Това, което ние виждаме в този бюджет са три посоки. Първа посока – всички грешни политически решения, взети до момента, ще бъдат плащани от трудещите се в държавата, независимо дали са държавни служители, или някъде работещи. Това означава, че се замразяват плащания в държавен сектор, не се актуализират абсолютно никакви обезщетения по отношение на осигурителната част в НОИ като майчинство и безработица, не се пипа нищо по отношение на социалните помощи по закона за семейните помощи и за децата. И всичко това нас ни притеснява. Втората линия е добрата линия за властта -рязко покачване на капиталовите разходи и разходите за издръжка със сума над 4.5 млрд. евро. Третата линия е липсата на наченки за промяна на общите политики. Правиме нещо като малки стъпки, но тези малки стъпки не са обвързани помежду си. Напр. 20-те процента осигуровки на държавните служители – защо по средата на годината, без обсъждане. Има още две притеснителни части в това, което предлага правителството. Едното е чл. 355 от КТ – където се приравнява трудовият на осигурителен стаж по отношение на тези, които работят на непълно работно време, което на практика означава ощетяване правата на работещите. Това също не е обсъждано. Следващото по-притеснително нещо е, че в текстовете в средносрочната прогноза на бюджета пише, че колективните трудови договори няма да бъдат спазени от държавата. Това са договорни отношения, не са закони, и ако държавата не спазва договор, това означава ли, че тя дава сигнал да не се спазват договорите. Това не кореспондира с намеренията на правителството за правова държава.

По-добре бюджет, отколкото никакъв бюджет. Този бюджет все още се намира на фаза Министерски съвет, и има Народно събрание. И ние разчитаме на здравия разум да настъпят някои промени, защото напрежението расте. Вероятно ще има протести, ако не се предприемат мерки и не се балансират част от системите.

В края на миналата година трябваше да има Пътна карта за пенсионната система. Вместо Пътна карта приеха изменение в закона за осигуряване, при което частните пенсионни фондове се освободиха от риска, който трябва да носят и го прехвърлиха върху осигурените лица. И с това миналата година приключи цялата пенсионна реформа.

Източването на Здравната каса – нямаше и два реда какво правим с това. По данни на самата НЗОК текучеството е над 10% средно годишно. Вече не могат да си позволят да освобождават пенсионери, защото няма кой да работи. Кой ще осъществява контрола върху разходите на НЗОК. Относно лекарствената политика – лекарства, медикаменти, консумативи – какви мерки се предприемат по отношение на цените? Ние сме с едни от най-високите цени на Балканите на някои лекарства. Ние сме и с най-високия процент на доплащане в ЕС – 35 на 100 доплащаме. Излиза, че над 55% системата се издържа от трансфери от държавния бюджет – от данъци, плюс отново от тези хора, които плащат данъци, доплащат вътре в касата.

В България средно данъчно осигурителните приходи са 30% от БВП, в Европа са 39%. Същото е и по отношение на консолидирана база. В България имаме освобождаване на високите доходи от плащане на данъци, бюджетът се пълни 2/3 от работещите. Най-големият приход е ДДС, което означава отново физически лица, които плащат сметките в магазините, ресторантите и хотелите.

От 2 млн. пенсионери 800 000 са на минимални пенсии. Сега вдигаме ток, парно, вода. 1/3 от децата са в риск от бедност.

Целия разговор на Атанас Кацарчев и Добрин Иванов от АИКБ в „Челюсти“ може да гледате ТУК.

Източник: Нова телевизия