Едва ли Меморандумът за сътрудничество /във връзка с въвеждане на еврото/ ще отговори на всичките страхове на хората, защото те са „напомпани“ до тавана. И ако въпрост дали вече е намерил своя отговор, макар че официално и финално това ще стане след две-три седмици, то тогава вече трябва да мислим за въпроса как. Този въпрос за нас има твърде много неизвестни. Има твърде много притеснения у хората, част от които са и в основата тези движения, така да ги наречем „съпротивителни“ срещу еврото. След като това, така или иначе, ще ни се случи, трябва да видим как да избегнем опасностите и неудобствата, защото те са страшно много. Има и много неща, които не може и да предвидим. Виждам се с много хора и притесненията им са големи, като не малка част от тях са технически. Има още много въпроси, на които хората още не знаят отговорите. Дано тези отговори бъдат поднесени по такъв начин, че хората да се поуспокоят. Независимо от общественото недоволство, промяната е неизбежна, но според него е важно да се фокусираме върху подготовката и минимизирането на възможните негативни последици.

Това, което ние, и КНСБ, имаме са може би най-големите мрежи в България, през които всякакви послания могат да стигнат до реципиентите им. Работодателите имат влияние с всичките забележки, които могат да бъдат направени, върху широк кръг от хора, в т.ч. и работници. Защото нас, за съжаление, ни няма във всички предприятия, в които има работодатели. Т.е. могат да бъдат по някакъв начин съчетани всичките тези усилия.

Вчера имах среща с председателя на КЗП г-жа Мария Филипова, с която си поговорихме много надълго и нашироко за това как бихме могли да си взаимодействаме на различни етапи. Първият етап на нашето взаимодействие ще бъде етапът до приемането ни в еврозоната, когато ще трябва всички тези страхове и притеснения да бъдат адресирани по някакъв начин. Също така, си мисля, че все пак няма някой, който да знае всичко, и ние да бъдем канал, по който институциите да научат от какво се притесняват хората.

Едно от най-безумните притеснения, което може на някого да хрумне в главата е, че при превалутирането на заплати ще има измами. Нека кажем на тези, които не знаят, че трудовите договори са регистрирани в НАП от години, не сега заради влизането ни в еврото, а заради други изкушения, които си позволяваха най-често работодателите. Така че в НАП тези обстоятелства са фиксирани и те не могат да бъдат самоволно променени по някакъв друг начин, най-малкото защото ще стане скандал. В първия момент, в който някой се изкуши да го направи, ще има много сериозни главоболия. Затова това е едно от най-несъстоятелните притеснения.

Със сигурност ще има някакво съчетание – със сигурност ще има някаква инфлация, особено към края на годината, която няма да има нищо общо с еврото. Познавайки нрава на политиците, които мразят еврото, те непременно ще се изкушат да припишат всички тези неудачи на еврото. Но от това не може да избягаме. Демокрацията има своите неудобства.

Действителността е такава, че тези обективни фактори, които биха повлияли на инфлацията съществуват, но ще има и такива, надявам се незначителни, които ще бъдат свързани с еврото. Защото ще ги има, няма какво да се заблуждаваме. Дори от обикновеното закръгляне на цените такова, каквото е. Разбира се, че него и кантар не го хваща, но ще го има.

Общият обем на кеша – на парите в обръщение в България, е 32-33 млрд. От АИКБ твърдят, че премереният размер на сивата икономика в България е около 13%.

Днес се чухме с Росен Карадимов, той ни изпрати един имейл, с който ни покани да участваме в Обществен съвет, и със сигурност ще си взаимодействаме с тях. Тук е хубаво да споменем и други институции, които непременно трябва да участват в тази работа, с капацитета, който имат. Например, Българската агенция за безопасност на храните, която има механизъм, който следи качеството на храните и по същия механизъм, надявам се, би могла да следи и цените на храните. Защото знаем, че там притесненията са най-големи. Аз мисля, че големите търговски вериги могат да играят естествената роля на регулатор, защото те са големи и се виждат. И ако те създадат правилния тон – коректния, а аз мисля, че ще го направят, и тогава малките искат-не искат, ще следват.

Ние сме огромна организация и в нея има всякакви хора, с всякакви виждания, точно както изглежда политическият спектър на държавата, така изглеждат и нещата в организацията. И мен това няма как да не ме притеснява, защото аз не мога да си позволя риска моята организация да се разедини по този принцип. Много сложна задача, надявам се да се справям прилично с нея досега.

Бюджетът беше приет набързо, без да бъдат отчетени купчина неща, защото ние трябваше да имаме бюджет, през който да сме подготвени за влизане в еврозоната. Той не беше приет достатъчно навреме, той беше приет след първото тримесечие на годината. И в такива случаи грешките са неизбежни. Скоро имахме среща на много високо ниво в министерство на финансите по конкретен повод за определени възнаграждения. И там се разбрахме, че когато се появят достатъчно прилични данни за изпълнението на приходите, най-вече, в изпълнението на бюджета за полугодието, тогава ще видим, ако нещата се развиват по някакъв приличен начин, тогава може да се намери подход да бъдат някои възнаграждения увеличени – такива, които бяха пренебрегнати.

В здравеопазването проблемът е хроничен, там проблемът е многогодишен, той е системен проблем. В МФ им казах, че непременно трябва да започнем да говорим за смяна модела на финансиране на здравеопазването. 

Целия разговор в Euronews Primetime може да видите ТУК.

Източник: ЕВронюз България