Самото упражнение с връщането на бюджета /на София/ не съдържаше в себе си много здрав смисъл от каквото и да било естество – било икономически, било политически. Беше като тропане с краче, малко детинска проява. Кметът можеше да се размине с много по-малко от тези 300 лв., но глупавото му упорство го доведе до това. Ако разговорите ни с него бяха протекли по различен начин, ако там нямаше някакви хора /хората, около кмета/, които се опитваха да се правят на хитреци, можеха нещата да се подредят по съвсем различен начин. Но той е прав за това, че догодина това ще му дойде отново до главата. И понеже го знае, е хубаво да започне да мисли какво се прави в такива случаи. Дали ще му стигне знае, дали ще му стигнат сили, дали ще му стигне опит – имам причини да се съмнявам, но на първа стъпка той трябва да стигне до диагнозата на проблема.
По-лесното решение е възнагражденията в бордовете на директорите в транспортните дружества да бъдат редуцирани, вместо да създадеш абсолютен хаос в цялата система на транспорта.
Когато чуя, че някой е много голям борец с корупцията, винаги си имам някакво едно наум в обратната посока. Истинските огромни корупционери в ЕС са далеч оттук. Тези, които си поръчват директиви, регламенти. Обаче на тях им е ужасно удобно ние тук помежду си по идиотски начин да си обясняваме колко ние сме корумпирани. Корупцията е процент от брутния вътрешен продукт в материалната си част. Обаче в етичната как се мери, не знам.
Когато ни покани министър-председателят да подпишем меморандума, и ние разбира се със съображения, с които мисля, че са ясни, се съгласихме да участваме в този процес, аз му предложих да направим едно заседание на НСТС. Ако те са в състояние да ни предложат някакъв подход, механизъм, алгоритъм, по който ние всички да участваме, би било много полезно. Защото това, което имаме ние, и КНСБ, са тези огромни човешки мрежи, които съществуват и си оперират от години и те със сигурност биха могли да бъдат използвани. Работодателите също имат специфичен капацитет в цялата тази област.
Идеята с незаконният растеж на цените, тя в икономическата теория не съществува. Цената на една стока е това, което можеш да вземеш за нея на пазара. Дали ще може да противодействаме на такива икономически авантюристи, които се опитват да печелят от тази работа, не знам. Още повече, че ние и в това се включваме в последния момент. Това бяха неща, които трябваше да се правят по-бавно и постепенно и да бъдат наложени да отидат на ниво подсъзнание.
Ръст на пенсиите със сигурност ще има.
Цялото участие на Димитър Манолов в „Денят на живо“ може да гледате ТУК.
Източник: Нова телевизия
