Комисията по заетостта на Европейския парламент гласува да бъде поискано от Комисията да представи обвързващо законодателство, необходимо за справяне с нарастващия стрес на работното място, който е причина за хиляди смъртни случаи годишно. Депутатите гласуваха в подкрепа на доклад по собствена инициатива на Естел Кьолеманс (С&Д, Белгия), относно психосоциалния риск, стреса и психичното здраве на работното място. Гласуването се провежда по време на втория етап от консултацията на ЕК относно Закона за качествени работни места, включително евентуални действия по отношение на психосоциалните рискове.

От Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), заявяват, че включването на обвързващо законодателство относно превенцията и управлението на психосоциалните рискове, свързани с работата, като част от Закона за качествени работни места е крайно необходимо във време, когато:

• Стресът на работното място е причина за повече от 10 000 смъртни случая годишно в ЕС и Обединеното кралство;
• стресът на работното място вече е причина за над 40% от всички случаи на депресия;
• по-малко от 40% от работните места в ЕС имат планове за действие за предотвратяване на психосоциални рискове;
• европейската икономика губи 620 млрд. евро годишно поради депресия, свързана с работа;
• за 9 от 10 компании действията по отношение на здравето и безопасността са мотивирани от единствено от правно задължение.

Европейският парламент вече определи тази ситуация като неприемлива и призова Комисията да предприеме действия. Той твърди, че работодателите трябва да бъдат законово задължени да предотвратяват и управляват психосоциалните рискове във всички сектори и професии.

Според ЕКП, психичното здраве на работното място трябва да се третира като проблем, свързан с безопасността на работното място, а не единствено като лична отговорност. Работодателите трябва да действат превантивно, вместо да чакат, докато работещите изпитат сериозни проблеми с психичното здраве. Промените в условията на труд през последните години допринасят за повишаване на нивата на бърнаут, депресия и сърдечни заболявания. Психосоциалните рискове вече могат да представляват по-голяма заплаха за здравето на работещите, отколкото физическите злополуки. Проблемът е, че в Европейския съюз понастоящем липсва законодателство, специално насочено към психосоциалните рискове на работното място.

Заетите в сферата на здравеопазването и социалните грижи са особено засегнати, като много от тях съобщават за тревожност, депресия или мисли за самонараняване. Работещите в обществения сектор са изправени пред рискове, включително прекомерно натоварване, недостиг на персонал, насилие и интензивен емоционален стрес. Всички изброени фактори неизбежно водят до призива на синдикатите и професионалните организации за едно по-обвързващо законодателство на ЕС и специална директива за защита на работещите от психосоциални рискове.