Становище на КТ "Подкрепа" относно предложение на АИКБ за обсъждане на „проблема със злоупотребите с паричните обезщетения за безработица“

Становище на КТ "Подкрепа" относно предложение на АИКБ за обсъждане на „проблема със злоупотребите с паричните обезщетения за безработица“

Становище на КТ “Подкрепа” относно предложение на АИКБ за обсъждане на „проблема със злоупотребите с паричните обезщетения за безработица“

Направеното предложение не е съпътствано с необходимите данни и анализ, които да доказват нуждата от революционни промени в начина на определяне на размера на обезщетенията за безработица. Същевременно КТ „Подкрепа“ отбелязва и някои твърде спорни твърдения в изпратения ни текст. На първо място аргумент за така направените предложения са „злоупотреби“ от страна на българи, които работят в чужбина, но получават обезщетенията си в България. Напромяме, че това не е злоупотреба, а се случва на базата на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. По силата на който впрочем изплатените от българската осигурителна система обезщетения се връщат на НОИ от страна на осигурителната система в държавата, в която работникът се е трудил и е плащал осигуровки. Дори да бъде доказано, а не е, че синхронизирането на системите за социална сигурност нанася вреди на българската икономика и заетост, това не може да бъде причина за промени, които засягат правата на работещите в България.

 

Допълнителен анализ и коментари по изложени в предложението аргументи:

 

  1. Размерът на обезщетението за български граждани, работили в чужбина, не е 1800 лв., а 1560 лв. Това е така поради факта, че максималният осигурителен доход беше увеличен от 2600 лв. на 3000 лв., но не беше променен установеният дневен максимален размер на обезщетението за безработица, който и за 2020 г. беше замразен на 74,29 лв., според чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО.
  2. Според анализа на Агенцията по заетостта, делът на новорегистрираните безработни, работили в чужбина, вкл. в държави членки на ЕС, за първото тримесечие на настоящата година е едва 3,7% от всички новорегистрирани безработни.
  3. Общият брой безработни от чужбина, които са получавали обезщетения за безработица към февруари 2020 г., е 7003 лица от общо 75 011 български граждани с право на обезщетения за този риск. Или едва 9% от всички.

Средното обезщетение за безработица на български граждани, работили в чужбина, през месец февруари 2020 г. е 1372,37 лв. За сравнение средното обезщетение за лица, работили в страната, е 525,08 лв. То обаче е функция от осигурителния доход на работника, а той – от месечното трудово възнаграждение. Ако има българи, които предпочитат да получават „западни“ обезщетения, вместо да се трудят в страната, с висока степен на вероятност причината е в ниските заплати в България. И в тази връзка КТ „Подкрепа“ предлага да бъдат положени усилия от страна на работодателските организации за значим ръст на трудовите възнаграждения.

Оставяме без коментар твърденията за масово пътуване в Гърция на български работници във временна нетрудоспособност. Вече беше направен официален анализ на болничните, който доказа, че такива обвинения са безпочвени.

 

Коментари по предложените варианти за промяна на осигурителното законодателство:

I. Предложение за драстично намаление на обезщетенията за безработица: първите три месеца по 60% от осигурителния доход; следващите три – 40%, но не повече от минималната работна заплата; остатъкът – 20%, но не повече от половин МРЗ.

Българските граждани и сега имат изключително ниско доверие към осигурителната система, което се подхранва от непрекъснатите законодателни промени в посока на редуциране на осигурителните им права. Това е една от основните причини за наличието на огромния процент недеклариран труд. Напомняме, че, според анализ на НАП, 47% от работодателите и 58% от заетите са в сивия сектор в някаква степен.

Подобна промяна би довела до разрив между осигурителен принос и осигурителни права в ущърб на работещите. Едно лице, което е внасяло осигуровки върху максималния осигурителен доход десетилетия, ще получава една минимална работна заплата или дори половината от нея след първите три месеца. Още повече, че след шестия месец обезщетението ще бъде едва 20% от осигурителния му доход, което при 700 лв. доход например би означавало дневно обезщетение в размер на 6,66 лв. – значително по-ниско дори от настоящото минимално плащане за безработица.

II. Засилен контрол върху дейността на ДБТ – ролята на ДБТ е да посредничи между работодатели и безработни лица. Дали безработните ще започнат работа зависи от наличието на свободни работни места (според последните данни на АЗ, за едно работно място има 7 безработни) и от условията на труд, които се предлагат от работодателите. Очевидно е, че условията в България са такива, че българските граждани предпочитат да оставят домовете си и да работят в Западна Европа. За което ДБТ не носи отговорност.

Отново напомняме, че с цел осигуряване на пълнота на статистиката за вакантните позиции и реално изсветляване на пазара на труда, настояваме работодателите да бъдат задължени да обявяват свободните си работни места в Агенцията по заетостта.

 

III. Напълно подкрепяме искания за по-активни действия от страна на всички държавни институции за разкриване на случаи, в които работодатели ползват труд, без да плащат данъци и осигуровки. Както вече споменахме, това са 47% от работодателите в България, по оценки на НАП. И въпреки че укриването на осигуровки беше криминализирано, не е известен нито един случай на осъден работодател. КТ „Подкрепа“ прави редица предложения за по-смели действия в тази посока и е готова отново да ги представи, ако има управленска и институционална воля за такива.

IV. Контрол от страна на Гранична полиция за „фалшиви безработни“ и „фалшиви болни“ – отново напомняме, че беше извършен анализ от страна на редица институции, който доказа, че няма масов проблем с издаването на болнични за гръцки плажове и ниви. Докато не бъдат представени доказателства в обратната посока, предлагаме да не губим времето на НСТС с теми, които вече са затворени.

V. Предвиждане на наказателна отговорност при по-сериозни нарушения и за двете страни (работодател-работник, респективно лекар-пациент) – тук има нужда от по-сериозно аргументиране на предложението, което да даде отговори на въпроса дали настоящата отговорност е недостатъчна, как определяме кое нарушение е сериозно и кое не, как се доказва кой е инициатор на нарушението и пр. Тези въпроси вече бяха обсъдени в началото на годината в рамките на много по-широки дебати за обезщетенията за временна нетрудоспособност и връщането на темата без допълнителна обосновка е непродуктивно.

В заключение КТ „Подкрепа“ е категорично против намаляването на обезщетенията за безработица, особено сега когато те остават единствен доход на стотици хиляди български граждани. Докато в ЕС обезщетенията се увеличават и като размер, и като срок на получаване, е недопустимо ние да ограничаваме приходи, които нямат алтернатива. А след като и в това свое предложение АИКБ подчертава, че има огромно незадоволено търсене на работна ръка в страната, вярваме, че няма да е трудно българските работодатели в следващите месец-два да абсорбират освободените от други сектори работници, безработицата ще намалее и бюджетът ще се стабилизира.

Close