ДО

Г-Н КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Г-Н ВЕНКО САБРУТЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

СТАНОВИЩЕ

На Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. от м.юни 2026 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САБРУТЕВ,

КТ „Подкрепа“ с тревога обръща внимание, че за поредна година провежданата политика чрез бюджета на ДОО се отклонява съзнателно от принципа права-принос, не създава условия и не подпомага преодоляването на демографската криза, борбата срещу бедността и социалното изключване.

Според данни на НСИ за 2024 г. хората в риск от бедност и социално изключване отново са пенсионерите и децата. Хората на възраст 65 и повече години в риск от бедност и социално изключване са 24,6% след социални трансфери (79.6% преди социални трансфери). Децата в риск от бедност от 0 до 17 година са 27% след социални трансфери (40,4% преди социални трансфери – https://www.nsi.bg/statistical-data/146/472). Липсата на наченки на политики за намаляване на бедността, социалното изключване и демографската катастрофа е човешки неприемливо да се оправдава с недостига на време или дефицити в бюджет, тъй като това е осигурителна система, тя е солидарна и като такава е задължение на цялото общество да има принос, особено тези, които от години са легално изключени.

Осигурителната система трупа дефицити след 2001 г. (дефицит около 0,25 млрд. евро) и то след като високодоходните групи бяха освободени от заплащане на осигуровки над определен праг. Дефицитите няма да намалеят с така продължаваща политика, те ще растат с около 0,25 млрд. евро на година, като за 2026 г. трансферът/дефицитът ще е 6,5 млрд. евро.

Декларираните промени в проекта на бюджет на ДОО отново не задължават и изключват от участие в осигурителната система високодоходните групи, въпреки че същата работи на солидарен принцип и отново се прехвърля допълнителна тежест върху ниските и средните доходи.

Препоръка към Доклада на Европейската комисия от 2026  г. за България също насочва вниманието към осигурителната система – „Дефицитът на пенсионната система на страната се финансира чрез държавни трансфери. (стр.6) В продължение на много години системата има структурен дефицит, който натоварва бюджета и може да измести по-продуктивни разходи, благоприятни за растежа. Застаряването на населението добавя допълнителен натиск върху финансирането на пенсионната система.“

Заложеният минимален осигурителен доход, след като се повдигна остро въпросyt, бе актуализиран на нивото на изчислената минимална работна заплата за 2026 г. – 620,20 евро, съгласно чл.244, ал. 2 от Кодекса на труда.

Замразяват се съществени плащания (осигурителни обезщетения), без да се вземе предвид осигурителния принос, натрупаната инфлация за периода и необходимостта от изпреварващо повишаване на обезщетенията за най-високо рисковите групи от обществото и липсата на грижа за справяне с демографската криза, както и личния принос – увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход, увеличението на максималния осигурителен доход. Проектът предвижда увеличение на осигурителните задължения, но не и на изплащаните обезщетения.

Предложенияt проект и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (приложение 2, стр.184-190) предлагат да се замразят обезщетения без оглед на приноса – запазване размера на обезщетението за отглеждане на дете до две годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 398,81 евро.; запазване размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице  – 276,10 евро.; запазване минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 9,21 евро, както и максималния дневен размер – 54,78 евро.

Подкрепяме принципно предложението от 1 август 2026 г. да има нов размер на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2300 евро, като настояваме максималният осигурителен доход да е определен съгласно §6 от КСО или да се вдигне на две стъпки до достигане на размера, съгласно §6 от КСО. Солидарно и правилно би било да се премахне тавана на осигурителния доход . Предложеният размер на максималния осигурителен доход е едва 3,7 пъти минималния. Години наред маржът между минималния и максималния осигурителен доход намаляват, което прехвърля все повече тежест върху ниските доходи и облагодетелства високите. Тази политика е в основата на дефицита в ДОО и на нарастващите подоходни неравенства, като изключва богатите от солидарната осигурителна система. Припомняме, че солидарната система изисква да се заплащат осигурителни вноски без таван на доходите.

Подкрепяме принципно предложението от 1 август 2026 г. да има нов нови размери на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и длъжности.

Средномесечният осигурителен доход март 2026 (1 024,31 евро) към март 2025 година (908,75 евро) е нараснал с 12,7%, а средната работна заплата за същия период с 12,9%. Средномесечният осигурителен доход за месец декември 2024 г. е 1768,47 лв., а средномесечният осигурителен доход за периода от 1.01.2024 г. до 31.12.2024 г. е 1655,50 лв. Номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за 2024 г. спрямо 2023 г. е 14,5%,, при средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени/средногодишна инфлация 2,6% за 2024 г. Въпреки статистическите данни, налице е резистентност на управлението за адекватна промяна на основните параметри на системата.

Определеният нов размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО – 347,51 евро от 1 юли 2026 г. е по-нисък от определената линия на бедност за 2026 година – 390,63 евро. На практика хората с пенсии под линията на бедност (около половината от пенсионерите в страната) ще се наложи да посещават регионалните центрове на Агенцията за социално подпомагане (АСП), за да могат да получат социални помощи. Ако грижата за хората в риск от бедност и социално изключване не е само на думи, то мъдрото решение е минималната пенсия за стаж и възраст да е поне равна на линията на бедност, която се актуализира с 13,5%, за разлика от минималната пенсия, която ще бъде вдигната с 7,8% от 1 юли.

Не на последно място формулите, по които се определят размерите на отпуснатите пенсии не кореспондират с реалностите нито като принос, нито като цена на парите във времето. Очакваме да се обсъди и приеме пътна карта, свързана с осигурителните системи, което да ги направи по-справедливи.

