В навечерието на Международния ден за премахване на насилието срещу жените (25 ноември), Европейският синдикален институт /ЕСИ/ представя своя нова публикация, в която подчертава, че приетата преди една година  Директива ЕС 2024/1385 ЕС относно борбата с насилието над жени и домашното насилие е важна стъпка в борбата за равнопоставеност. Въпреки, че почти една на всеки три жени в ЕС твърдят, че са били жертва на психическо и/или сексуално насилие на работното място поне веднъж в живота си, Директивата не посочва конкретни мерки за преодоляването на този проблем. В този смисъл,  Директивата не предвижда директни и обхватни мерки срещу сексуалното насилие и тормоз на работното място. Например – тя не регулира адекватно проблемите с насилието от трети страни, не разглежда взаимовръзката между домашното насилие и работата, както и възможните  усложнения. Подобни усложнения вече се случват много често и са резултат от нововъзникналите форми на насилие, улеснени от изкуствения интелект и цифровото наблюдение.

Сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права. Ето и някои ключови данни:

• Повече от 30% от работещите жени съобщават, че са били сексуално тормозени на работното място, като тази цифра нараства до 41,6% сред жените на възраст 18–29 години.

Източник: Агенция на ЕС за основните права (FRA), Европейски институт за равенство между половете (EIGE), Евростат (2024 г.) – Проучване на насилието, основано на пол: Ключови резултати. Опитът на жените в ЕС-27.

• Повече от 60% от жертвите заявяват, че са преживели насилие и тормоз „повече от три пъти“ през професионалния си живот.

Източник: Случаите на насилие и тормоз на работното място: Първо глобално проучване, Женева: МОТ, 2022 г.

Както вече беше посочено, Директивата не предоставя достатъчно мерки срещу сексуалното насилие и тормоз на работното място. По този повод, наскоро публикуваният анализ на EСИ очертава три стъпки за компенсиране на този недостатък:

• Ратифициране и пълно прилагане на Конвенция №190 на МОТ (C190). Приета през 2019 г., тя е първият международен инструмент, който обхваща всички форми на насилие и тормоз в света на труда. Към днешна дата само 14 държави членки на ЕС са я ратифицирали, а в 11 тя вече е в сила.
• При националното транспониране да бъдат въведени ясни задължения за работодателите (задължителни превантивни мерки, планове за действие относно сексуалното насилие, систематично обучение).
• Установяване на надеждни и съпоставими данни за случаите на сексуално насилие. Защото в по-голямата си част тези случаи никога не се докладват. А без надеждни данни ефективното разработване на политики за справяне с проблема е невъзможно.

Директивата следва да бъде транспонирана в националните законодателства на държавите-членки до 2027. На практика, тя има потенциал не само да наложи стандартите си в рамките на ЕС, но и да служи като ориентир за останалите страни, които също да подобрят своето законодателството относно насилието и тормоза срещу жените.

В България, почти всяка десета жена (9.5%) е преживяла физическо (включително заплахи) или сексуално насилие от лица в домакинството си. Всяка трета жена на възраст 18 – 29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор (36.3%). 12.2% от жените са преживели сексуален тормоз на работното място от мъж, с когото са в професионални взаимоотношения. И въпреки факта, че две от три жените считат, че насилието над жени в България се среща много често, този въпрос все още се подценява. Особено що се касае за тормоза и насилено на работното място. Неуместните подмятания, неприлични шеги и обидни забележки все още се считат за част от ежедневието и повечето от жертвите не реагират от страх ситуацията да не се влоши или да се не се отрази негативно на кариерното им развитие. Това недвусмислено показва, че в България липсва не само решителност, но и базисна информираност по проблема и относно възможностите за защита.

Източник: НСИ, Изследване на насилието, основано на пол EU-GBV, 2021

Същевременно, тъй като сексуалното насилие и тормоз на работното място причиняват тежки психологически травми, отсъствия от работа, отчуждение и значителни икономически загуби, синдикалните организации трябва да превърнат тази тема в основен компонент от политиките си за безопасност и здраве при работа.