МОТ прие споразумение, насочено към справянето с принудителния труд, обновяващо 84-годишната Конвенция за принудителен труд.

Принудителен труд често означава неизплатени заплати, дълги работни часове без почивни дни, конфискация на документи за самоличност, малка свобода на движение, измама, сплашване и физическо или сексуално насилие.

Новият легално обвързващ протокол бе одобрен с голямо мнозинство, със 177 от страните-членки, присъстващи на годишната международна Конференция на МОТ в Женева, гласуващи в подкрепа на протокола.

Единствено Тайланд, за който наскоро се появиха заглавия по света, в които се разобличи робството на борда на Тайландски риболовни кораби – гласуваха против споразумението.

Осем държави, включително Катар се въздържаха.

Споразумението конкретизира начини за превенция – формите за модерно робство, както и начини за защита и компенсация на жертвите.

Днес има 21 милиона души по цял свят, които работят в условия, експлоатиращи техния труд.

Според Ейдан МакКуаде от Anti-Slavery International „Приемането на конвенцията за принудителен труд довежда борбата с насилствения труд в 21 век, осъзнавайки, че предизвикателствата от съвременната глобална политическа икономика са много различни от тези през колониалната ера“.

Първоначалната Конвенция за принудителен труд е написана от МОТ през 1930 г., имайки за цел да попречи на правителствата от колониалната ера да злоупотребяват с работниците.

Според МОТ, днес повече от половината жертви на принудителен труд са жени и момичета, главно фокусирани в домакинката сфера и проституцията.

Мъже и момчета често са експлоатирани в земеделието, строителството и рудодобива.

Хората в капана на принудителния труд са предимно мигранти или други групи в неравностойно положение.

Скорошен доклад на МОТ установи, че принудителният труд генерира около US$150 млрд. годишно в нелегални приходи.

„Прекалено много държави и бизнеси са използвали липсата на национален и международен закон срещу принудителния труд като база, върху която да изградят конкурентно предимство“ казва МакКуайд.

„Това трябва да спре“.

„Новият протокол е жизнено важен в това отношение, утвърждавайки в международното законодателство принципите на минали и актуални кампании против робството: Няма сума която може да оправдае поробването на човешки същества и, че всички ние Правителства, бизнес, работещи и граждани имаме роля и отговорност да прекратим тази практика на робство“.

Координаторът на проекта „Принудителен труд и Трафик на хора“ каза: „Увеличаващите се доказателства за принудителен труд в световната икономика и почни единодушния вот за приемането на новото обвързващо споразумение е много силен политически сигнал за подновен ангажимент на международната общност към слагане край на принудителния труд“.

„Това ново споразумение ще промотира стратегии, насочени към синдикализирането на рискови групи, лицензирането и мониторинга на агенции за наемане, както и за отчетност“.

„Фокусът на държавните задължения сега е подобряване превенцията, защитата и достъпа до помощ на жертвите на принудителен труд“.

„Но, както с всяко друго международно споразумение, то ще бъде ефективно единствено, когато бъде прието и транспонирано в държавното законодателство и бъде практикувано във всички държави“.

„Само тогава новото споразумение може да изпълни своята амбиция за установяване на нов глобален стандарт: тотална забрана на принудителния труд“.

Цялостната картина

Споразумението ще има за цел да помогне на жертвите на трафик, проблем откриван във всяка държава по света.

Също така ще има за цел да помогне на мигрантите и ще се прицели в тези, които се облагодетелстват от злоупотребата с тях.

Но, както Шарън Бъроу, Генерален Секретар на МКП изтъкна: „Това е само една част от много по-голяма картина на зверска експлоатация“.

Новият протокол на МОТ трябва да поднови действия за прекратяването на принудителния труд, ще изобличаваме тези, които се облагодетелстват от робство и нашите съюзници ще ги накарат да отговарят за своите действия.

В Катар, изследване разкри, че голям брой мигранти, главно в строителната индустрия са принуждавани да работят против волята си. Работодателите задържат заплати и паспорти, като с това принуждават хората да стоят на работа.

Работниците трябва да се справят и с ниското заплащане, нехигиенични условия на живот и дълги часове принудителен труд в температури до 50C, без достъп до питейна вода.