С края на Фонда за възстановяване от пандемията, синдикатите заявяват, че трябва да се създаде нов постоянен инвестиционен фонд в рамките на в ЕС, който да го замести, ако европейската икономика иска да настигне конкурентите си и да създаде качествени работни места. Вчера Европейската комисия стартира последната фаза на Механизма за възстановяване и устойчивост, който набра над 500 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми за страните членки чрез съвместно вземане на заеми като част от схемата „Next Generation EU“.
Самата Комисия твърди, че инвестиционната схема може да е увеличила БВП на ЕС с 1,4%, което е спомогнало за създаването на „незабавен тласък на производството и заетостта“ в индустриите, които са получили инвестиции. Ето защо Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) призовава за създаването на постоянни, общи инвестиционни инструменти, включително чрез емитиране на общи облигации, деноминирани в ЕС, с цел развитие на европейски фискален капацитет.
Според ръководството на ЕКП, ЕС изостава от конкурентите си поради ниските инвестиции. Причината се корени в това, че мерките за строги икономии задушават публичните инвестиции, а частните такива са намалели поради това, че по-голям дял от печалбите се отклонява към акционерите и главните изпълнителни директори, вместо да се реинвестира в компаниите. Мнението на синдикалистите е, че Фондът за възстановяване е започнал да обръща тази тенденция, като изравнява условията между държавите-членки по отношение на публичните инвестиции и разликата е била видима за всички. В онзи момент, когато Марио Драги бе казал, че Европа трябва да увеличи инвестициите с 800 млрд. евро годишно, за да стане по-конкурентоспособна, Фондът за възстановяване не бе заместен с адекватен механизъм. Синдикатите заемат позиция, която осъжда вредните правила за икономическо управление. Ако Комисията е сериозна в желанието си да настигне конкурентите си, тя трябва да създаде нови постоянни инвестиционни инструменти. Това включва дори еврооблигации, за да се гарантира, че всички страни членки могат да прилагат реални индустриални политики, да укрепват обществените услуги и да защитават, и създават качествени работни места.