ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

В предложения ни за обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, КТ „Подкрепа“ изразява следното

СТАНОВИЩЕ

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Несигурната политическа и икономическа обстановка във вътрешен и външен план, съвпадащо като период и с преминаването от лев към евро и най-вече достатъчно напрегнатата социална среда, създават допълнителни непланирани рискове, които трябва да се управляват, отчитайки всеки един от тях в частност и като съвкупност.

Подходящи условия за предлагане и обсъждане на значими законодателни промени, засягащи пенсионната система, са наличието на обществено приета Пътна карта за пенсионноосигурителната система, както и устойчива и прогнозируема политическа, икономическа и социална среда. В случай че дори един от тези компоненти е извън приетите за нормални параметри, е много вероятно да се стигне до ситуация, в която дори добрите идеи да бъдат отхвърлени от обществото и да се създадат условия за ескалация на социалното напрежение.

Ключов проблем е, че масовият работещ няма яснота за пенсионната система и дори не знае какво се случва с неговите вноски и начина, по който се управляват. Интересът към темата се засилва година-две преди настъпване на пенсионна възраст. Наред с това е налице огромно недоверие в институциите и партиите.

Политическата отговорност за това решение днес не може да бъде поета, поради продължаващата от няколко години политическа неразбория. Сивият и черният сектор също са от съществено значение за нормалното функциониране на системата, а те се влияят и от личното отношение на работещия към неговото бъдеще.

Всички тези фактори представляват  непренебрежими причини решението за промяна да бъде взето по мъдър, мотивиран и обществено подкрепен начин.

Общественото обсъждане на предложения законопроект, на нормативно регламентираната електронна страница, е законово правилно, но фактически е само формален акт от гледна точка на хората. Необходими са допълнителни усилия и разяснителна кампания, едва след като има изготвен проект на Пътна карта за пенсионната система, за да се постигне максимална обществена подкрепа.

Законът следва кратко и разбираемо да регламентира правата и задълженията на осигурените лица и на пенсионните фондове.

Основните въпроси, от гледна точка на осигуреното лице, особено от задължителното осигуряване са:

• Как се гарантира, че частните фондове ще могат да осигурят адекватна пожизнена пенсия?
• Какво се случва при срив на пазарите, водещи до влошаване на инвестиционните портфейли на дружествата?
• Как се гарантира нетна минимална доходност на задължително предоставените за управление пари на частните фондове?
• Каква е финансовата адекватност на отпуснатата пожизнена пенсия от частните фондове, спрямо същата, изплащана от ДОО – минимална и максимална пенсия?
• Как се актуализира отпуснатата пожизнена пенсия при годишна инфлация от над 10%?
• Какво се случва с обезценяването на личните партиди преди пенсиониране при годишна инфлация над 10%? Каква е защитата, гарантираща минимално обезценяване?
• При икономическа несигурност колко осигурени лица ще се прехвърлят в ДОО и как това ще се отрази на финансовото състояние на частните фондове? Каква е критичната маса?
• Как и по-какъв начин се определят месечните плащания след настъпване на осигурителното събитие?
• И още много други въпроси.

 ІІ. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Такси и удръжки

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложените изменения в чл. 201 от КСО, свързани със задължителните такси в полза на пенсионноосигурителните дружества за осъществяване на тяхната дейност и управление на пенсионните фондове. Законопроектът предвижда запазване на два вида събирани такси – от една страна – удръжка от всяка осигурителна вноска, а от друга – инвестиционна такса за управление, предложена в двукомпонентен вариант.

Удръжките и таксите, събирани от пенсионните дружества, са трън в очите на хората и в определени ситуации водят и до намаляване на сумите по индивидуалните партиди, като например при влошена икономическа среда или в периоди, когато в партидата на дадено лице не постъпват осигурителни вноски, какъвто е случаят при отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Дори и с предвиденото в законопроекта намаление, таксите и удръжките остават все още на много високо ниво, което води до ощетяване на осигурените лица и създаване на предпоставки за натрупване на прекомерни печалби в пенсионноосигурителните дружества за сметка на партидите на осигурените лица.

КТ „Подкрепа“ счита, че наличието на два вида такси –  удръжка върху осигурителната вноска и инвестиционна такса върху нетните активи, представлява форма на двойно таксуване. Поради това категорично смятаме, че следва да се предложи промяна в законодателството, с която да се премахне задължителната удръжка от осигурителната вноска. Срещу тази удръжка пенсионноосигурителните дружествата не предоставят никаква услуга, доколкото събирането на вноските се администрира от НАП. Ако се следва стандартната логика, би трябвало тези средства от удръжките да постъпват в този, който осъществява услугата – НАП. В много от сравняваните държави от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни системи, подобна такса изобщо не съществува или е премахната в последните години, какъвто е примерът с Румъния и Хърватия.

