Не смятам, че ще се стигне до там, да чакаме хората в градския транспорт в София да останат без възнаграждения, защото планът за действие е ясен. В момента, в който спрат да им плащат заплатите, те ще спрат да работят, показаха го миналата година, само че темата тогава беше друга – увеличение на техните трудови възнаграждения.
Имаме няколко варианта. Столична община може да отпусне заем към Центъра за градска мобилност, той временно съответно да се издължи с трите транспортни дружества, за да могат да си покрият разходите. Има още един вариант – да се приеме някакво Постановление на Министерския съвет, с което да се отпуснат средства, тъй като държавата също е участник в целия този процес и също „допринася“ за това да не е дофинансирана системата.
Държавата в момента дължи 6,7 млн. евро на софийското метро за охрана през 2025 г. Държавата дължи над 2 млн. евро към Столичния автотранспорт и също толкова и към Столичния електротранспорт.
Ние не веднъж и два пъти сме заявявали желанието ни да се допринесе за това и държавата, и Столична община, ръка за ръка, да финансират системата, освен от нейните собствените приходи на самата система, да я дофинасират в размери, които могат да гарантират и да обезпечат нейното нормално функциониране.
Неиздължените средства към Софийския градски транспорт са по регламент 1370 на ЕС, но не мога да ви дам отговор какви са причините.
Имахме и среща с представители в парламента, има и написано писмо, с което се иска да се осигурят средства за 2026 г. За съжаление, в края на миналата година държавата се оказа без редовен държавен бюджет, от което произтичат всички тези проблеми.
Бихме подкрепили идеята на Васил Терзиев за заем от 15 млн. евро, тъй като хората трябва да получават възнагражденията си.
Не съм алармиран, че стари части се изписват като нови. Понастоящем това е едно твърдение, което не е доказано. Преди време кметът Терзиев искаше да се направи пълен одит на дружествата, така че нека задвижи нещата. Бих си позволил да твърдя, че винаги сме се стремили транспортът да бъде максимално безопасен. Имаше периоди, в които беше доста критично положението – по време на ковид кризата и след това. В днешни времена не смятам, че се случват подобни неща.
Столичният автотранспорт има недостиг от около 270 водача. Увеличението през изминалите години на трудовите възнаграждения даде своя резултат. Възнагражденията се увеличиха веднъж през 2024 г. и веднъж през 2025 г. Имаше един момент, в който в Столичния автотранспорт липсва над 300 необходими водачи. В Столичния електротранспорт вече наближава кота нула – има дефицит на около 50 тролейбусни водачи и 50 ватмани, което спрямо предишни периоди, това е доста добра цифра. Наистина тези увеличения на заплатите плюс въвеждането на километричния бонус на водачите, даде своя резултат.
Зависи от стажа на работника – един млад шофьор получава 2500 лв. без извънреден труд, а максималната заплата на шофьор с 30 – 40 години стаж е чисто 3500 лв. без извънреден труд.
Водачите полагат доста извънреден труд. Има случаи с между 40 и 60 часа месечно.
Ние сме информирали през миналата година работодателите да започнат да оптимизират там, където е възможно. Но вариантите са много малко – предимно са хора, които вече са навършили пенсионна възраст и упражняват правото си на пенсия по осигурителен стаж и възраст. Но не може да си позволим това да бъдат водачите на превозните средства, тъй като там недостигът е най-голям. Доколкото знам, в някои от поделенията на дружествата вече направиха подобни оптимизации и хора, които работят дълги години след придобиване право на пенсия, освободиха своите места за по-млади хора.
Стремим се градският транспорт да бъде безопасен, стремим се да се повишава качеството на услугата, но държавата и Столична община трябва да са ръка за ръка в този процес, за да може системата да не бъде недофинансирана.
Интервюто на Снежана Иванова в предаването „12+3“ с Иван Кирилов чуйте в звуковия файл ТУК.
Източник и снимка: БНР
