От 10 години предлагам да видим каква е структурата на администрацията в България, да видим какви администрации имаме и те с какво се занимават. Имаме 302 броя централни администрации – комисии, служби, институти и т.н. Не се наемам да обсъждам тяхната дейност, но числото 302 „леко“ ме напряга. Приемаме, че дейността им е много важна, приемаме, че не можеме без нито една от тях, но не могат ли по някакъв начин да се обединят? Не може, защото всяка от тях има началник и всеки един от тези началници е някаква политическа проекция, все едно чия. Това е моето обяснение.

Имаме и 260 общински администрации със съответните общински съвети, в „земя, като една човешка длан“. Там е политическата клиентела, защото членовете на Общинския съвет са излъчени от съответните политически партии, съответният кмет е излъчен от съответната политическа партия. И това са неща, за които не говорим.

От КТ „Подкрепа“ настояваме да се промени механизмът, по който се формират възнагражденията в държавната администрация. Има едно изследване на МС за администрацията – за диспропорциите в заплащанията в отделните системи и между отделните длъжности и категории, и там има ужасяващи неща. Те показват, че за една длъжност в различни администрации разликата някъде е 4-5 пъти. Това е абсурдно и непременно трябва да бъде променено. Тези глупости навремето ги направи Симеон Дянков, когато стана министър на финансите. До него държавните служители, отнесени към общия брой на администрацията, бяха под 30 процента. Тогава, обаче, вероятно, за да намери място за „нашата“ политическа клиентела, решиха да направят всички държавни служители и така държавните служители станаха 70 процента, а другите – 30 процента. Тогава и доплащането за професионален опит и стаж се изведе. Тогава извадиха и осигурителните вноски от заплатите им. Държавата просто ги мести от един джоб в друг. Ние сме да бъде преосмислена цялата тази система и ние сме за това те да си плащат осигурителните вноски.

Първите заплати, които бяха вързани за средната работна заплата, бяха на народните представители. И оттам нататък това, което се случи е на база този пример. Кое е справедливо и кое не е справедливо? Ще ви дам пример и за тези във Фискалния съвет, които получават заплата за това, че са се родили, и за това, че са попаднали там – три пъти средната за обществения сектор и за всяко заседание по три пъти минимална заплата. Тези ужасни дисбаланси непременно трябва да бъдат прекратени.

Ръстът на БВП в България в последните години е за сметка на потреблението. 

Този бюджет не е левичарски.

Връзката вноски-права е разкъсана. Това, което наричат Златно швейцарско правило, нанасе най-голяма щета по отношение размерите на пенсиите. Плащаме осигурителни вноски на база осигурителен принос, на база ръст на осигурителния доход, а ръстът на пенсиите е във връзка с инфлацията. Дори инфлацията присъства като фактор в ръста на осигурителния доход. Ако пенсиите бяха увеличавани единствено спрямо ръста на осигурителния доход, който особено за България беше значим – сега техните размери щяха да са съвсем различни. А Златното швейцарско правило години наред натиска пенсиите надолу. Затова имаме този феномен стари пенсии-нови пенсии, защото тогава, когато те са били отпускани на база на осигурителния принос и на база на тогавашния осигурителен доход и пренесени днес, натискани надолу от „малката“ инфлация получаваме това, което имаме. Увеличението на осигурителната вноска с два пункта ще се отрази на правата на работниците при обезщетения, при пенсии. Ако увеличението на данъците е спорна работа, защото не се знае къде отиват тези пари, то увеличението на осигурителната вноска отива директно върху правата на човека, и в оздравяването на осигурителната система.

Говоренето на едро е грешно, защото не може да кажем за цялата администрация увеличение на заплатите от 5%, от 6 или 7. Това е крайно погрешно.