1. На своето заседание, преведено на 17 октомври 2012 г., Изпълнителният комитет на ЕКП изрази своето решително противопоставяне на мерките на строги ограничения, които доведоха до икономическа стагнация, на практика до рецесия в Европа, като същевременно непрекъснато рушаха основите на Европейския социален модел. Подобни мерки не спомогнаха за възстановяване на доверието, а единствено послужиха за задълбочаване на неравенствата и за увеличаване на социалните противоречия.

2. Финансовата консолидация оказа по-малко влияние от онова, което беше очаквано от различни институции, включително и от Европейската комисия и от МВФ. Всъщност, понастоящем от МВФ признават, че са допуснали сериозна грешка в преценката си на отражението на тези мерки на строги ограничения върху растежа. Подобна неправилна преценка обаче, оказа също и трудно измерими последици върху ежедневния живот на работещите и на гражданите, които ЕКП представлява, като подобна грешка неминуемо постави под съмнение фундаменталните основи на тези ограничителни мерки.

3. Ние наблюдаваме нарастващото противопоставяне на гражданите и на работещите от тези страни и потвърждаваме твърдата си подкрепа към нашите синдикални организации-членки, които се борят за достойни условия на живот и труд. Настоящото положение е резултат от липсата на координация в икономическите политики през последните десет години, което в контекста на свободното движение на капитала доведе до премахване на ограниченията между държавите за свободна конкуренция, най-вече по отношение на данъчните режими, цената на труда и социалните придобивки.

4. ЕК и институциите непрекъснато повтарят, че Съюзът полага усилия да работи за устойчиво развитие на Европа, основано на балансиран икономически растеж и на стабилност на цените, на високо конкурентоспособна социална и пазарна икономика, насочени към пълна заетост и социален прогрес, с висока степен на социална защита и подобряване на качеството на живот и на околната вреда. Европейските институции продължават да призовават ЕКП да подкрепи Договора от Лисабон, като основна предпоставка за изпълнение на тези цели.

5. Те потвърждават, че социалният диалог и колективното трудово договаряне са в центъра на Европейския социален модел. Но Европейските институции отказват да признаят факта, че понастоящем тези права са директно и грубо нарушавани.

6. Те отбелязват, че в момента се провеждат обсъждания между институциите и правителствата относно възможностите за по-нататъшни конституционни промени. Те настояват, че трябва да бъде даден приоритет на излизането от кризата чрез спазване на трите основни насоки, предложени от нас чрез нашия Социален договор за Европа насоки, които изискват повишаване на подкрепата за и обединяване около принципите на социалния диалог & колективното договаряне, икономическото управление за устойчиво развитие, финансова, данъчна & социална справедливост.

7. Те настояват, че активната солидарност, социалният прогрес и отговорността пред обществото трябва да бъдат интегрирани в Европейския проект. Ние от ЕКП ще преценяваме всяка нова стъпка за Европейска интеграция в тази посока.

8. Те насочват вниманието върху нашето настояване да бъде сключен Протокол за социален прогрес, представляващ неразделна част от всяко ново споразумение.

9. Същевременно, чрез всички възможни средства ЕКП ще настоява за радикални промени в провежданите икономически политики. Като подкрепят единствената цел за стабилни бюджетни сметки, европейските институции смятат, че рецесията може да бъде спряна и неравенствата преодолени само като въведат тези бюджетни ограничения, и че по този начин ще постигнем устойчив растеж и социално сближаване и ще съумеем да спазваме идеалите, прокламирани с Хартата за основните социални права.

10. Изпълнителният комитет на ЕКП призовава към солидарност и подходящи действия, включително и към организиране на стачки на 14 ноември 2012 – действия, които ще обединят Европейското синдикално движение около провежданите от ЕКП политики, политики, които са директно насочени към нов Социален Договор за Европа.