Ние отидохме в централата на ГЕРБ по моя инициатива, никой не ни е „привиквал“. Тъкмо обратното – те нямат никакво желание да се виждат с нас. Но аз не мисля, че ако си чул само едната страна, можеш да формираш обективна позиция по някой въпрос. Затова се видяхме с тях. А иначе, не знам какво е имал предвид Росен Желязков, че диалогът се е състоял, защото диалогът така, както е разписан в неговите правила трябваше да бъде воден от Томислав Дончев, когото за определили за председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. И това, което се случи по никакъв начин не е добър сигнал, ама никак никак не е добър сигнал. Защото утре, ако се появи някаква тема, която на нас ни е интересна да обсъждаме – било ние, било работодателите – държавата може да каже какво да си говорим с вас, вие нали не искате. Такова поведение е незряло и в някакъв много малък смисъл ме изненада.

Това, че сме говорили с най-голямата партия – ГЕРБ, които са и мандатоносител, не значи, че диалогът е бил проведен, защото в тази коалиция участват и други формации. И идеята на този принцип на работа е, че те всичките заедно са излъчили някакъв кабинет, който пренася цялата тяхна воля – на всичките тях. А аз не съм сигурен, че всичките те имат еднакви виждания по този въпрос. И сега това, което ще ни се наложи оттук нататък, не, че няма и други причини да го правим – ще трябва да се виждаме отделно с всичките партии, не само с тези от управляващата коалиция. Ще преценим как ще постъпим. Не, че съм кой знае какъв оптимист. Още повече, че там в тази конфигурация на Народното събрание има много причини разговорите да се считат за загубено време.

На срещата, на която бяхме, не знам дали Борисов се пошегува, но той каза, че например бил склонен да бъдат отпуснати някакви допълнителни средства на Софийската община, специално за градския транспорт, ако партията, която е излъчила софийския кмет подкрепи бюджета. И вие ще се съгласите, че това по-скоро звучи като шега, отколкото като сериозна заявка, но кой знае, всичко се случва, нагледахме се на какво ли не в последните години.

Работодателите са научени само да получават и когато нещо не им се даде стават нервни, не дай боже пък нещо да им вземат, започва истерия. Работодателите какво общо имат с другите плащания – да не би те да пълнят бюджета, да не би те да плащат ДДС, да не би те да плащат някакви други данъци, да не би постъпленията от данъка върху печалбата да не са три пъти по-малки, отколкото данъка върху доходите на техните работници? Не виждам какво от това, което те искат, да не са получили досега. Време е да започнат вече и малко да дават. Никак не съм сигурен, че ако се започне нормалният разговор за данъчната политика, че този разговор ще им хареса. Защото дори и организация, като Международния валутен фонд каза, че сериозно трябва да помислим по тази тема. Такава данъчна система, като българската, няма никъде в Европейския съюз.

Казах на финансовия министър, че максималният осигурителен доход, неговото съществуване и присъствие – той е най-голямото изкривяване. И това, което правят с данъка дивидент, защото няма как да направят онова с максималния осигурителен доход – -тази много дребна, ситна, миша стъпчица, която правят с данък дивидент – тя би могла нещичко да понаправи, но в никакъв случай няма да реши точно този въпрос. Твърде е възможно някой такъв човек да си напише заплата 2 млн. лв., ще плати осигурителни вноски върху 4000 лв. и моментално ще си спести едни 600 хлд., които ще раздава по други начини. Точно това в администрацията не могат да го направят.

Аз към момента не съм видял раздаване на „захарчета“, но съм виждал много „захарчета“, подавани на другата страна – огромни количества – държавни поръчки, проекти, законодателство, каквото си поискат, и сега понеже един път не стана на тяхното и „изреваха“.

Цялата система на заплащане в държавната администрация, трябва да бъде преосмислена. Ние сме категорично „за“ държавните служители да си плащат осигурителните вноски. Разбира се, паралелно с това трябва да отпаднат и всякакви ограничения, които сега на тях са им наложени. Навремето, когато държавата започна да им плаща вноските, тя им намали заплатите с размера на вноските. Така че те продължават сами да си плащат осигурителните вноски, а държавата просто ги мести от единия джоб в друг.

Нека да ви дам един истински стряскащ пример в администрацията – във Фискалния съвет, тези хора затова, че присъстват там, получават по три средни работни заплати за страната, а за всяко заседание отделно по три минимални. Това вижда ли ви се справедливо на вас? А онзи малък служител, който се е изгърбил от работа, като стоте човека в ГИТ – инспектори, които са длъжни да покрият 400 хлд. предприятия, са взели 500 лв. на тримесечие. Другите са по-малко от 10% от администрацията и самата администрация хич не ги обича. И аз именно това предлагам – цялата система на формиране на възнагражденията да елиминира тази прослойка, която нито аз, нито вие харесваме.

Разтревожен съм, защото не знам доколко имаме капацитет да се занимаваме с управлението на тази институция „Лукойл“, притеснявам се за тези, които технически ще управляват.