По отношение на инвестиционната такса липсва информация как точно е определен двукомпонентният размер на таксите за десетгодишен период и защо точно в този размер. Липсва финансов анализ, както за осигуреното лице така и за пенсионния фонд.

Дали трябва да има таван на разходите за управление? Особено, когато става въпрос за задължителното пенсионно осигуряване. Житейски доказан факт е, че когато липсват регулации печалбите стават водещи за сметка на хората.

2. Въвеждане на многофондова система

Законопроектът за изменение и допълнение на КСО предвижда въвеждането на т.нар. мултифондов модел в Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, чрез подфондове с различен рисков профил, съобразени с жизнения цикъл на осигурените лица, съответно динамичен, балансиран и консервативен подфонд. По този начин законът дава възможност осигуреното лице да избира освен в кой универсален пенсионен фонд да се осигурява, но също така и подфонда с инвестиционния профил, който те намират за най-близък до техните нагласи за поемане на риск. В случай че не бъде направен избор в определен срок се предвижда служебно разпределение на осигуреното лице в подфонд спрямо възрастта на осигуреното лице, както следва:

• в динамичен подфонд (високорисков)– до навършване на 50 години;
• в балансиран подфонд (умеренорисков)– от навършване на 50 години до 3 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
• в консервативен подфонд – задължително участват лица, на които остават 3 или по-малко години до навършване на възрастта по чл. 68 ал. 1 от КСО.

Към предложените изменения липсва предоставена финансова обосновка и финансова прогноза за минимум 10-годишен период за ефекта от промените от гледна точка на осигуреното лице и на пенсионния фонд. Не става ясно как са определени границите на възрастта за автоматично разпределение на осигурените лица, защо като граница под която лицата автоматично се разпределят във високорисков фонд е 50-годишна възраст, а не 45 години, например?

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложеното автоматично разпределение на осигурените лица в рискови подфондове според възрастта. Настояваме лицата да бъдат автоматично разпределяни в най-нискорисковия подфонд – консервативния, като преминаване към по-високорисков подфонд да се допуска единствено след тяхно изрично писмено заявление и информирано решение.

От друга страна смятаме, че липсва достатъчна информираност на лицата, които следва да направят своя избор за осигуряване в универсален пенсионен фонд. Данните показват, че към настоящия момент около 80% от лицата се разпределят служебно. Разчита се на това, че осигурените ще се запознаят сами с нормативната уредба и ще упражнят правото си на избор в предвидените срокове. На практика обаче, при подписване на първи трудов договор и възникване на задължение за задължително осигуряване в УПФ, лицата не са запознати с тези изисквания. Масово хората не знаят, че трябва да направят избор на фонд, а още по-малко са информирани за процедурите и сроковете за това.

Предлагаме да се смени моделът, като лицата да са автоматично разпределени към Държавното обществено осигуряване и разпределението им към УПФ да става с тяхно изрично писмено заявление (съгласие).

В законопроекта са предвидени задължения към пенсионноосигурителните дружества да публикуват информация, да анкетират лицата с оглед определяне на рисковия им профил и консултиране за избор на подфонд. Въпреки това, липсват мерки за предоставяне на информация при възникване на задължение за осигуряване относно началните стъпки и процедури, които лицето трябва да следва.

Необходимо е лицата да се уведомят на ясен, прост и недвусмислен език, разбираем за тях, относно видовете фондове, които могат да изберат, техните основни характеристики, правата на осигуреното лице и информация за това къде може да се получи по-подробна информация за всеки вид пенсионен фонд и пенсионно дружество.

От друга страна следва да се вземат мерки за придобиване на базова финансова грамотност сред осигурените лица, за да могат да разбират различните варианти на инвестиране на техните средства, да направят информиран избор и да поемат съответния инвестиционен риск. По този начин би се намалил процентът на лицата, които се разпределят служебно в пенсионните фондове, а за в бъдеще и в съответните подфондове с различен рисков профил.

3. Доходност

За осигурените лица е от съществено значение да разполагат с информация както за номиналното нарастване на внесените от тях средства, така и за влиянието на натрупаната инфлация за периода. Това предполага предоставяне на данни за брутната сума на направените до момента осигурителни вноски (преди начисляването и удържането на такси), за текущото салдо по индивидуалната партида, както и за размера на реалната доходност. Реалната доходност следва да бъде изчислявана на база брутните вноски и да отразява влиянието на инфлацията върху натрупаните средства на осигуреното лице. Поради тази причина считаме, че пенсионноосигурителните дружества следва да публикуват и обявяват постигната реална доходност. Наред с годишните извлечения за състоянието на индивидуалната партида, те следва да предоставят на осигурените лица и информация за реалната доходност, изчислена на база брутните вноски и коригирана с акумулираната за периода на осигуряване инфлация.

