Ново проучване на синдикатите разкрива високата цена, която работещите жени плащат за забавянето на транспонирането на Директивата за прозрачност на заплащането по отношение на половете. Директивата ((ЕС) 2023/970, приета на 10 май 2023 г.), цели да гарантира равно заплащане за равен труд между жени и мъже чрез прозрачност. Това е стъпка напред, за да бъде избегнато прикриването на дискриминацията, и би помогнало на синдикатите да договарят едно по-справедливо заплащане. На държавите-членки бяха дадени три години вместо обичайните две, за да въведат тази директива в националното си законодателство. Въпреки това, само четири страни членки досега са изпълнили това ключово за бъдещето на трудовия пазар в ЕС решение.

Анализ на Европейския синдикален институт (ЕСИ) показва едно – бездействието означава, че жените, които упражняват правото си на труд – ще продължат да губят милиарди евро годишно:

  • Средностатистическата жена, работеща в ЕС, ще продължава да получава с 3,800 евро по-малко годишно от мъжете, ако настоящата разлика в заплащането между половете от 11% се запази;
  • Това означава, че 92,5 млн. жени, работещи в ЕС, колективно губят повече от 358 млрд. евро годишно;
  • Средностатистическата жена, работеща в ЕС, ще бъде с 672 евро по-бедна годишно в сравнение с 10%-но намаляване на разликата в заплащането между половете, в резултат на прозрачността на заплащането;
  • Това означава, че 43-те млн. жени, работещи в компании, обхванати от Директивата за прозрачност на заплащането, колективно ще губят 28 млрд. евро годишно в сравнение с това 10%-но намаляване.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) заявява, че данните показват защо държавите-членки най-накрая трябва да проявят спешност, като включат Директивата за прозрачност на заплащането в националното си законодателство. Европейската комисия трябва да предприеме действия за нарушение срещу тези, които продължават да забавят въвеждането на това ключово решение.

Според ръководството на ЕКП,  това е напълно неприемливо, когато от десетилетия жените страдат от тези условия. Времето на онази „култура на секретност“, която е позволявала на компаниите, доминирани от мъже да осъществяват именно такъв тип дискриминация –  е изтекла. Това е икономическа вреда, нанесена на милиони работещи жени и е посегателство срещу върховенството на закона. Всяко правителство, което продължава да избягва правната си отговорност да приложи тази директива, може да очаква да бъде изправено пред съд. Не бива да забравяме, че равното заплащане е залегнало още в договорите при изграждането на ЕС от 1957 г. и всичко друго е погазване на законите. Цената на мерките за прозрачност на заплащането е малка за компаниите, но този анализ показва, че бездействието на националните правителства ще струва на работещите жени милиарди в загубени заплати. Европейската конфедерация на профсъюзите открито заявява, че ще застане на страната на трудещите се жени, за да защити правото им на равно заплащане.