Становище на КТ "Подкрепа" относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

Становище на КТ "Подкрепа" относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

Становище на КТ “Подкрепа” относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

Планът за възстановяване и устойчивост на Република България си поставя за цел решаването на структурни дефицити в икономиката.
Като цяло планът е балансиран и амбициозен, и отговаря на предизвикателствата, пред които ще се изправи българската икономика в следващото десетилетие. Сам по себе си той е добра база за реализирането на предвидима, последователна и предсказуема политика от страна на изпълнителната власт и изключително важен сигнал към инвеститорите в различни области на икономиката. Навлизането на нови технологии, материали и производства, вследствие на дигитализацията изисква нови умения, знания и придобиване на опит сред заетата и бъдещата работна сила.

КТ „Подкрепа“ като отговорен социален партньор изразяваме следните бележки по конкретните четири стълба на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България:

Иновативна България

Този стълб е насочен към повишаването на уменията на работната сила и подрастващите с оглед повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Възникват въпроси обаче с това какви трябва да бъдат конкретните умения, свързани с цифровата трансформация и Индустрия 4.0 и как ще бъде реализирано тяхното валидиране. Съвсем обтекаемо се споменават и „професиите на бъдещето“, без нужната яснота кои са те.

Подкрепяме по принцип заложените цели и планираните реформи и инвестиции в този стълб, като предлагаме при изграждането на центрове за личностно развитие на учениците и младежите да се включи като приоритет и професионалното ориентиране и кариерното развитие. Същото важи и при реализирането на реформите в професионалното и висшето образование.

Извеждането като приоритет на научните изследвания и иновации и осъществяването на реформа в областта на научно-изследователската дейност чрез нарочна Държавна агенция и чрез създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип са стъпки в правилна посока, създаващи предпоставки за по-бързото реализиране на иновациите в икономиката, развитието на работната сила и засилването на връзката между академичния и частния сектор.

Продължаващата пандемична обстановка в страната от COVID-19 налага продължаване на подкрепата на бизнеса и работната сила в засегнатите сектори от икономиката. В този смисъл подкрепяме заложените в частта „Интелигентна индустрия“ цели, мерки и програми.

Зелена България

Категорично целта на този стълб трябва да бъде преодоляването на високото съотношение на енергоемкост на производството на единица БВП, както и високия интензитет на емисиите на парниковите газове в икономиката.

Ключовият проблем на българската икономика днес е трансформацията на енергийния сектор, която ще се отрази както на бизнеса, така и на домакинствата. Затварянето на въгледобивния сектор ще доведе до значително нарастване на цените на електроенергията, тъй като въглищата са основен ресурс за националното производство на ток. Електроенергията, произведена от ТЕЦ-овете, съставлява между 40 и 60% от пълния обем в страната. Работниците и служителите, които пряко или косвено са заети в сектора, са над 100 000 души. В тази област планът предлага създаването на национален фонд за декарбонизация, програма за енергийна ефективност и развитие на информационните системи.

КТ „Подкрепа“ смята, че тези мерки са нужни, но не и ключови. Основният дефицит тук е на заместващи енергийни мощности и алтернативни работни места, които да осигуряват достойно заплащане и условия на труд. Във връзка с първия проблем, предлагаме изготвянето на дългосрочни планове, които да гарантират устойчивост на системата и подготовка за прилагане на зелени технологии, когато такива бъдат изобретени. Недопустимо е да бутнем старата къща, преди да сме построили нова. По отношение на заетостта, предлагаме в плана да бъде заложено изграждане на едно или няколко структуроопределящи, държавни предприятия в областите, които ще бъдат най-тежко засегнати – в приоритетни за България сектори, с продукция с висока добавена стойност, които да създадат условия за плавен преход на заетите във въгледобивната индустрия към по-перспективна заетост.

