Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ категорично заклеймява престъплението, извършено от бъдещите „граждани“ в ученическа възраст от Пловдив и региона. Това е поредната трагична постъпка, която потвърждава диагнозата за липса на възпитание, за която говорим от поне две десетилетия. Отнемането на човешки живот е най-тежкото престъпление и обществото с основание е изключително чувствително към него. Но има и много други нарушения на морала, закона и благоприличието и нито една религия или правосъдна система в света не определя тези отклонения като малки или допустими. Защото всяко тежко деяние е предшествано от множество други прояви, за които всекидневно си затваряме очите. Тази трагедия е индикатор за провала не на образованието, а на държавата да изгражда граждани, които познават и спазват правилата и носят отговорност за своите действия.

Примерите за агресия и насилие са безброй. За всеки критично мислещ човек е очевидно, че това се случва пред бездействащия поглед на държавните институции, които демонстрират апатия и малодушие към войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование. Отрицателните последствия от този, поощряван от МОН, РУО и общинските институции, флирт с родителските активи са повече от очевидни.

Подобни трагични събития са повод ние, учителите, да заявим категорично:

• Не на либералния подход в българското образование!
• Не на потъпкването на правилата и дисциплината в семейството и училището!
• Не на политизирането на нашите деца и лишаването им от истинско образование, защото образование без възпитание е либерална лъжа!
• Не на превръщането на българския учител в заложник на политици и бюрократи!

Последният училищен закон – Законът за предучилищното и училищното образование – е лобистки закон, в който доминират интересите на онази част от обществото, която не приема правилата, задълженията, трудолюбието и отговорността! Този закон създаде множество празни политики, за които предварително се знаеше, че трудно ще заработят в българските условия, но които лесно поставиха българската просвета в командно-административен режим. И вече 10 години ние се „наслаждаваме“ на политика за подкрепа, която на практика толерира агресията и липсата на правила и наказва добрите и възпитани деца; на политика за публичност, която поставя обществения съвет в ролята на диригент и модератор на процеси, които са извън неговата компетентност. Най-важното „постижение“ на закона е, че постави българския учител в нова роля: да доказва на хартия своята работа, да бъде еднакво виновен пред институции, администрации, родители и техните либерални организации. А времето за истинската му мисия – да бъде учител на деца и ученици – му беше отнето. Време е да признаем истината! Ако искаме утре да видим нещо различно от агресия, жестокост, лицемерие и смърт, трябва да започнем промяната днес!

Синдикат „Образование“ отдавна предупреждава за неблагоприятните последствия от либералния подход в образованието. Добре известни на обществото са нашите призиви за институционално партньорство с българското училище, за ограничаване на намесата на родителите в професионалната работа на учителите и директорите, за въвеждане на стандарт за поведение на учениците и за засилване на дисциплината в училище, включително чрез въвеждане на оценка, която да я измерва. Нека припомним: много български ученици системно закъсняват, отсъстват, пушат в училищния двор, демонстрират грубо отношение към ученици, учители и директори, нарушават училищния правилник, упражняват вербална и физическа агресия и не спазват забраната за използване на телефони.

Синдикат „Образование“ многократно е предлагал и продължава да предлага за системата на средното образование:

1. Безусловно спазване на училищния правилник, регламентирано чрез задължителен договор, който всеки родител подписва с образователната институция.
2. Опростяване на процедурата за налагане на санкции. Административният подход трябва да бъде променен и да се преосмисли възможността за обжалване, когато тя обезсмисля възпитателния ефект на санкцията.
3. Въвеждане на оценка за дисциплина на българските ученици със стимули за добро възпитание.
4. Забрана на нерегламентираната комуникация между родител и учител в учебно време.
5. Реално прилагане на забраната за телефони в училище.
6. Ограничаване на използването на социалните мрежи от ученици.
7. Прекратяване на политическия и административен натиск от страна на институциите при жалба от родител срещу учител, директор или образователна институция.
8. Въвеждане на административни, финансови санкции и доброволчески труд за родители, чиито деца системно не спазват училищния правилник.
9. Въвеждане на временно отстраняване от час или от учебни занятия за един ден или няколко дена при груба агресия. Това да бъде последно предупреждение преди налагане на санкцията „преместване в друго училище“.
10. При преместване в друга образователна институция отговорността за изпълнение на процедурата да бъде изцяло на родителя.

Синдикат „Образование“ заявява категорично: вече нямаме време за чакане!

Необходими са ефективни мерки не само в общата нормативна рамка за противодействие на агресията, в действията на българските институции, както и в мисленето на цялото ни общество. Личният псевдокомфорт на политиците не може да бъде разменян срещу бъдещето на нашите деца. Дошло е времето за решителни стъпки и за противопоставяне на всеки външен натиск, който е за сметка на българското учителство и най-вече на възпитанието, образованието и подготовката за живота на българските ученици – както в класната стая, така и извън нея. Времето за дебати изтече. Време е за правила, отговорност и възпитание!