В навечерието на 20-годишнината на Конфедерация на труда „Подкрепа“ бих искал да се обърна към всички вас, членовете на КТ „Подкрепа“ и да ви поздравя за това, че ние устояхме. Ние сме единствената организация от годините на промяната, която навършва 20 години, макар че не сме първата създадена. Другите организации и партии, дори и юридически да съществуват, са само вече един спомен. Това навежда на мисълта, че сме намерили верните ориентири, защото времето беше доста динамично, нещата се променяха като в калейдоскоп и това обяснява до голяма степен обстоятелството, че организации, които имаха определени цели към определено време, впоследствие просто затихнаха и изчезнаха. Може би това, което обяснява нашето оцеляване е, че по съвет на нашите западни колеги, се ориентирахме към синдикализъм и максимално се отдалечихме от политиката, където нещата са много динамични, докато синдикализмът е едно по-консервативно занимание със съвсем ясни приоритети, които не губят своята актуалност през годините. Един синдикат не само в България, а и по света се бори за това да има повече работни места, да има по-големи възнаграждения и да има по-голяма сигурност на работното място. Когато един синдикат се занимава със своя предмет на дейност, а не с политика, това запазва неговата идентичност. Не мога да скрия, че в началото ние бяхме изключително политизирани и това е съвсем логично ние бяхме противници на стария режим, на старото устройство на обществото. Ние сме и първата организация, която в програмата си едно към едно заяви официално в текст, че сме за пазарна икономика, когато за подобни мисли преследваха и вкарваха в затвора.
Днес, това, което искам да пожелая на членовете на КТ „Подкрепа“ е да вярват в простата истина, че обединени могат да постигнат повече за себе си и за своите семейства. Разединени, тяхната сила е нищожна. И това трябва да го прозрат не само членовете на синдиката, а и другите, които не желаят да се занимават с нищо, на които светът им е черен, които критикуват всичко, без да се запитат А аз какво направих, за да бъде различно? И едно от нещата е да обединиш усилията си с ближния, защото двама сте по-силни.
Това, което мога да си пожелая за себе си е „Подкрепа“ да ме надживее, защото това е нещо, което не го схващам толкова като лично дело, макар че аз съм един от изразителите на една обществена потребност, нали това е нещо за хората, което така ме завъртя, че и до ден днешен не мога да изляза от тази орбита. Бих си пожелал да виждам повече солидарност, сътрудничество, ако щете дори и съчувствие между хората, които са малки, безпомощни и се лутат, които не могат да намерят пътя и са отчаяни.
Правилният път е този малките, унизените и оскърбените – заедно, тогава наистина победата е неминуема.

Бог да пази КТ „Подкрепа“!
Бог да пази България!