Очакваме през февруари да бъдат индексирани заплатите. През януари течеше т.нар. годишно оценяване на държавната администрация, което е абсолютно безсмислено, с оглед на предвидените 5%. Инфлацията отдавна е изяла тези мизерни 5%, още преди колегите да са ги получили. Данните за инфлацията касаят изминал период, а държавните служители и всички, работещи в държавната и общинската администрация, ще трябва да покриват своите сметки и разходи през настоящата година. Безспорно, това увеличение няма по никакъв начин да запази покупателната способност на хората, които ще получат това увеличение. Нещо повече, те обедняват с всеки изминал ден.
През последните няколко седмици доста колеги напуснаха от различни институции – от Агенция „Социално подпомагане“, от Статистическия институт, от НОИ– това са едни от ключовите администрации в държавата. Там работата е много като обем, заплащането е твърде ниско. Този процес сега ще се засили. Предполагам, че предстои и още хора, които ще търсят реализация другаде, най-вече заради ниското възнаграждение.
Ние вече наистина не знаем с кого да преговаряме. От известно време ситуацията е такава, че реално ние няма с кого да водим социален диалог, няма с кого да водим преговори. Ако случайно започнем преговори, то след месец властта се променя. Насрочват се нови избори и пак сме в изходна позиция. В края на ноември ние от КТ „Подкрепа“ имахме мащабни протести в редица институции. Тогава искахме 20% завишаване на Фонда, като парите да се разпределят справедливо между работещите там, така че ниските заплати да бъдат по-чувствително увеличени.
Протестите и стачките са нещо, което хората сами решават дали да правят. Когато сондирам мнение от нашите членове, виждам, че напрежението наистина е огромно. Дори вече на дневен ред не стои въпросът дали да правят протест, а кога да насрочат своя протест. Все по-често се говори за ефективна стачка и реално спиране на работа. Сами можете да си представите, ако общините спрат работа, какво би се случило в държавата. Ако не се изплащат пенсиите, какво би се случило в социални помощи, ако Здравната каса реши да стачкува, в каква ситуация би била цялата държава. Така че, има огромно напрежение. Не сме водили разговори с колегите от КНСБ все още за това да стиковаме нашите действия. Но със сигурност ще предстоят такива. И в крайна сметка, конституционно право е на всеки гражданин да прояви своя протест и да стачкува. Държавните служители и работещите в администрацията, не са по-различни от останалите. Те също заслужават достойно заплащане, уважение на техния труд. И заслужават това никой да не си прави подигравка с техния труд.
Нямаме никакво намерение да чакаме когото и да било, нямаме никакво намерение да чакаме служебен кабинет или нов редовен такъв. Считаме, че веднага може да се намери решение за секторите, които са в най-затруднено положение. С постановление на Министерския съвет да се отпуснат допълнителни средства за реално увеличение. Необходимите средства могат да се вземат от буферите в бюджета, най-често това е капиталовата програма. Трябва да отбележим, че ние не говорим за стотици милиони левове, не говорим за милиарди левове. Говорим за няколко десетки милиона, които могат да се намерят без никакъв проблем.
В никакъв случай държавната администрация на България не е раздута. На средноевропейските нива е нашата администрация. Още повече, че функциите на администрацията растат постоянно, вменяват им се функции, които не са присъщи за администрацията. Нямаме против да разгледаме целия държавен апарат и да видим дали има нужда от преструктуриране. В никакъв случай съкращения не могат да бъдат направени, без да се направи преглед на администрацията и да видим – има ли дублиращи функции, има ли места, на които може да се направи преструктуриране и тези отделни администрации да станат част от някакво министерство под формата на дирекции. Но да се казва, че трябва да съкратим 20, 30, 40% и да се артикулират откровени лъжи от типа на това, че администрацията е 600 хиляди е абсолютно недопустимо.
Основният проблем в държавната администрация е, че финансовият ресурс не се разпределя справедливо. Има една прослойка „богопомазани“ висши държавни чиновници, които получават огромни възнаграждения, и от друга страна – редовите служители, които получават мизерни заплати в рамките на 700-800 евро.
Искаме 20% увеличение на фондовете. Разпределението трябва да се случи по механизъм, който да е съгласуван и одобрен от представителите на работниците и служителите – това са синдикалните организации, за да може поне частично да изгладим дисбалансите.
Цялото интервю на Диана Дончева с Кремена Атанасова за предаването „Преди всички“ може да чуете ТУК.
Източник: БНР