Ние протестирахме няколко пъти, в продължение на две седмици, в различни огнища на напрежение. Какво ще стане оттук нататък ми е трудно да предскажа. Във всеки случай, ние не сме сред организаторите на това, което се случва днес /01 декември/. Даже миналата седмица техните протести съвпаднаха с нашите по време и по място. Нашите протести бяха обявени две седмици преди това и беше известно кой ще протестира кога и къде. Хубавото е, че нещата се разминаха без пресичания и конфликтни ситуации. Ние изказахме ясно своите забележки по бюджета. За съжаление, малко със закъснение и извън традиционния формат, както пише в закона, че правителството трябва да проведе консултации със социалните партньори. Имаше някакъв вид посредничество, знаем, че работодателите напуснаха. И сега провеждаме този диалог в странен формат, той стана четиристранен – ние, работодателите, правителството, и се присъединиха представителите на партиите, които поддържат правителството. Беше интересен този разговор, който имахме миналата седмица в Министерството на финансите. Като че ли разработихме някакъв алгоритъм, по който да работим. Имахме една предварителна среща с някои от представителите на работодателските организации, където потърсихме пресечни точки и общото, което бихме могли да предложим. Министерството на финансите остана да направи своите разчети по предложенията и утре ще видим какво ще излезе от това.

Тази среща утре аз не я виждам като чак толкова ключова, защото според мен ще ни бъде съобщено кое от всичко, за което сме си говорили, е така. Хубаво е да кажем, че НСТС, който не можа да се включи в дебата по бюджета, не е решаващ орган, той е консултативен. На него, винаги досега, когато той се е занимавал с тези неща, ние и работодателите сме си казвали вижданията по това, което ни е предложено като проект, и след това правителството, най-често, е взимало страната на работодателите.

Аз не знам какво иска този протест днес. Какво ще стане като бъде изтеглен бюджетът? Какво концептуално може да се промени в този бюджет, така че той да е някакъв различен. Политиците, разбира се, си имат своя дневен ред, те искат да си угодят на тяхното си как да покажат, че са най-умните. Те никога не са най-умните, защото тези, които днес са опозиция, вчера са били управляващи, и утре нещата ще се обърнат. Но винаги е така, за съжаление. Това са недостатъците на демокрацията. Когато нещата избият до крайности, тогава вече става не добре. А ние сме или на една крачка, или вече сме в това. Тогава, когато някакви хора се канят предварително да се бият с някого, това вече не е демокрация. Това е нещо друго. Демокрацията значи ред и уважение към правата на другите. Моите права свършват там, където започват правата на другия. Но ние извратихме това и считаме, че демокрацията е свободия, всеки да може да си прави това, което си иска и както си поиска. Това не е демокрация. 

Това дали ще падне правителството или не, не е моя работа. Но е хубаво, когато искаш да падне правителството да знаеш какво следва след това. В момента политическата конфигурация може би дава възможност за съставянето на друго правителство, но тази възможност според повечето коментатори е в зоната на извратеното. Другата възможност е да отидем на избори, които ще произведат някаква различна конфигурация и някой ще получи 52% от местата в НС и ще може да прави каквото си иска. Каквото за последен път сме виждали в далечната 1997 г. Но това е невъзможно.

С работодателите намерихме някои приемливи решения на някои от въпросите, предложихме ги на правителството. Ние отново сложихме на масата и срещнахме разбиране върху подхода да бъдат актуализирани минималните осигурителни прагове, които ние с работодателите от 2016 г. насам не сме договаряли. А те даваха много сериозен смисъл. Което може да дойде като алтернатива на увеличението на осигурителните вноски. По сега действащите правила е възможно един работодател-ръководител на бизнес, да се осигурява на минимална работна заплата, което е абсурд. Поредица пари, които се изкарват в България от чуждестранни фирми, не се облагат с никакви данъци. Тези средства се изнасят от България и се облагат в страната „майка“ на тези компании, често пъти с по-висока ставка. Има възможност това нещо да бъде поправено и там резервът е огромен.

Аз не бих говорил за червени линии, но има няколко неща, които непременно трябва да бъдат направени. Предложенията за увеличение на средствата за възнаграждения в някои администрации, няма да покрият и ръста на МРЗ по същество на работещите в тях. Парадоксално, но може би държавата е най-големият истински платец на минимални работни заплати. Според нас непременно трябва да бъде увеличен стандартът за обезщетение при безработица, непременно трябва да бъдат увеличени т.нар. майчински – средства за отглеждане на деца до 2 години. Непременно трябва да бъдат осигурени средствата за нормално фунциониране на предприятията за градски транспорт, непременно трябва да бъдат увеличени стандартите за детското и училищно здравеопазване. За по-нататък сме оставили – реформа в данъчната система, която непременно трябва да се случи.

Цялото интервю на Наделина Анева с Димитър Манолов може да гледате ТУК.

Източник: Нова телевизия