиращи данни работници и служители. В тази точка работниците и служителите не могат да бъдат определени поименно, а оттам да се определи за кои могат да се ползват компенсации, респ. да се изчисли базата за изплащане на компесациите. Като не знаем кои са работниците, няма как да знаем и какъв е осигурителният им доход през месец май 2020 г. В цитираните в текста чл.130а от КТ и чл.24 от ЗНЗ се предвижда изпращане на уведомление до Агенцията по заетостта, в което уведомление се посочва броят на работниците и служителите, които подлежат на уволнение, а не се прилагат поименни списъци.

С оглед на всичко посочено, отново стигаме до извода, че далеч по-оправдано и справедливо би било, това подпомагане на бизнеса да се извърши по два критерия – принадлежност на определени икономически сектори и чувствителен спад на приходите.

  1. Осигурителният доход (по отношение на чл.1, ал.2 и ал.3, т.1-5):

В ал.2 се посочва размерът на компенсацията, както и коя е базата за изчисляване на компенсациите. Регламентирано е, че размерът е 60% от осигурителния доход, както и 60% от осигурителните вноски за сметка на работодателя, а базата е осигурителният доход за месец май 2020 г. Съпоставянето на това правило с начина на изчисляване, посочен в ал.3, откриваме някои разминавания:

  • Не става ясно как ще се изчисли осигурителният доход на лицата, за които през целия месец май е въведено преустановяване на работа по чл.120в. Тези лица, разбира се, имат осигурителен доход, който или е изчислен и платен по правилата на чл.267а от КТ, или е изчислен и платен съобразно изискванията на ПМС 55, ако работодателят е ползвал компенсации по него. И в двата случая обаче няма да са налице отработени дни, а т.1 на ал.3 визира случаите, в които има „отработени дни”.
  • Тъй като в ПМС-то се предвиждат особени хипотези, свързани с подпомагане на работодателите от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, тук има още едно разминаване. За сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” се предвижда изключение, според което, работодателите от сектора могат да получат подпомагане и за работници, назначени след 13 март 2020 г. До този извод се стига при тълкуване на разпоредбата на чл.1, ал.4, т.1, която не се отнася за работниците по ал.1, т.5. Следователно, тези работодатели могат да получават компенсации и за работници, назначени след месец май 2020 г. В този случай, съгласно ал.3, т.5, за работници, които не са били осигурени при същия работодател през месец май, осигурителният доход за месец май, върху който се изчисляват компенсациите, се приравнява на МРЗ за страната. В същото време, съгласно чл.2, ал.2 работодателите от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” са длъжни да изплащат възнаграждение в размер на не по-малко от МОД за длъжността. Според направените промени в Приложение № 1 към чл.9, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., които промени са в сила от 1 юли 2020 г., МОД за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” за квалификационни групи професии от 3 до 8 в таблицата е 800 лева, а не МРЗ.

КТ „Подкрепа“ напомня също, че на предходно заседание на НСТС беше поет ангажимент в списъците с работодатели, получили подпомагане по 60/40, да бъде упомената и икономическата дейност, в която работи въпросното предприятие. Предлагаме, за да могат да се направят нужните анализи, в чл. 12 ал. 2 да се допълни икономическата дейност на фирмата, за пълно или непълно работно време се изплащат компенсации.

Отбелязваме, че още в чл.1, ал.1 се посочва, че средства по това ПМС могат да се изплащат на работодатели след периода на извънредното положение и обявената извънредна епидемична обстановка. Цитират се и Решенията на МС за обявяване на извънредна епидемична обстановка, като се посочва първото – за обявяването до 15 юни и второто – за обявяването до 30 юни. Не се посочва Решението на МС от 24 юни, с което обявената епидемична обстановка се удължава до 15 юли. Ако това са мерки за след извънредната обстановка, ПМС-то не може да се прилага от 1 юли до 30 септември, още повече че е възможно и друго удължаване на извънредната епидемична обстановка. Следователно трябва да се реши, дали да се обвързва прилагането на това ПМС с края на обстановката, както и дали да не се удължи прилагането на ПМС 55 за повече от 3 месеца, т.е. докато е обявена извънредна епидемична обстановка.

В заключение КТ „Подкрепа“ настоява да се приемат и приложат реални мерки за заетост, подобни на предложената от нас – финансиране от бюджета за създаване на нови работни места.

 

 

 

Close