ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ д.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
В 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМИ ПРОФ. АНГЕЛОВ,

            Медицинска федерация „ПОДКРЕПА“ с притеснение следи текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2025 г. и рисковете, които потенциалният дефицит крие за здравната система, респ. за обезпечаване заплащането на труда на медицинските специалисти. В този смисъл, бихме подкрепили всяко действие, което осигурява по-качествен контрол, по-добро и по-ефективно разпределение на публичните средства за здравеопазване. Няма съмнение, че нормативният текст, който предизвика налагане на президентско вето върху приетия ЗИД ЗЗО е своеобразна мярка, насочена към промяна в планирането и администрирането на разходите, за да може да се редуцира очертаващият се недостиг на средства в бюджета на НЗОК. Разбираме тази потребност и опитите да се намерят решения за множеството системни проблеми, за които и ние през годините алармираме. Независимо от нашето разбиране, обаче, не бихме приели възстановяване лимитирането при заплащане на болничната дейност, доколкото поставянето на лимити и тяхното прилагане винаги е сочено от нашите членове като една от основните и обективни причини за проблеми при изплащане на възнагражденията и за свръхзадлъжнялост на лечебни заведения, която се отразява изключително негативно и върху работещите в тях медицински специалисти.

            Предвид променената и обърната логика на използваната юридическа конструкция, в сравнение с отменената разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО, не се ангажираме с коментар и тълкуване дали проблемните нови текстове са в противоречие с Решение №  6 от 2024 г. на КС по Конституционно дело № 15 от 2023 г. Нашето становище е, че следва да се разгледат и анализират внимателно последиците от окончателното приемане и влизане в сила на допълнението в ал. 7, както и на новата ал. 7а на чл. 59 от ЗЗО, именно с оглед на вероятността, тези промени да предизвикат натрупването на задължения за лечебните заведения, които добросъвестно и в съответствие, както с законовите, така и с моралните норми, биха предоставили в нужния обем и с нужното качество медицинска помощ на българските граждани, въпреки опасността да надвишат договорените конкретни обеми и стойности и да не получат съответното заплащане от НЗОК. Липсата на заплащане на медицинските дейности има пряко отражение върху възможността на потърпевшите лечебни задължения да заплатят положения труд за предоставянето на медицинската помощ.

С уважение,

РОСИЦА ПАЛЕШНИКОВА – Председател на МФ „Подкрепа“