Глобалният пакт за заетост бе приет на 19 юни 2009 г. от пленарното заседание на 98-та Международна Конференция на труда. В него между другото се казва, че:
„Глобалната икономическа криза и нейните последствия означават, че светът е изправен пред перспективата за продължително нарастване на безработицата, задълбочаваща се бедност и неравенство. Заетостта обикновено се възстановява няколко години след икономическото възстановяване. В някои държави обикновеното възстановяване до предишните нива на заетост няма да допринесе ефективно и в достатъчна степен за постигане на силна икономика и за осигуряване на достоен труд за мъжете и жените.“ и
„Социалният диалог е безценен механизъм за разработване на политики, съответстващи на националните приоритети. Освен това той е силна база за изграждане на ангажираност на работодатели и работници за съвместни действия с правителството, необходими за преодоляване на кризата и за устойчиво възстановяване. Успешно завършен, той дава увереност от постигнатите резултати.“