Проблемите на производителите са най-вече с търговските вериги и с режима на взаимодействие между тях. Другото, което на мен ми направи впечатление, е кооперирането. Аз им казах на производителите, че ако обединят усилията си през кооперации, техните разговори с търговските вериги ще са значително по-лесни.

За мен има един огромен проблем и той е свързан с механизма на субсидирането на земеделието. Първо, първата стъпка е в Брюксел – общата селскостопанска политика на ЕС, която е много различна и нашите производители получават значително по-малки субсидии. Второ, огромна част – около 80% от тези субсидии отиват за производство на зърно, което се изнася от България. Третият въпрос, ние произвеждаме монокултурно земеделие, произвеждаме жито и слънчоглед, и рапица. Докато тези неща, които са важни, като плодове и зеленчуци, постепенно си отиват. На мястото на черешовите градини в Кюстендил правят фотоволтаични паркове. Ако това нещо не се обърне по някакъв начин, защото не започне ли да се произвежда, каквито и мерки да се взимат, нищо няма да се постигне. И при нас има достатъчно много причини – дългите вериги на доставки на плодове и зеленчуци, има едни фактори на границата на закона, които диктуват цените, на които произвидителите им продават земеделската си продукция. Литър мляко струва по-малко от половин литър минерална вода в магазина – това не е нормално. 80% от целия този бизнес, свързан с мляко и млечни продукти в България, в т.ч. и вносът, се контролира от една фирма. Това не е нормално. Председателят на тържищата и стоковите борси спомена за тази възможност в България на специфичен режим, практически без регулация, да продават земеделски производители. В процент, гонещ стоте нито един от тези, които продават в този режим не е земеделски производител. Т.е, ползва се целият този механизъм, през него минават продукти, които не са произведени в България, лепи им се етикет. Ако погледнем как изглежда цялостната картина в сектор „Земеделие“, тя изглежда чудовищно от гл. т. на това кой ще работи на полето. Селата се обезлюдиха, всички искат да стават инфлуенсъри и да учат европеистика.

Комисията за защита на потребителите има щат от 152 човека, което корелира с участващите на пазара търговски субекти, които са 150 хиляди. Тези 150 човека как ще се справят с тези 150 хиляди търговеца?

Относно предстоящите разговори за бюджета за 2026 г.

Точката на сблъсък ще бъде върху заплащането на труда, основно в бюджетната сфера. Другото заплащане все още закъсало в преговори между нас и работодателите – имам предвид механизма за определяне на минималната работна заплата и насърчаване на колективното трудово договаряне според европейската директива. В рамките на случващото се с инфлацията, има твърде много основателни претенции на работещите в бюджетния сектор относно заплащането, което ще се види в някакъв бюджет. Има системи, които са недофинансирани, и на които трябва да се обърне специално внимание. Например, предприятията за градски транспорт, проблемът с железопътния транспорт. Различните системи се нуждаят от различно увеличение на заплатите, някои въобще не се нуждаят. Ще продължим да настояваме за цялостна промяна на системата на заплащане в администрацията. Има администрации, в които разликата в заплащането за една и съща длъжност е три пъти и половина. Тази система търпи поредица от критики.

Таван на дълга не значи, че непременно този дълг ще бъде изтеглен и че непременно ще бъде похарчен. Но е хубаво да имат възможността, ако им се наложи да ползват подобни средства.

Източник: Euronews България

Цялото интервю на Димитър Манолов в Euronews Primetime, може да гледате тук:

Димитър Манолов, КТ „Подкрепа“: Само с мерки срещу надценките няма да се овладеят цените