Не е справедлива нашата данъчна система. Най-бедните хора /тези със средни и под средните доходи/ пълнят бюджета. Около 66% от бюджетните приходи се генерират от физическите лица. И стигаме до ситуацията, в която върху най-ниските доходи слагаме данъци и осигуровки, а високите доходи не плащат данъци и осигуровки. Ние имаме солидарна система и защо са изключени високите доходи не става много ясно. Тази година вече е късно да се променя данъчната система, но в следващите години със сигурност трябва да се промени.
Ако ние освободим от облагане ниските доходи – тези, които са под жизнен минимум или издръжка на живот, това ще подпомогне тези хора с 10%. Ако минималната пенсия е на прага на линията на бедност – това ще подпомогне тези хора, които са с най-ниските пенсии. Това ще облегчи държавната администрация и държавните разходи в определена част. Тук въпросът е на много добре балансирана сметка по какъв начин да стане промяната. Плоският данък се въведе от Тройната коалиция. Обещанието, което всички икономисти направиха тогава беше „ние ще цъфнем и вържем с инвестиции“. Виждаме как изглежда структурата на брутния вътрешен продукт – вече сме над 70% услуги, индустрия няма, земеделието е около 2%.
Не можем да говорим за високи пенсии, когато над 1 милион пенсионери са на минимална пенсия – това са половината пенсионери. Въпросът е доколко обществото е съпричасно към хората с най-ниски доходи.
Трябва да отпаднат автоматизмите. Държавната администрация е трън в очите на всички. Но никой не си дава сметка, че в нея са и образованието, и здравеопазването. Държавните служители са около 100 хиляди и харчат само 20 на 100 от разходите за персонал в цялата държава. Но тук опираме до другия въпрос – заплащането. Другият е условията на труд. Но в крайна сметка ние имаме държава, в която имаме почти еднакво заплащане в някои сфери, а в някои – много големи разлики в заплащането, и това влияе точно върху преместването на работната сила.
Цялото участие на Атанас Кацарчев и Васил Велев, АИКБ може да гледате ТУК.
Източник: БТВ