На 19.01.2013 г. около обяд в НДК се случи нещо непростимо, нецивилизовано и безкрайно отвратително, което за пореден път доказа, че единственото Европейско качество на България е нейната географска принадлежност. Далеч съм от мисълта да коментирам многобройните версии, лансирани от знайни и не толкова знайни специалисти, а още по-малко да се ангажирам със собствена версия за случилия се пред очите на хиляди очевидци в залата и стотици хиляди пред телевизионните екрани срамен акт. Убеден съм, че в бъдеще, по-близко или по-далечно, истината ще се открие, но не защото вярвам на тъй наречените специализирани служби, компетентни органи и техния професионализъм, а уповавайки се единствено на Христовите думи :“……, защото няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае“ (Мат.10,26).
Но не това е същността на изявлението, което желая да направя, не в качеството си на Синдикален лидер, а в качеството си на реално борил се човек за човешки права по времето на тоталитаризма.
Уважаеми сънародници, днешна България няма нищо общо с това, за което мечтаехме да постигнем през далечната 1989 г. !!! България е най-бедната, най-безчувствената, преизпълнена с омраза държава на Европейския континент, а може би не само на него. Една страна, в която половината граждани са под границата на бедността, без надежда за утрешния ден, без визия за развитие не само в базовите сектори като здравеопазване, като образование, като наука, като икономика и енергетика, без визия изобщо към какво се стремим и накъде вървим. Колкото и да ни заблуждават нашите политици с изтърканите си клишета за стратегии, концепции или други сложни думи от политическия лексикон, които сами не разбират и трудно произнасят, политици чиято цел почти без изключение през всичките тези години, които наблюдавам отблизо и познавам до болка е единствено и само как да се облагодетелстват от властта. ВЛАСТТА, до която са се докопали, без да се съобразяват с никакъв морал, етика и дори обикновено приличие. Но не и тази, отвратително-тъжна картина, която всички ежедневно наблюдаваме е повод на това, на което искам да обърна внимание.
Истинският повод е омразата, която е пропила нашето общество, отрова, която бе систематично инжектирана от политиците на прехода с различни цветове и заглавия в обществения организъм, омраза, която отрови душата на народа и която почти постигна основната си цел: да обвиняваме за своите огромни материални и духовни проблеми, за своята окаяна съдба, не истинските отровители, а нашите ближни!!! Именно тази отрова разедини хората, настрои ги един срещу друг, привикна ги да приемат за нормално, че личното оцеляване, успехът, в която и да е сфера на обществения живот може и трябва да се постига само чрез примитивна борба, незачитайки никакви морални и общочовеки принципи, минавайки през трупове.
Най-голямата опастност в днешна България е междуетническият конфликт, който наивно смятахме, че като възможност си е отишла заедно с тоталитарната система. Систематично подклажданото етническо противопоставяне от най-различни политици на фона на драматично влошената социална обстановка, бедност и мизерия е близо до точката на експлозия с непредвидими и трайни последици за всички български граждани! Когато предпоставките са налице, трагичните събития могат да се предизвикат от случаен, дори елементарен битов повод и пожарът, който може да се запали не може да се загаси с десетилетия.
Такъв пожар бе запален в миналото от безрасъдните и престъпни комунистически управници и имам моралното право да го заявя, като един от не многото християни, които заедно с потърпевшите наши ближни от ислямското вероизповедание, упорито се опитвахме да загасим. Дълбоко ще съжалявам, ако усилията ни са се оказали безплодни. Но, ако въпреки всичко допуснем безотговорните политици да запалят междуетнически конфликт най-големите жертви ще бъдем ние, обикновенните хора, безработните, отчаяни и мизерстващи граждани. Ето защо, се надявам не на здравия разум на политиците, какъвто те отдавна доказаха, че не притежават, а на здравия народен разум и вродена човечност да не позволят развитието на подобен сценарий.
Това нито ще ни направи по-богати, нито по-щастливи, нито ще напълни хладилника ни, нито ще ни осигури работа, нито ще ни гарантира елементарна сигурност, но със сигурност ще ни гарантира обратното.
Преживели сме няколко национални катастрофи! Нека в 21 век, като Европейска държава заедно да не допуснем повече това, защото България няма да има силите да преживее и това.
Искам да завърша с думите на Спасителя, който се пожертва за нас и пое върху себе си нашите грехове, за да ни даде шанс за спасение: „…… , ако любов нямате помежду си, нищо нямате“.