Не знам защо се прави тази дискриминация между работодатели и синдикати и защо само работодателите са поканени на среща. Бюджетът касае всички, и особено работещите при тези предложения за промени, и би трябвало да има диалог, който наистина да е тристранен. Защо политическите партии в парламента решават, че ще канят само едната страна в диалога?

С бизнеса имаме общо мнение, че бюджетът не става. Очакваме да има нормален задълбочен диалог относно бъдещето. Бюджетът не е неуправляем. Създава се някакво впечатление, че ние едва ли не сме в някаква много тежка ситуация. Не сме в тежка ситуация, пари в държавата има. Въпросът е тези пари как ще бъдат разпределени. И кой докъде е съгласен да преглътне определени неща. Трябва да се намери решение, защото иначе някоя от страните ще избухне. Има засегнати прекалено много интереси. И тези интереси трябва някъде да се пресекат и оттам да се тръгне да се прави бюджет, който да удовлетворява в някаква степен страните.

Това е някакъв исторически бюджет. Икономическа политика – заявена нула. Демографска политика – заявена нула. Политика по доходите – заявена нула.

Ние сме в Дивия Запад в момента – най-ниските данъци, които се плащат от бизнеса в целия ЕС, най-бедните в Европа /30% бедност и в риск от бедност в България по данни на Еростат/, и по разпределение на доходите в една държава – заедно с Турция сме водещи обратно в класацията, като много бедни и малко богати /отново по данни на Евростат/. Данните на БНБ сочат същото – около 2 на 1000 души имат спестявания над 500 хиляди. В същото време 63% имат под 5 хиляди лева спестявания в банковата система.

Ние винаги „затягаме“ коланите на най-бедните, защо веднъж не се „затегнат“ коланите на най-богатите? Гледайки натрупванията в БНБ, бизнесът въобще не катастрофира, там е пълно с пари в БНБ, и то концентрирани в много малко хора. Какво ги правим тези пари, които са изработени от работниците? Стоят си в БНБ? Другата част изтече някъде в света. 2024 статистика: плащания навън от България – платежна статистика – 186 млрд., БВП 202 млрд. И като добавим цялата тази бедност – защо нямаме пари и кой е виновен?

Майчинството, демографската криза, работните заплати са основните ни искания. Настояваме работните заплати да бъдат увеличени с 13,6%. 

Цените продължават да растат, както продължаваме с този темп на растеж и влизаме в Еврозоната, където ще се появи допълнително нарастване на цените. Статистиката сочи от 2 до 3.5% ръст на разходите на предприятията за обръщане от лева в евро. Това кой ще го плаща – крайният потребител естествено.

Целият разговор на Наделина Анева с Атанас Кацарчев за „Денят на живо“ по NOVA NEWS може да гледате тук.

Източник: Нова телевизия