КТ „Подкрепа“ е категорично несъгласна да продължава да се руши основен принцип в осигурителната система „принос – полза“, като се предлага увеличение на приноса и замразяване на ползите за осигурените лица.

Налице е ясно намерение за неадекватното компенсиране на възнагражденията на работещите в НОИ, заложено в проекта и прогнозата. Предложението да се увеличат разходите за персонал с малко под 3% спрямо предходната година всъщност ще компенсира намерението служителите да заплащат лични осигурителни вноски, но не е достатъчно да компенсира инфлацията за периода и спада в реалната покупателна способност.

За увеличение на възнагражденията в системата на НОИ в предишния проект за 2026 г. бяха заложени 6,9% ръст, което още тогава беше абсолютно недостатъчно на фона на нарастването на цените на основни стоки и услуги.

КТ „Подкрепа настоява за адекватно увеличение от 17% ръст на разходите за персонал за 2026, за да се компенсира ниското увеличение за тази година, натрупаната за 2025 година инфлация и прогнозната инфлация за 2026 г., включително и заплащането на лични осигурителни вноски. Допълнителното увеличение на разходите за персонал представлява 0,08% от проектобюджета на ДОО или 12,6 млн.евро. В предложения проект разходите за персонал и издръжката представляват 0,6% от бюджета, което е значително по-ниско в сравнение с частните пенсионни фондове (около 10%). При така заложените ниски разходи за управление, контрол и осъществяване на дейността не може да се очаква повишаване на ефективността и качеството на работа на НОИ. Приемливото равнище за осигурителната система е около 1,0%, като така ще се гарантира постигане на целите и ефективност на дейностите.

В Доклада на европейската комисия е направена и следната препоръка – „Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;“

Налице е и текст в Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., съгласно който едностранно се спира актуализирането на възнагражденията, включително и изпълнението на подписаните Колективни трудови договори (КТД) с работодателите (държавата), което е ясен сигнал, че държава директно от позиция на силата нарушава законите в страната, без да е постигнала съгласие за тяхното изменение.

Категорично препоръчваме да не се предприемат действия за замразяван на заплатите, както и едностранно спиране на действието на подписани КТД, в разрез с правото и договорената цел за постигане на покритие от 30% от работещите в рамките на няколко години.

КТД може да се изменя и допълва по ред и условия, които важат за всяка от страните. Няма изключение за Държавата, като страна по договор, да денонсира, спира или изменя вече договорено. Притеснително е посланието, което се отправя с подобно поведение към обществото и как то кореспондира с изявленията за възстановяване на върховенството на закона?

(В  т. 2.1. Политика по доходите от Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (стр. 8):

„Не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор.“

Стр. 11 – Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г.:

• За 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31.12.2025 г. в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В тази връзка не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ – длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор (ако се приложат механизмите, ефектът е допълнителни разходи в индикативен размер от 564,7 млн. евро за 2026 г.);

КТ „Подкрепа“ принципно подкрепя увеличението на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за периода от 1 август 2026 година (Приложение № 1А към чл. 9, т. 2), въпреки че предложеното се нуждае от детайлно разглеждане, оценяване според реалностите и мотивирано изменение особено за високодоходните осигурителни групи. Необходим е по-агресивен подход за справяне с недекларирането на реалния осигурителен доход и неспазването на трудовото законодателство, което води до преки щети за работещите и бюджета.

Подкрепя по принцип предложението държавните служители да имат лични осигурителни вноски, при условие че нетния доход е не само компенсиран, но и актуализиран съобразно реалния спад в покупателната способност.

Уважаеми г-н Проданов,

Уважаеми г-н Сабрутев,

КТ „Подкрепа“ настоява за спешно изготвяне на нова пътна карта за осигурителната система, базирана на анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до все по-висок дефицит, базиране на принципа на солидарност, разходо-покривност и най-вече на принципа принос-полза. Освобождаването на високодоходните групи от солидарността в осигурителните системи е основната причина за състоянието на осигурителната система, несправедливите размери на обезщетенията и до демотивиране на осигурените лица. В същото време замразените обезщетения за отглеждане на дете в условията на демографска катастрофа създават финансови бариери и условия за влошаване на качеството на живот майките и децата.

КТ „Подкрепа“ настоява за справедлива осигурителна система в полза на хората:

• настоява за допълнително увеличение от 17% ръст на разходите за персонал за 2026 (12,6 млн. евро), спрямо проекта, за да се компенсира спада в нетния разполагаем доход при заплащане на лични осигурителни вноски и спада на покупателната способност (инфлация), за да се гарантира качеството и ефективността на работа в осигурителната система.
• По-агресивно увеличение на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за периода от 1 август 2026 година (Приложение № 1А към чл. 9, т. 2).
• Максималният осигурителен доход да е изчислен, съгласно §6 от КСО или да се увеличи на две стъпки до достигане на размера, съгласно §6 от КСО. Правилно би било да се актуализира поне с ръста на средния осигурителен доход.
• Спазване на принципа „принос-полза“ – всички плащания за настъпили осигурителни рискове да се актуализират с поне 12,5%, съответстващо на ръста на средния осигурителен доход;
• Всички осигурителни обезщетенията, особено при раждане и отглеждане на дете да се актуализират адекватно, като се отчита и общия осигурителен принос на родителите.
• Минималната пенсия за стаж и възраст да е поне равна на линията на бедност 390,63 евро;
• Минималната пенсия да се актуализира с ръста на линията на бедност, за да се гарантира минималното жизнено оцеляване на хората, а не по „швейцарското правило“;