Не знам колко хора са чели тези доклади – на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Нещата са всеобхватни. Вътре имаше добри неща, но имаше и някои забележки като неща, които трябва непременно да направим – като например да въведем справедлива система на данъчно облагане. Докладите показват къде сме и накъде трябва да се движим. Не мисля, че нещата са толкова драматични. Но сякаш сме на мач „Левски“- ЦСКА и всеки си вика за неговите. А аз се опитвам да го играя съдията, но не знам колко ми се получава.

Доколко ще бъдем подготвени, аз не знам, защото политическата ситуация в страната продължава да е хлабава и там всеки ден може да се случи какво ли не. Формата на управление на мен ми се вижда несигурна. Под повърхността ври и кипи.

Вече цените започват да се готвят, не знам защо и не знам за какво. Твърде много производители и търговци увеличават цените, неясно защо. Аз го виждам на емпирично и на битово ниво. В условията на Валутен борд, в който се намираме ние, не би трябвало такива неща да се случват. Би трябвало само да сменим едното с другото, при съотношение 1.95583, и нещата да си се движат.

Големият ни проблем е, че този дебат – за еврото, не се състоя. Периодът от приемането ни в ERM-II до излизането на тези два доклада, беше свързан с огромна политическа несигурност, с разправии, сглобки, и на политиците не им остана време да обяснят на хората, че няма от какво да се плашат. Това е общественият дебат и той трябваше да се води по съвсем различен начин. Да – в еврото има добри страни, да – в еврото има някои неудобства, просто трябва да ги имаме предвид и да се съобразяваме с тях.

Нека да кажем, че въпросът дали – като че ли изглежда отпаднал. Оттук нататък следва въпросът как. И не трябва да пропускаме това време, което имаме до края на годината и ще трябва да бъдем подготвени. Как? Аз не мога в момента да ви кажа, признавам си.

Днес сме поканени от министър-председателя да подпишем работодателските и синдикалните организации Меморандум за сътрудничество в рамките на този период.

Съотношението заплати-инфлация винаги се случва по един и същи начин, все едно какъв е номиналът на купюра. Същото би трябвало да бъде и сега. Друг е въпросът, че ние влачим след себе си една купчина недъзи по отношение на определяне на доходите, които не знам дали ще можем да решим. Ако еврото се окаже някакъв фактор, който да ни накара да го направим, аз ще бъда много щастлив. Защото е пълно с глупости в целия процес на определяне на възнагражденията.

На работодателите им е лесно, защото ползите от тази работа в огромната си част са концентрирани при тях. Докато в немалката си част, и на такова битово ниво, рисковете остават при хората, които ние защитаваме. Това – какво се случва с цените, опитите за евтина спекула, опитите за дребни измами – те ще бъдат на микро ниво.

При Христо Ковачки имам няколко хиляди човека синдикални членове. Тази снимка, която се появи онзи ден, беше от едно събитие в петък, на което аз бях поканен от директора на Евроатлантическия институт. Вероятно и Ковачки е бил поканен от него. На това събитие той /директорът на ЕИ/ и бивш помощник държавен секретар на САЩ по времето на Мадлин Олбрайт, бившият началник на немското разузнаване – такива хора ни бяха поканили. Можеха да сложат снимка на Христо Ковачки, както с тези хора, така и с украйнската посланичка. Не знам защо мен ме избраха. Там ни разказваха какво ще става с енергетиката на България – за този вертикален газов коридор и за всякакви други неща, които на мен лично са ми ужасно интересни. И да, аз познавам Христо Ковачки от 10 години, а Иво Прокопиев от 22. Слагам ги в едно изречение, защото ми се струва, че се боричкат двамата помежду си. Има ли някой в България съмнения за това, че Христо Ковачки е голям играч в българската енергетика? Има ли някой съмнения, че има други – да не питате пак защо споменавам имена – големи играчи в българската енерегетика, които се боричкат помежду си?

Всички, които оперират в енергетиката, бъркат в джобовете на хората, без изключение. Всичките – по-големи, по-малки – бъркат в джобовете на хората. Защото така е композирана системата на енергетиката. А институциите им помагат – институциите приемат закон за енергетиката, институциите приемат закон за обновяеми енергийни източници и всякакви други такива закони и вътре във всички тях има запазено местенце и запазени възможности за тези хора да правят именно това – всички, без изключение, да бъркат в джобовете на хората.

Вижте какво още коментираха в сутрешния блок на БТВ президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и председателят на БСК Добри Митрев ТУК.

Източник: БТВ