Силата идва от единството – това е най-важното, за да се постига някакъв успех. Ако има разединение, властта се възползва и не удовлетворява исканията ни. Трябва да се научим, че за да ни ги удовлетворява, трябва да сме единни“

Това каза пред БНР Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, като коментира:

„Ако работещите не са обединени относно исканията си, работодателите ще могат да правят неща, които не са в интерес на работещите. И всичко се е постигало в продължение на над 140 години борба, за да имаме 8 часа работен ден, за да имаме право на отпуски, здравеопазване, образование и т.н.“.

Едно от най-големите постижения на защитата на правата на работещите в 21 век е механизмът за минималната работна заплата (МРЗ), изтъкна той:

„Това, за което продължаваме да се борим все още и не постигаме резултат, е, че тази минимална работна заплата трябва да се обвърже с издръжката на живот. Т.е. колко пари са необходими на един човек, за да може нормално да изкара от заплата до заплата. Тази сума все още е ниска като минимална работна заплата“.

По думите на Кацарчев държавната политика трябва да е на баланс между интересите на работодателя и на работещия:

„И тук са два елемента – линията на бедност и минималната работна заплата. Работодателите не искат да повишават МРЗ, а в същото време расте средната заплата. По данни на МТСП около 340 хил. души или близо 12% от трудещите се на пълно работно време, това съвпада и с числото на статистиката за работещи бедни – около 12% са работещите бедни. За да има борба с бедността, човек трябва да получава достатъчно пари, за да живее нормално. … Какъв е този бизнес в пазарна икономика, който не може да плаща минимална работна заплата, не би трябвало да има такъв, той с какво се издържа като фирма при тези цени на стоки и услуги на пазара, т.е. прибира чрез високите цени и си прави оборот, а в същото време плаща нещо смешно на работниците си“.

Ако вдигнем заплатите, няма да внасяме работници, посочи главният икономист на КТ „Подкрепа“.

„Исканията ни са прости – нормални доходи, нормални условия на труд и нормални условия за почивка. Всеки трябва да има достъп до образование и здравеопазване. Това са чисто човешки параметри и колкото повече постигаме, толкова по-добре ще се чувстват хората. В последните години рядко виждам щастлив човек на улицата, всички са угрижени по една или друга причина, това е показателно. Второто е отрицателната демография – ако човек е щастлив и получава добри доходи, не му пречи да се размножава“, коментира още синдикалистът.

Цялото интервю на Добринка Добрева с Атанас Кацарчев в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете ТУК.

Снимка: БНР