ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА
ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Конфедерацията на труда „Подкрепа“ предоставя следното становище в подкрепа на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД /.
С предложеният проект на ЗИД на ЗЗД се предлага транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/970 на ЕП и на Съвета от 10 май 2023 г. за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане в българското законодателство.
Директива 2023/970 като част от правото на Европейския съюз е надграждаща директива по отношение на принципа за равно заплащане, прокламиран в чл.157 от Договора за функциониране на ЕС и задължаващ всяка държава членка да „осигури прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност“. Водеща цел според установеното е равнопоставеност по отношение на заплащането и утвърждаване на принципа за равно заплащане, намиращ се в основата на равното третиране на всички работещи мъже и жени.
Правната природа на директивата е антидискриминационна, поради което Конфедерация на труда „Подкрепа“ смята и подкрепя факта, че Закона за защита от дискриминация следва да бъде основен нормативен акт за транспонирането, защото е „специализираният нормативен акт за защита срещу дискриминация, включително в трудовите отношения. Законът вече съдържа разпоредби относно равното заплащане по признак пол, поради което допълненията ще се впишат органично в съществуващата уредба“. / Становище на Българската асоциация по трудово право /
Съгласни сме, че в обхвата на директивата попадат работодатели от публичния и частния сектор, всички работещи по трудово и служебно правоотношение, такива във въоръжените сили, полицията, по Закона за съдебната власт и др. В обхвата ще бъдат и лицата, които кандидатстват за работа. Подкрепяме предложението установяващо, че още преди назначаване, кандидатите ще имат право на информация, отнасяща се до диапазона на заплащане и че се въвежда забрана за работодателите да задават въпроси, свързани със заплащането при предишни работодатели.
Във връзка с принципа за равно заплащане се въвеждат конкретни задължения за държавата, изискващи да се предприемат мерки, гарантиращи, че работодателите имат „структури на заплащане“, осигуряващи заплащане за равен труд или труд с еднаква стойност, както и критерии, които са обективни, неутрални по пол, договорени с представителите на работниците и относими към конкретна работа или длъжност. Подкрепяме, че критериите следва да съдържат сложността, тежестта и отговорността на труда, и усилията на труд при изпълнението на определени трудови задачи, присъщи за конкретната работа или длъжност, в съответствие с приети стандарти за количеството и качеството на труда и времетраенето на извършената работа.
Съществено е да се отбележи, че проектът съдържа разпоредби, свързани с прозрачност в заплащането и установяване на задължения на работодателите за осигуряване на лесен достъп до информация, свързана с критерии, отнасящи се до определяне на възнаграждението, нивата на заплащане и такива, свързани с увеличение на заплащането. Социално оправдано е, че работниците ще разполагат с право да поискат и да получат информация в определен срок за средните нива на заплащане с разбивка по пол за категорията работници, полагащи равен труд или труд с равна стойност. За работодателите е предвидено насрещното задължение за предоставяне на информацията, както и за допълнителни разяснения при неточна и непълна такава. Установено е и задължение за всяка календарна година, в срок до 31 януари, работодателите да уведомяват работниците и служителите за правото им на информация, както и реда за упражняването му.
Предмет на транспониране в националното ни законодателство са и норми против различни форми, с които работодателите създават забрани спрямо работещите за споделяне на информация, свързана с размерите на възнагражденията. Предлагаме измененията в чл.22, ал.2 и ал.3 , касаещи конфиденциалността да не обхващат само индивидуален и/или колективен трудов договор, а да се разпростират и по отношение на всякакви други актове на работодателя.
Особен акцент са предложените обвързващи мерки свързани с прозрачността при заплащането, като по този начин се утвърждава принципа за равното заплащане чрез повишена прозрачност. Задължителното докладване, съвместно със синдикалните организации в предприятието, според нас би допринесло за намаляване на разликите в заплащането на жените и мъжете. Подобна роля би имало и предоставянето на обобщение на резултатите от оценката за въздействие на директивата, както и съвместната оценка и коригиращите мерки, в случаи на необосновани различия на заплащането за равен труд или труд с равна стойност. Относно съвместната оценка на заплащането в чл.14в, ал.1 предлагаме да бъде направено изменение като бъдат разменени местата на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от Кодекса на труда с тези на синдикалните организации, като нормата придобива следния вид: „Чл. 14в (1) Работодателят по чл. 14б, ал. 1, след консултация със синдикалните организации и/или с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда в предприятието, изготвя съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато:“ Смятаме, че употребеният в чл.10, т.1 от Директивата израз „представители на работниците“ следва да се разбира като представители на синдикалните организации, социални партньори и да бъдат посочени приоритетно като участващи в тази съвместна мярка, а представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от Кодекса на труда следва да се включат там където директивата императивно предвижда.
Относно компетентния администратевен орган за наблюдение и подкрепа за прилагането на принципа за равно заплащане в съответствие с чл.29 от директивата, подкрепяме предложението това да бъде Комисията за защита от дискриминация, тъй като тя е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Тя осъществява контрол по прилагането и спазването закони, уреждащи равенство в третирането, по всички защитени признаци, включително по пол и възнаграждение.
Към настоящия момент обаче има необходимост от укрепване на капацитета и, поради което Конфедерация на труда „Подкрепа“ настоява да бъдат отпуснати бюджетни средства за изпълнение на вменените и нови функции, отнасящи се до системно наблюдение на равнопоставеността при заплащането, до събиране и публикуване на структурирани данни за разликата в заплащането, до повишаване на осведомеността, разработване на аналитични инструменти за оценка на неравенствата и други. Настояваме да бъдат изградени териториални поделения на комисията, обезпечени административно, експертно и технически за изпълнение на задълженията им свързани с прилагането на принципа на равно заплащане.
Принципно значение по отношение на транспонирането на Директива 2023/ 970 има чл.13, който задължава държавата да вземе всички мерки за да гарантира ефективното участие на социалните партньори чрез обсъждане на правата и задълженията, предвидени в директивата. Подходящи мерки трябва да се вземат и по по отношение поощряване на упражняване на правото на колективно договаряне по отношение на мерките за преодоляване на дискриминацията при заплащането.
Конфедерация на труда „Подкрепа“ изразява съгласие и с предложените в преходните и заключителни разпоредби промени в Кодекса на труда, с които се разширява обхвата на информацията, която работодателите са длъжни да предоставят на представителите на работниците и служителите с такава, касаеща средните нива на заплатите в предприятието по длъжностни нива и за правилата и процедурите за определяне и изменяне на основните работни заплати и на допълнителните трудови възнаграждения, като може да се изисква поверителност. За синдикалните представители ще бъде от съществена важност достъпа до подобна информация не само в процеса по преговорите между страните за сключване на колективния трудов договор, но и при формулиране на самите клаузи на договора, с цел осигуряване на прозрачност в заплащането и затвърждаване на принципа на равно заплащане за еднакъв труд на мъжете и жените. Включването на подобни норми в колективните трудови договори би допринесло и за намаляване на разликата в заплащането между половете в отделни отрасли и на отделни длъжности. Подобен ефект би имало и задължението на работодателите по чл128а, ал.2 и ал.3 / нови /, защото при констатиране на разлика в средното ниво на заплащане работниците и служителите разполагат с възможност да сезират Комисията за защита от дискриминация и да се приложат всички налични средства за правна защита. Още веднъж изразяваме подкрепа и по отношение предлаганата аналогична норма в Кодекса на труда за забрана на конфиденциалността относно размера на трудовото възнаграждение. Намираме, че по този начин категорично ще бъде преустановена дългогодишната лоша практика за ограничения относно споделяне на заплащането.