Иска ми се да не говорим винаги за свиване на разходите, а да говорим за възможността за увеличаване на приходите. Защото българските работници и работещите в държавната администрация не правят изключение, винаги са подложени на натиск, те да плащат цената на лишенията и на свиването на разходите. Дали администрацията има нужда от реформа, въпреки че вече думата „реформа“ изгуби своя смисъл, това трябва да покаже обстоен анализ и преглед на структура по структура, за да видим, има ли начин тази администрация да се реформира, има ли хора, които може би не изпълняват своите задължения в пълен обем, или нямат възложени задължения. Има такива, преглеждали сме административните структури една по една с данните, които са публични. И в мен възникват въпроси, каквито възникват и в голяма част от обществото. Има институции, за които аз не бях чувала, въпреки че се занимавам с това. Но има и институции, които изнемогват и се задъхват от обема на работа, който имат, като НСИ, АСП, ГИТ, КЗП,КЗК. Така че няма как да говорим без данните да са на масата, кой трябва да съкратим и дали да съкратим, или да подсилим структурите, които са ключови за функционирането на държавата, а други да намалим или да влеем в други агенции или институции и с дублирани такива функции.

Има много аргументи в защита на това, че не може да съкращаме просто така свободни бройки, или хора, които са пенсионери. 12 348 са незаетите бройки съгласно доклада за администрацията на МС. В Инспекцията по труда има около 130 свободни бройки от общо 600 инспектора за цялата страна. Не, защото там няма нужда от хора, а защото никой не иска да отиде да работи там за 800 евро заплата. Такива са и случаите и в Националния осигурителен институт, и в Агенцията по заетостта – където има над 200 свободни бройки. Сами по себе си свободните бройки не означават, че няма нужда от хора там. Те могат да означават, и че там никой не иска да работи поради ниското възнаграждение и лошите условия на труд. Това, че администрацията се справя въпреки всичко, не означава, че там хората нямат нужда от почивен ден, и че могат да издържат години наред на този обем работа. Функциите, задълженията и ангажиментите постоянно се увеличават, особено тези що касаят уязвимите групи на обществото. А ние знаем, че сме застаряващи, все по-болни и за съжаление все по-социално слаби и бедни.

Дигитализацията в администрацията все още не е на нивото, на което всеки един служител в администрацията иска. В не малка от администрацията все още за съжаление има индиго, все още няма копирна техника, а някъде няма и компютри. А дигитализацията е процес, за който са отговорни управляващите и именно те следва да осигурят тези процеси в администрацията, а не редовият служител да се дигитализира сам. Дори и да бъдем 100% дигитализирани, то обществото ни не е 100% дигитализирано. В не малка част от населените места в страната все още няма интернет, а една голяма част от нашите по-възрастни баби, дядовци и родители, нямат нито дигитална грамотност, нито устройства, с които да работят. Администрацията работи в полза на обществото и тя трябва да продължи да го прави, въпреки, или с дигитализацията.

На всички е ясно, че в администрацията трябва да има действия по отношение поне на един анализ, който да покаже какви са реформите, които трябва да се направят. Ние сме напълно „за“ преглед на административните структури, и ако, и където е възможно, да се оптимизират процесите, като обаче трябва да се подсилят структурите, които имат нужда от хора, както и да се обърне сериозно внимание върху възнаграждението на работещите в администрацията. Защото митовете и легендите, които се носят по отношение на възнагражденията, веднъж завинаги трябва да бъдат развенчани. 

Червената ни линия е съкращения на калпак – казват 20% и се съкращават навсякъде по 20%. Това ще бъде грешен подход. И това е червена линия, която ние няма да си позволим да прекрачим. Ако има нужда от оптимизация някъде, то първо трябва да се запознаем с данните и да има съгласие от всички страни по тези въпроси.  

Заплатите от порядъка на 800-850 евро са във всички ключови институции в държавата, като НОИ, Здравната каса, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, Социалното подпомагане – всички тези структури, с които ние като граждани се срещаме. Категорично увеличение с 5% на фона на инфлацията са неприемливи. Настояваме за чувствителен ръст и за средства, които да се разпределят правилно вътре в структурите, защото и сега дисбалансите са огромни. Едни ядат само зеле, други само пиле, а заедно ядат пиле със зеле.

Работодателите от частния сектор винаги използват заплатите в администрацията като аргумент, че растат по-бързо от заплатите в частния сектор. Сивата икономика в България е над 30%, което означава, че реалните заплати в частния сектор съвсем не са такива, каквито се обявяват в НАП и в НСИ. Докато в държавната администрация, дебело трябва да подчертаем, няма една стотинка в сивия сектор. Вносът на работници от трети страни се увеличава постоянно, с което цената на труда на българите вече става твърде „висока“ за нашите бизнесмени. Производителността е фунция на модернизация на управлението и на добри управленски решения. Нашите българи работници са доказаби добра производителност в другите държави от ЕС.

Цялото интервю на Снежана Иванова с Кремена Атанасова в „12+3“  по БНР може да чуете ТУК.