От зеления преход ще бъде засегната и химическата индустрия. Това налага по-широк поглед върху областите, върху които следва да се съсредоточат управленските усилия в следващите няколко години. Отслабването на българската и европейска химическа индустрия няма да спомогне за намаляване на световния натиск върху екологията, ако не бъдат взети мерки за ограничаване и на вноса от трети държави. Единственото, което ще постигнат тези планове, е намаляване на конкурентоспособността на европейските икономики. В тази връзка обръщаме внимание на едно от ключовите обещания на президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – да бъде въведен въглероден данък за химически продукти, внос от трети държави. Редом с това териториите, които ще бъдат пряко засегнати от свиването на химическата индустрия, също следва да бъдат акцент на национални програми за изграждане на заместващи производствени възможности. За да имат смисъл заложените обучения за квалификация и преквафиликация на работещите във въглищната и химическата индустрия. В противен случай заетите там ще бъдат квалифицирани за ниско платени работни места или ще останат добре квалифицирани безработни.

Смятаме, че основната част от средствата, които България може да получи по Плана за възстановяване и устойчивост, следва да бъдат насочени за решаване на тези ключови за страната проблеми, тъй като те имат не само икономически, но и социални, трудови и демографски последици. Заложеният в момента ресурс в стълб 2 „Зелена България“ в размер на 4,5 млрд. лв. може да има осезаем ефект, ако бъде използван за създаване на алтернативна заетост и заместващи работни места.

Явна е идеята за подобряване на енергийната ефективност на съществуващия сграден фонд (жилищен, административен и промишлен) и заложените средства като инвестиции ще рефлектират благоприятно не само към спестяване на енергия в борбата с климатичните промени,  но ще се отразят положително и спрямо икономическия растеж и повишаване на заетостта в строителството и строителната индустрия.

Подкрепяме създаването на условия за устойчиво селско стопанство чрез инвестиции за реконструкция, възстановяване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура.

Свързана България

Особен акцент в този стълб е цифровата и транспортна (в частност железопътна) свързаност с оглед преодоляването на териториалните дисбаланси от една страна и повишаване на конкурентността на българското производство.

Бързото развитие на интернет технологиите изисква създаването на модерна и всеобхватна цифрова инфраструктура.

Модернизацията и цифровизацията на жп транспорта имат пряко отношение към подобряване на енергийната ефективност, намаляването на вредните емисии, гарантиране на положителен екологичен ефект и повишаване качеството на транпортните жп услуги.

Устойчивото развитие на регионите в страната изисква обстоен анализ за наличния местен потенциал за развитие с оглед преодоляване на регионалните диспропорции. Смятаме че една от предпоставките за това е в амортизираната и с високи загуби на вода ВиК мрежа.

Предвидените реформи и инвестиции в този стълб намират нашата категорична подкрепа.

Справедлива България

В този стълб е заложена област „Бизнес среда“, която е обвързана основно с промени в съдебните и административните произвоства. Това не отговаря на поставения в началото на документа фокус върху групите и лицата в неравностойно положение. Смятаме, че социалният акцент на този стълб следва да бъде засилен. Изразяваме и несъгласието си с твърденията, че ниската квалификация на работната сила е това, което възпрепятства адаптирането на икономиката към новите условия, които са резултат от пандемията от COVID-19. Липсата на умения за работа в онлайн среда може да се проблем при „офисните“  професии, но не и при работниците в производството.

Смятаме, че фокусът трябва да бъде поставен върху компонента „Социално включване“. През  него следва да се обезпечат възможностите за онлайн обучение на деца в неравностойно положение, да се минимизират неравенствата през съответни социални и данъчни реформи, да се изградят специализирани институции за лица с увреждания. По отношение на последния проблем – в плана е залегнало закриване на 60% от функциониращите понастоящем заведения за дългосрочна грижа, но не и замяната им с достатъчен брой заместващи алтернативи. Липсата на такива институции е осезаема, като в Агенцията за социално подпомагане са изготвени списъци с по 100 чакащи за едно свободно място за домове за възрастни хора, хора с ментални увреждания и др., тъй като свободни места няма.

КТ „Подкрепа“ настоява социалното включване да следва заложените в Европейския стълб за социални права цели, а за изпълнението им да се следят показателите, които са част от Стълба и Годишния доклад на ЕК за България.

Становище на КТ "Подкрепа" относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

 

 

 

Close