Като обобщение могат да бъдат направени следните констатации и да бъдат поставени редица въпроси по отношение на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на които не бе получен еднозначен отговор:

1. Към предложения законопроект липсва финансова обосновка както от гледна точка на осигуреното лице, така и от гледна точка на пенсионния фонд.
2. Липсва дългосрочна прогноза за поне десетгодишен период по отношение на:
   • осигурителна основа и вноска;
   • такси и ефект;
   • доходност;
   • ефект върху осигуреното лице и ефект върху съответния пенсионен фонд, както и за всеки от подфондовете.
3. Липсва оценка за критична точка за нормално функциониране на системата и оценка на риска по отношение на стабилност, доходност, размер и осъвременяване на пенсията, гаранционни механизми и праг, след който може да настъпи срив и системата да се нуждае от държавна помощ.
4. Предлага се задължително автоматично разпределяне на осигуреното лице в съответен рисков фонд според възрастта. Считаме, че лицата следва да бъдат разпределени автоматично в най-нискорисковия фонд, като преминаване към по-високорисков подфонд да се допуска единствено след тяхно изрично заявление и информирано решение.
5. Не е ясно как и защо е определена възрастта от 50 години като граница, под която лицата автоматично се разпределят във високорисков фонд, а не 45 години, например.
6. Липсва задължение за информиране на осигуреното лице за задължението за осигуряване в частен пенсионен фонд, за да се направи информиран избор, както и процедурата за избор при подписване на трудов договор или при данъчна регистрация на лицето:
   • Достъп до страница с информация за частния пенсионен фонд – доходност, такси, условия и др.
   • Ясно разписана и публична процедура по избор и при промяна.
   • Възможност за пряка телефонна линия за допълнителна информация.
   • Калкулатор за осигуреното лице по подфондове, на база доходността на съответния пенсионен фонд, както и съответните удръжки и такси, и резултат – нетен доход в личната партида.
   • Информация, касаеща репутацията на частното пенсионно дружество – наложени санкции, лоши практики и др. подобни.
7. Как и защо е определена точна една година, след която осигуреното лице да има право да се премества в друг пенсионен фонд? Какъв е риска за фонда?
8. Запазени са удръжките върху осигурителните вноски.
9. Не е ясно как е определен двукомпонентният размер на таксите за десетгодишен период и защо точно в този размер. Липсва финансов анализ, както за осигуреното лице, така и за пенсионния фонд.
10. Премахва се гарантираната минимална доходност, при равни други условия, с други показатели, определяни и изчислявани от КФН (кои са тези други показатели и защо?), което създава риск от загуба на авторитет. Законово трябва да се гарантира минималната доходност при всеки един от подфондовете или да се приеме минимална доходност за най-нискорисковия фонд.
    • Същото се отнася и за резервите за гарантиране на минималната доходност.
11. Отпада техническия лихвен процент, с какво се предлага да се замести, за да се гарантират правата на осигурените лица?
12. Променя се таблицата за продължителност на живота. Отново липсва анализ и оценка на ефекта.
13. Предвижда се осигурените лица да бъдат анкетирани по отношение на усещанията им за риск. Рискът се носи от пенсионния фонд и няма връзка с усещанията на осигуреното лице. Защо се предвижда анкета и какво е ползата от нея?
14. Управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества, в които постъпват вноски от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, работещи с обществен ресурс, следва да попадат в обхвата на Закона за противодействие на корупцията, като лица заемащи публични длъжности.
    • В чл.6, ал.1 да се създаде нова точка 53 – „53. Членовете на управителните и контролните органи на пенсионно осигурителните дружества, в които постъпват осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.“

Във връзка с гореизложените констатации и въпроси, за които няма еднозначен отговор, КТ „Подкрепа“ предлага предложеният законопроект да се върне на вносителя за изготвяне на детайлен финансов анализ и постигане на обществена подкрепа.

Предложеният законопроект касае тясно специализирана материя с масов ефект върху всеки работещ и пенсионер и чертае бъдещите осигурителни отношения, което налага предложенията да бъдат придружени с точни, детайлни и ясни финансови разчети, ефекти върху осигурените лица и техните права и задължения и да създаде прости и разбираеми правила за гражданите, за да насърчи спазването на осигурителното законодателство.

Предложеният проект по-скоро е насочен към защита интересите на пенсионните фондове, отколкото на осигурените лица и най-вече техните права. Липсата на финансов анализ създава лошото впечатление за нещо скрито и не води към подобряване авторитета на частните пенсионни фондове.

Приемането на изменения в КСО в частта допълнително пенсионно осигуряване (задължително и доброволно), което е част от цялата пенсионно осигурителна система, водещо до съществени промени в начина на управление на парите на работещите, удръжки и такси, управление на риска, минимална гарантирана доходност, пожизнени пенсии, автоматично разпределение на база възраст в различни подфондове, липсата на достатъчна култура и прехвърляне на отговорност от пенсионното дружество към осигуреното лице трябва да се гледа в контекста и в цялост с нереализираната пътна карта за пенсионно осигурителната система.