Темата за дълговата криза и как да се измъкнем от нея се обсъжда навсякъде по света. Така и трябва да бъде. Но едновременно с това съществува и един социален дълг, който е също толкова важен, колкото финансовия, за спасяването на Европа.

Програмите, прилагани в страни, изпаднали в ситуация на затруднение, а също и в други държави, които искат да се вместят в критериите, са концентрирани най-често върху съкращения, засягащи най-уязвимите групи, върху намаляване на социалната закрила и отслабване на индустриалните отношения. Това представлява систематичен подход за разбиване на социалния модел, който направи Европа място на напреднали демокрации и понижени социални неравенства. Налице е извънредно положение в социален аспект в южните държави, както и повишени равнища на неравенство навсякъде. Икономическите програми от своя страна създават неприемливи зони на свободна търговия в Европа, които конкурират и подкопават икономиката. Полаганите понастоящем усилия за работниците в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания рано или късно ще обърнат посоката си и като бумеранг ще нанесат вреда на работещите хора от северните държави.
Положението на младите хора е особено нетърпимо. Равнището на безработица сред тях достига близо 50% в някои южни страни, като същевременно несигурните условия на труд се разпространяват все повече из цяла Европа.
Мерките на строги икономии не водят до извънредно положение единствено в социален аспект. Подходът на строги икономии търпи зрелищен провал: не само не се справи с прекомерната тежест от държавните дългове, но и не успя да възстанови доверието в пазара. Вместо това, финансовите ограничения допълнително отслабиха публичните финанси. Дори ако Гърция или Испания бяха успели да постигнат нулев дефицит, съотношението на дълга пак би било нетърпимо, поради сривът в БВП и в икономическата активност, изострен допълнително от въвеждането неустойчиви лихвени проценти, наложило се с цел посрещане очакванията на финансовите пазари.

Кой се възползва?
Хазартният капитализъм е в основата на проблемите, пред които сме изправени днес. Тази система вече се провали. Капиталът от друга страна не се поставя достатъчно под съмнение. Банките манипулират лихвените проценти от своите уютни офиси, а правителствата продължават да съсредоточават усилията си над това хората да плащат за провалите им.
Институциите на Европейския съюз, Съветът, Европейската централна банка и Международният валутен фонд трябва да насочат своето внимание към постигане на данъчна справедливост, край на конкуренцията в областта на данъчното облагане, избягване и укриване на данъци и накрая, но не на последно място въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Вместо всичко това, те настояват за провеждане на структурни реформи, намаляване на минималните работни заплати, орязване на пенсиите, орязване на обезщетенията при безработица. Това е несправедливо. Това е неефективно. Това, от което се нуждаем, са инвестиции и достойно заплащане, водещи до устойчив растеж.

ЕКП ще направи всичко по силите си, за да промени това. Устойчивото развитие след периода на криза предполага възстановяване и засилване на механизмите и политиките, допринасящи за спад в различните форми на социално неравенство, и прекратяване на тенденцията на прекомерно благосъстояние.
ЕКП подкрепя инициативите на Европейския съюз, които насърчават качествени работни места, достойно заплащане, социален прогрес и социална справедливост. Ние сме против разрушаването на нашия социален модел, който служи като отправна точка и вдъхновение за работещите хора по цял свят.
ЕКП има свой социален план за Европа. В период, когато всички дискусии се въртят около въвеждането на новата конвенция и евентуално един нов договор, властимащите трябва да бъдат наясно, че сме сериозни по отношение на нашето искане социалните права да имат приоритет пред икономическите свободи.

Bernadette Ségol, Генерален секретар на ЕКП
Ignacio Fernández Toxo, Президент на ЕКП