„Нашето предложение за премахване на Закона за държавния служител не датира от днес. Още през миналата година повдигнахме обществен дебат по този въпрос, като направихме анализ на законодателството, касаещо държавната служба и видяхме, че за последните повече от 20 години на държавните служители са им отнети всички привилегии, за които горещо се дебатира в публичното пространство. Поради тази причина не е нужно да генерираме още негативизъм към работника в държавната администрация, а и защото законодателството не дава никакви привилегии на тези служители, смятаме, че е редно всички работници да имат равни права и равни задължения“, заяви Кремена Атанасова, председател на САС „Подкрепа“, в ефира на bTV Radio.

„Неведнъж сме посочвали недъзите на законодателството, но това, че те нямат право на клас прослужено време, на втори трудов договор, на ваучери за храна и на редица други неща, на които право има един обикновен работник, е показателно за това, че Законът за държавния служител е загубил своята функция. Идеята е била там да са най-високо квалифицираните хора, най-високо платените, хората с най-висока експертиза и с опит, които да бъдат полезни за обществото. Виждаме, че този закон с времето е загубил своя смисъл, затова предлагаме той да отпадне, както и всички наредби, които го придружават.“, каза още Кремена Атанасова.

„По отношение на проекта за бюджета, най-притеснителното нещо за нас не е казусът с осигуровките, напротив, ние сме доволни от предложението на властта по отношение на осигуровките и считаме, че това е единственият резонен механизъм, по който това може да се случи. Но механичното намаляване на разходите за персонал навсякъде, ще бъде пагубно за най-ключовите структури. Ако в някое ведомство някой стои и получава заплата и няма никаква работа, ако там има десетки и стотици работни места, които стоят празни по неясни причини, то в ключовите институции това не е така. Там заплатите са ниски, обемът на работа е огромен, ако има незаети щатни бройки, то е, защото никой не иска да постъпи на работа там. Именно това е най-притеснително за нас – съкращавайки по 10% навсякъде означава със сигурност, че тези недофинансирани и към момента структури ще бъдат орязани още. Текучеството ще стане още по-голямо и се опасяваме, че може да се стигне до блокаж на сериозни институции като НОИ, като здравната каса, като АСП, Агенция по заетостта, Статистиката, Кадастъра, структури, без които нашето общество не може.“ Това обясни пред bTV Radio Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители „Подкрепа“, след протеста с искане за отмяна на Закона за държавния служител и срещу намаляването на разходите за персонал.

„Мога да дам пример с Главна инспекция по труда – единствената институция у нас, която следва да контролира спазването на трудовото законодателство, там преди 2-3 години беше увеличен щатния брой от 400 на 600 бройки за цялата страна. И към момента там има 120 свободни работни места, защото никой човек с висше образование не желае да постъпи на работа за 818 евро, каквато е стартовата заплата на инспекторите в ИА „ГИТ“. Такива примери могат да се дадат и за другите ведомства. Сами разбирате,  че социален работник за 800-900 евро, който да решава човешки съдби, е трудно да бъде намерен. В Кадастъра се търсят инженери, геодезисти, архитекти. Но пък очакванията на обществото са огромни, искаме нещата да се случват бързо, искаме да има електронни системи, а това за съжаление не е така. Това е изцяло в правомощието на правителството и на законодателната власт веднъж завинаги да обърнат внимание на тези ключови за нас теми“

„Чуваме последните седмици, покрай подготовката за бюджета, че такъв анализ в момента се прави, че се събират данни. За голямо мое съжаление синдикатите не са привлечени да участват като пълноправна страна, която може да бъде полезна със своята експертиза, в анализирането на данните. Един така бърз преглед на държавните институции, които съществуват, показва че не само има структури, които могат да се слеят, да преминат към съответното министерство, към което следва да принадлежат, но има и такива структури, които откровено, ние като общество, не знаем какво вършат. Те може и да имат някаква ключова роля, но честно казано аз нямам представа с какво се занимава например „Центъра за промишлеността на Република България в Москва“. А такава институция има, тя съществува в административния регистър. В последно време давам пример с Фискалния съвет, който е най-яростният критик на заплатите в администрацията, на в „раздутите щатове“ и пр. Ами тези хора там, начело на които е г-н Дянков, който получава около 10 500 евро заплата от бюджета, тъй като неговата заплата идва от бюджета. И аз, честно казано, не съм сигурна, че неговата експертиза помага нещо в моя живот да се подобри. Така че определено трябва да има преглед. Аз мисля, че при сериозен анализ и при политическа воля от страна на правителството да се признае къде са кухите звена в администрацията, бихме постигнали една много по-ефективна, много по-стегната, много по-добре финансирана администрация, защото е възможно този ресурс – и финансов, и кадрови, да бъде насочен именно в структурите, в които има нужда.

„Публичността по отношение на възнагражденията ще спомогне и на обществото да види с очите си в реално време кой каква заплата и къде я получава. Тогава моите колеги от Статистиката, Кадатъра, Агенция по вписвания и всички останали институции, ще могат с гордо вдигната глава да кажат, че това не са хрантутниците, които получават по няколко хиляди евро. Тогава ще можем да посочим проблема и евентуално да търсим неговото решение. За това трябва сериозна политическа воля. Не е тайна за никого, че хората, назначени в администрацията на високите заплати не са тези, с които аз и вие се срещаме по гишетата“, допълни още тя.

„Надявам се на един спокоен и обективен разговор с властта. Разговор, в който всички страни да са равнопоставени и да не взимат превез определени кръгове“.

Целия разговор за заплатите на държавните служители и разликите във възнагражденията за една и съща длъжност в различни институции, можете да чуете ТУК.