Има твърде много причини за притеснения в това, което се случва, но то винаги е така, когато се сменят правителства, и особено когато временно правителство със срок от два месеца си поставя странни задачи. И съм много притеснен, защото сега сме и в началото на новия европейски бюджетен период. И точно в тази история имаме правителство с двумесечна отговорност, което обаче може да направи страхотни бели, както са правени и в предишни случаи – помним историята с Плана за възстановяване и устойчивост, макар и тогава да не беше временно правителство – но то не издържа много дълго. Но белите бяха направени и досега не могат да бъдат поправени. Имам купчина притеснения за една част от участниците в този кабинет, че и тук могат да се случат подобни неща. От незнание и неумение, или по идеологически причини, стигащи до фанатизъм, могат да направят големи бели, които после няма да могат да бъдат поправени.
Това правителство има много сериозен партиен етикет, и най-малко по тази причина няма как да разчита на спокойствието. Сложиха му такъв етикет и няма как да избяга от това. Той върви най-често с фигурата на министър-председателя.
Със сигурност това правителство може да повлияе върху доходите на хората, но не съм голям оптимист по отношение на това дали ще поиска да го направи. За да вършиш такива неща се иска смелост и отдаденост, каквито не се привиждат в едно служебно правителство, каквото и да било то.
Технически е възможно да бъде приет нов бюджет, но за това трябва да има огромна степен на политическо съгласие. Защото по закон бюджетът трябва да бъде предложен от това временно правителство, което управлява държавата. Т.е. по неговия вариант трябва да има широко политическо съгласие и след това по същия начин да бъде приет в Народното събрание. Но понеже сме в някаква динамика, „през два дни“ имаме някакво ново правителство и тази „бира“ сме я пили, и тя не е от най-вкусните – тогава, когато преди избори се започва упражнение по популизъм всестранно в Народното събрание, резултатите не са от най-добрите. Ако погледнем в дългосрочен план – в състоянието, перспективите за развитието на държавата, рядко тези упражнения са полезни.
КТ „Подкрепа“ се обяви против промените в Кодекса за социално осигуряване, които позволяват създаването на т.нар. мултифондове, най-вече, защото отсъства елементът на доброволност на лицата, които участват. Високата доходност е висок риск. Както можеш да спечелиш много, така можеш да загубиш много, може да загубиш всичко. Друг е въпросът доколко лицата са в състояние да взимат подобни решения. Второто е, че това беше извадено пред скоби от цялата история за разни поправки в пенсионната система в угода на 3 от всичките пенсионни дружества, които участват в това. Те излязоха с някаква позиция срещу приказките, които аз приказвам, и разправят колко са единни, а тази позиция не беше подписана от всички фондове. Ние направихме 77 предложения в проекта за закона на второто четене, като нито едно от тях беше взето предвид. Но това показва с колко много неща ние не сме съгласни, но най-вече – че това не се случва доброволно. Нещо, за което настоявахме, е тези хора, които управляват частните пенсионни фондове, по същия начин, по който го правят много други хора, които оперират с публичен ресурс, да обявяват доходите си в КПКОНПИ. Както го правя аз, заради участието си в Надзорния съвет на НОИ, за което си участие по закон не получавам възнаграждение. Но обявявам доходите си от това, че не получавам възнаграждение. Нека и тези хора, които управляват тези средства, да обявяват доходите си, за да разберем какво се случва там. Така, както управителят на НОИ, управителят на Здравната каса.
Поскъпването се очакваше и преди, и след влизането в еврозоната. Особено в сектора на услугите. Дали в тази работа с цените ще се сложи ред, аз вече започвам да се плаша. Ние тръгнахме от едно доста ниско ниво – смятахме, че и заплатите са ниски, но и цените са ниски. Обаче това с цените вече не е така. Цените отидоха там, където са цените на всички други, но със заплатите това не се случва. Разбира се, процесът е по-голям и не бива до го опростяваме, но това с цените е извън съмнение. Това със сигурност ще предизвиква напрежение в другата част – в тази с доходите, когато трябва да покриваме тези разходи. Миналата седмица от Комисията за стоковите борси и тържища обявиха, че потребителската кошница е поскъпнала със 7 евро. 7 евро към предишните 50 са 14 %. Това е сериозна работа, дори по тези официални данни, с които те работят. По същество държавата няма механизъм, с който да противодейства. Не ми е приятно, че го казвам, но за съжаление нещата са такива. По едно време имаше инициативи за приеимането на закон, който да бори всички тези неща, но това е нелепо. Тогава, когато имаш свободна пазарна икономика, за такива непазарни регулации няма как да се говори, административно.
Тези средства, които са отпуснати 5%, няма как да доведат до 5-процентно увеличение на заплатите, най-малко заради ръста на минималната работна заплата, и заради недостатъците на системата на разпределение на средствата в бюджетния сектор. Тази система непременно трябва да бъде коригирана. Разбрах, че онзи ден са били преведени тези 15 млн. лв. за градския транспорт в София, които се появиха извънредно от миналата година.
Заплатите на Фискалния съвет са три пъти средната работна заплата за обществения сектор за това, че са членове, и отделно – по три минимални работни заплати за всяко заседание, като заседанията са не по-малко от три месечно. И те същите обясняват как за другите не трябва да има.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Димитър Манолов в предаването „Неделя 150“ по БНР, може да слушате ТУК и да гледате тук: https://youtu.be/1th49AT8ZDA
Източник: БНР
