Изследване на проф. Мариана Мацукато, изготвено за Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) доказва, че увеличението на инвестициите, не дерегулацията и ограничаването на заплатите, е правилният път за по-успешна европейска икономика.

В своя нов подробен доклад „Трудът е под натиск, инвестициите са в застой“, проф. Мариана Мацукато, известен икономист, заедно със своя екип от Института за иновации и обществени цели /UCL/ доказва, че продължаващият процес на дерегулация в ЕС е резултат от „неправилно диагностициран“ проблем в конкурентоспособността, който погрешно обвинява цената на труда. като игнорира как най-големите европейски компании управляват печалбите си.

В своя анализ учените разглеждат данните на 300-те най-големи публични нефинансови корпорации в Европа, представляващи около 40% от БВП на ЕС.  Резултатът от анализа показва, че спадът на инвестициите и производителността е причинен от липсата на реинвестиции в производството, иновациите и добрите работни места. Вместо това  повишените печалби са отивали за  натрупване на финансов капитал  и за по-високото заплащане за акционерите и главните изпълнителни директори. Докладът много точно описва появата на т.н. „капитализъм на рентата“ в Европа, където доход всече се получава не чрез производство на стоки и услуги, а чрез притежаване на активи, на  финансови позиции, пазарни дялове и чрез таксуване за достъпа до тях. Авторите на Доклада правят извода, че Европа трябва да премине от икономика, основана на извличане на стойност, към такава, основана на създаването на стойност.

Ключовите констатации на Доклада показват, че между 2000 и 2024 г.:

• Нетните инвестиции са спаднали от 18,9% на 7,4% от брутната печалба;
• Дивидентите и обратното изкупуване на акции, като дял от нетната печалба, са се увеличили повече от два пъти от 27% на 68%;
• Брутните печалби на големите нефинансови корпорации са нараснали със 151%, почти два пъти по-бързо от заплащането на труда / 87%/;
• В 69% от случаите фирми, които са започнали преструктуриране са изплатили и дивидент през същата година.

Накратко – Европа е предоставила 3,5 трилиона евро публична помощ на своите корпорации, без почти никакви условия за това къде ще отиват тези пари.

Коментирайки тези констатации, генералният секретар на ЕКП Естер Линч заяви: „Този Доклад доказва убедително, че работниците са били погрешно обвинявани за лошите решения, вземани в управителните съвети в продължение на десетилетия. Главните изпълнителни директори на най-големите европейски компании на практика ограбват активите на нашата икономика и след това изискват намаляване на реалните заплати и условията на труд, за да компенсират щетите“.

Конфедералният секретар на ЕКП Людовик Воет допълни: „Абсолютен скандал е, че тези, които се оплакват най-много от конкурентоспособността на Европа, са самите компании, които са я създали“.

Преди двадесет и пет години компаниите връщаха 27% от печалбите си на своите акционери.

Днес те им връщат 68% – повече от две трети от всяко евро печалба. Междувременно, нетните инвестиции в производството са се сринали от 18,9 евро до само 7,4 евро за всеки 100 евро брутна печалба. И докато са правили това са започнати 2454 операции по преструктуриране, като почти седем от десет от тези компании все още изплащат дивиденти през същата година“.

Затова ЕКП призовава лидерите на ЕС да въведат следните мерки:

• Закон за качествени работни места, който да промени тези вече създадени несигурни условия;
• Приемане на условия при ползване на публично финансиране – да се гарантира реинвестирането на печалбите, а не тяхното отклоняване;
• Създаване на по-силно вътрешно търсене чрез колективно договаряне и по-високи заплати;
• Постоянен инвестиционен инструмент на ЕС, който да замени Механизма за възстановяване и устойчивост.